Решение № 12189 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5174/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, Област Смолян чрез процесуалния представител адв. Н. Стамболова срещу решение 98/25.03.2021 г., постановено по адм. дело 322/2020 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отменен по жалба на Елиста ООД гр. Пловдив АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК 2020-22-1/27.07.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел Местни данъци и такси, потвърден с решение 26-00-376(1)/24.09.2020 г. на началник на посочения отдел за определени задължения за данък недвижими имоти и такси битови отпадъци в общ размер от 7 259,41 лв. - главници и лихви. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че имотът (апартамент), за който са определени задължения за ДНИ и ТБО функционално е изграден като жилище и неговото предназначение не е променяно, въпреки категоризацията му за отдаване под наем. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел за неотносимо обстоятелството, че имотът се отдава под наем на туристи, поради което чрез него се извършва стопанска дейност. Твърди се и, че в крайния съдебен акт на административния съд не е съобразено неизпълнението от страна на Елиста ООД за представяне на доказателства, от които да е видно, че не само функционално, а и фактическото ползване на апартамента е за задоволяване на нечии жилищни нужди. В тази връзка касаторът излага твърдение, че жалбоподателят не е представил каквито и да е доказателства, че имотът се ползва като жилище, т.е. за постоянно пребиваване, вкл. и не е представен договор с физическо лице за отдаването му под наем. В тази връзка в касационната жалба е налице позоваване на § 5, т. 29 и 30 от ДР на ЗУТ и съобразно тази разпоредба се твърди, че апартаментът с идентификатор 58517.174.14.1.38, находящ се в к.к.Пампорово няма жилищно предназначение. В касационната жалба са цитирани решения на Върховния административен съд по адм. дела 6369/2014 г., 573/2018 г., 710/201 г. и 6388/2017 г. От друга страна касаторът сочи, че безспорно по делото е установено, че имотът попада в района на организирано събиране на битови отпадъци. За неправилно касаторът възприема приетото от съда, че разноските на жалбоподателя не са прекомерни. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови друго решение, с което се отхвърли жалбата на Елиста ООД срещу АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, цитиран по-горе. Претендира се присъждане на разноски по делото пред двете съдебни инстанции. В депозирано по делото становище от 01.01.2021 г. от адв. Н. Стамболова с изложени писмени бележки по съществото на спора и с изрично волеизявление, че поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Елиста ООД гр. Пловдив чрез процесуалния представител адв. Д. Радев в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва с подробно изложени аргументи с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира и присъждане направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени по жалба на Елиста ООД като незаконосъобразен АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК за определените задължения за ДНИ И ТБО за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 7 259,41 лв., първоинстанционният съд е приел, че безспорно процесния апартамент е изграден като жилище и неговото предназначение не е променяно. Съдът е приел, че в ЗМДТ не е направено разграничение между жилищните имоти на предприятията, според това дали служат само за задоволяване на жилищна нужда на собствениците, работниците и служителите на предприятието, въпреки категоризацията му за отдаване под наем. В тази връзка съдът е посочил, че отдаването под наем на процесното жилище не променя предназначението му и това обстоятелство е неотносимо за определяне размера на ДНИ и ТБО. Прието е в обжалваното решение, че ответникът в първоинстанционното производство не е установил, че обектът се ползва за производствена, търговска, селскостопанска дейност или че служи като офис. Обжалваното определение е неправилно постановено. Първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК 2020-22-1/27.07.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел Местни данъци и такси, потвърден с решение 26-00-376(1)/24.09.2020 г. на началника на посочения отдел за определени задължения за данък недвижими имоти и такси битови отпадъци за главници и лихви, но е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквото отменително основание се съдържа в касационната жалба. Съдът е изложил мотиви само относно материалноправната норма на чл. 21, ал.1 ЗМДТ за облагане с данък недвижими имоти по данъчна оценка на същите за периода 2015 г. 2020 г. за недвижим имот, собственост на ЕлистаООД и е направил изводи за основния споренпо делото въпрос за вида на имота, като според съда той е жилищен имот. В решението е цитирана и актуална за случая съдебна практика на ВАС, като съдът е преповторил мотивите на решение 1602/2019 г., но не е посочил и обсъдил доказателствата, въз основа на които е изградил мотивите си за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. За размера на този данък съдът не е направил никакво обсъждане и преценка, не е посочил размера на данъчната оценка, нито размера на данъка. В тази връзка съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е изложил никакви мотиви защо е приел като доказателства декларации по чл.14 ЗМДТ на Милагро ЕООД гр. Хасково и Българска банка за развитие, от които се установява само, че притежават апартаменти в к.к. Пампорово, където е и апартамента и на Елиста ООД. В преписката не се съдържа такава декларация, подадена от Елиста ООД. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е дал конкретни указания на ответника в първоинстанционното производство да представи цялата административна преписка досежно доказателства, касаещи определянето на данъка върху недвижим имот в посочения курортен комплекс. Съдът е отменил изцяло акта в частта за данъка, като не е посочил какъв е трябвало да бъде размера му. Посочено е само от решаващия съд, че неправилно данъкът е определен върху отчетната стойност на имота, а не по данъчна оценка, но не е посочил конкретните размери. В частта за такса битови отпадъци в обжалваното решение липсват каквито и да е мотиви. Освен това съдът не е указал на ответника да попълни административната преписка с доказателствата, изброени в съдебно-икономическа експертиза по отношение на документите, които вещото лице е проверило в Община Чепеларе и които съдът е следвало да изисква и с тях да попълни доказателствения материал по делото. В тази връзка първостепенният съд в постановения от него съдебен акт въобще не е обсъдил заключението на съдебно-икономическата експертиза, като по този начин е допуснал нарушение по чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, вкл. и във връзка с размера на задълженията за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от 2015 г. до 2020 г. Предвид посоченото съдът е допуснал нарушение и на чл. 172а, ал. 2 АПК, която разпоредба го задължава да изложи мотиви, въз основа на които да постанови решението си, както и в тях да обсъди всички доводи и възражения на страните, фактите и обстоятелствата, относими към спора, доказателствата по делото и въз основа на тях да направи и правните си изводи които да обусловят и постановяване на съдебния му акт. Като е допуснал тези нарушения съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Липсата на обсъждане в съвкупност на всички доказателства, неизискване от ответника да попълни изцяло административната преписка с писмени доказателства по отношение и на данъка и на таксата и едва след събирането им, да се произнесе по съществото на правния спор, са съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Затова и настоящият касационен състав не може да постанови решение по същество предвид, че разпоредбата на чл. 220 АПК го задължава да направи това, като извърши преценка на материалноправните разпоредби и установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, като в случая такива не са обсъдени и преценени в тяхната цялост предвид непопълване на административната преписка с доказателства, относими към казуса. Освен това пак във връзка с посочената разпоредба касационният съд не може за първи път да обсъжда доказателства, нито да събира такива, каквато забрана съществува по чл. 219 АПК, тъй като би се ограничило правото на участие на страните по делото в процеса. В тази връзка основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което представлява отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. .2 АПК и обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК след отмяната на решението, делото да се върне за ново разглеждане от същия съд, но от друг съдебен състав, който след съответните указания на ответника за попълване на административната преписка, посочени по-горе, да се произнесе по съществото на спора, след както подробно обсъди всички доказателства поединично и в тяхната съвкупност и въз основа на тях да направи правните си изводи при постановяване на съдебния си акт. Предвид изхода на делото настоящият съдебен състав не се произнася по разноските на основание чл. 226, ал. 3 АПК, а по тях ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото в зависимост от неговия изход, вкл. и за разноските пред ВАС, Първо отделение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение