Решение № 9851 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2016 г.

Решение № 9851 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Г. К. от гр. С., чрез пълномощника адв. Е. М., против решение № 19/9.02.2016 г., постановено по адм. дело № 517/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1012-26-84-3/16.09.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Х., потвърждаващо разпореждане № РП-3-26-00044026/14.07.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ. Касационната жалбоподателка поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Х., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Ц. Г. К. против решение № 1012-26-84-3/16.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х., с което е потвърдено разпореждане № РП-3-26-00044026/14.07.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Х., с което на основание чл. 114, ал. 5 КСО е разпоредено прихващане на изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения акт законосъобразно е извършено прихващане на изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б КСО, срещу подлежащо на принудително събиране задължение на лицето към ДОО. Посочил е, че в случая е налице изискуемо вземане на ДОО, установено по надлежния ред с влязъл в сила административен акт, същевременно жалбоподателката има вземане за осигурително плащане, съгласно друг влязъл в сила административен акт. Затова са изпълнени материалноправните предпоставки за извършване на едностранно прихващане съгласно чл. 114, ал. 5 КСО. По естеството си прихващането по този ред представлява способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителят има право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Специалната норма на чл. 114а, ал. 1 КСО /в редакцията й в сила от 1.01.2014 г./ допуска налагане на запори по реда на ГПК и ДОПК и извършването на други удръжки върху паричните обезщетение и помощите, изплащани по КСО, когато се изпълняват задължения към ДОО и задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114 КСО. С оглед предвиденото в специалната норма на чл. 114а, ал. 1 КСО в случая е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че с разпореждане № 147/29.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Х. е разпоредено Ц. Г. К. да възстанови недобросъвестно полученото за периода 1.06.2009 г. - 7.12.2009 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО в размер на 1497,14 лв. главница и 187,14 лв. - лихва. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. В 14-дневен срок от връчване на разпореждането не е извършено доброволно изпълнение. С разпореждане № 263-00-166-1/29.04.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Х. на Ц. Г. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 11.03.2015 г. до 10.12.2015 г. в размер на 12,48 лв. дневно, на основание чл. 54б, ал. 1 КСО. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. С разпореждане № РП-3-26-00044026/14.07.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, на основание чл. 114, ал. 5 КСО е разпоредено прихващане от изискуемо вземане на Ц. Г. К. от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б КСО, получено за периода 1.06.2015 г. - 30.06.2015 г., сума в размер на 274,56 лв., срещу част от вземането на ДОО, постановено с разпореждане № 147/29.04.2010 г., издадено на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО /с остатък към датата на разпореждането в размер на 1830,11 лв. общо главница и лихви/. При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с решение № 1012-26-84-3/16.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х., което е предмет на оспорването в първоинстанционното производство. Предвид тези безспорни фактически обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. В чл. 163, ал. 1 ДОПК е предвидено, че публичните вземания, каквито съгласно чл. 162, ал. 1, т. 4 ДОПК са и вземанията за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. В чл. 114, ал. 5 от КСО /в приложимата за случая редакция, съгласно ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г./, е предвидено, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по чл. 110, ал. 5, т. 1 КСО или по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване; прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Нормата на чл. 114, ал. 5 КСО е специална по отношение на общата правна уредба за събиране на публичните вземания по ДОПК и с нея е предвидено "друго" по смисъла на чл. 163, ал. 1 ДОПК. Възможността за прихващане на насрещните вземания на ДОО и осигуреното лице е безспорно установена, а разпореждането е издадено от компетентния административен орган. Забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. По силата на изричната и специална норма на чл. 114а, ал. 1 КСО /редакция, съгласно ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г./ забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО и извършването на удръжки, не се прилага за задължения на лицата към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Следва да се отбележи, че в същия смисъл е установената актуална съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, изразена например в решения: № 2743/7.03.2017 г. по адм. дело № 2903/2016 г. и в посочените в него решения, № 3758/28.03.2017 г. по адм. дело № 3140/2016 г. и в цитираните в него решения; № 9589/18.07.2017 г. по адм. дело № 7477/2016 г. и в цитираните в него съдебни решения, № 4128/4.04.2017 г. по адм. дело № 4771/2016 г. и други. Съществуващата преди съдебна практика, според която в подобни хипотези прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО се приемаше за незаконосъобразно, която е изразена например в решение № 3574/31.03.2015 г. по адм. дело № 13940/2014 г., решение № 3170/23.03.2015 г. по адм. дело № 12297/2014 г. и в цитираните в него съдебни решения, постановени с участието на част от съдиите в настоящия съдебен състав, не се поддържа, като се приема за изолирана и противоречаща на действителната воля на законодателя. Предвид изложените съображения, оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за прихващане са постановени в съответствие с приложимите правни норми. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция, тъй като не са претендирани от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение