Решение № 12238 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8362/2024 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агро Сервиз АТ ЕООД, чрез адв. Кожарев от Адвокатска колегия Благоевград (АКБ) срещу решение 2149 от 28.06.2024 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. 390/2024 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие чрез гл. юрк. С. Гачев в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от страна за която решението е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество, по изложените в жалбата доводи е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Агро Сервиз АТ ЕООД против решение 01/311/00886/3/01/04/02 от 17.05.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което по отношение на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер 391 083,26 лв. за неизпълнение на негови задължения по Договор 01/311/00886 от 06.11.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. За да наложи финансова корекция, административният орган счел, че Агро Сервиз АТ ЕООД е допуснал няколко нарушения. Първото нарушение касае действия от страна на ползвателя, които осуетяват двукратно възможността на ДФЗ да осъществи контролните си правомощия, както и че ползвателят продължава да не оказва съдействие или осуетява извършването и на повторната проверка. Това деяние, административният орган е квалифицирал като неизпълнение на т. 4.1 и т. 4.2, във вр. с т. 4.3 от Договора, както и чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/2008 г. във вр. с което е определена финансова корекция по реда на т. 11 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. (Правилата) в размер от 100% от получената БФП - 391 083,26 лв. Второто нарушение е неизпълнение на финансовите показатели за приходи на одобрения и финансиран проект. От представени при проверка от 06.11.2019 г. документи за 2016-2018 г., административният орган установил средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 31,44 % от заложените приходи за посочените три пълни финансови години, и същото било квалифицирано като неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора, както и на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/2008 г. във вр. с което е определена финансова корекция по реда на т. 30 от Правилата в размер от 10% от получената БФП - 39 108,33 лв. Третото нарушение е било за неизпълнение на показателите за заетост на одобрения и финансиран проект, като за трите пълни финансови години 2016-2018 г. е била поддържана средна заетост от 1 работно място, при задължение от 6 работни места, респ. че е налице неизпълнение по-голямо от 50 %. Това нарушение, органът е квалифицирал като неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора, както и на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/2008 г. във вр. с което е определена финансова корекция по реда на т. 18 от Правилата в размер от 100% от получената БФП - 391 083,26 лв. Четвъртото нарушение е за установени индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. и т. 4.4, б е от Договора, изразяващи се в заобикаляне на ограничението по чл. 19 от Наредба 30/2008г. Административният орган се мотивирал, че финансираният актив няма функционална самостоятелност по смисъла на т. 32 от ДР на Наредбата. За да приеме, че са създадени изкуствени условия по смисъла на т. 31 от ДР на Наредба 30/2008 г. във вр. с чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) 65/2011, ДФЗ е посочил, че съществуват икономически и лични връзки между лицата, участващи в изграждането на къщата за гости по Договора, която е изградена върху имот на 3 Планини ООД, в същия стил и архитектура, която е в съседство с хотелски комплекс 3 Планини, както и че е налице умишлена координация, имаща за цел заобикаляне на целите по мярка 311 от ПРСР. Деянието било квалифицирано като неизпълнение на чл. 7, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. във вр. с което на основание чл. 46, ал. 3, т. 1 от същата наредба и т. 7 от Правилата в определен размер на финансова корекция от 100% от получената БФП - 391 083,26 лв. Петата нередност касае прехвърляне на всички управленски функции, свързани с осъществяване на дейността на къща за гости по Договора на РУМ 57 ЕООД, като било квалифицирано като неизпълнение т. 4.17, б. б от Договора и чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба 30/2008 г. във вр. с което е определен финансова корекция по реда на т. 3 от Правилата в размер от 100% от получената БФП - 391 083,26 лв. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата крайният размер на корекцията е определен от 391 083,26 лв. Акта бил издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Агро Сервиз АТ ЕООД, против решението за финансова корекция и осъдил дружеството да заплати на ДФЗ направените разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, не е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Съдът приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно било установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Счел за доказано, че жалбоподателят не е постигнал нивата на предвидените в бизнес плана приходи и устойчива заетост. По отношение на акта, в останалите му части, съдът приел, че е налице допуснато нарушение, както на изискванията за мотивиране на акта, така и на материалния закон, които не се отразяват на крайния изход на делото. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд - Благоевград е извел правилни правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Възраженията изложени в жалбата пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд, като следва да се отбележи, че Административен съд Благоевград ги е разгледал подробно и при постановяване на решението си не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно. Съдът правилно е приел, че в случая е приложим чл. 3, § 1, изр. първо от Регламент 2988/95, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, § 1 е извършена. Съгласно чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент 2988/95, в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 11.01.2007 г. по дело С-279/05, по смисъла на чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент 2988/95 нередността е продължаваща или повторно извършена, когато тя е допусната от оператор от Общността, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Общността. Съгласно решение на СЕС от 11.06.2015 г. по дело С-52/14, чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на връзката във времето между нередностите, необходима за да се счита, че те съставляват повторно извършена нередност, се изисква единствено времето, отделящо всяка нередност от предходната, да е по-малко от предвидения в първа алинея от същия параграф давностен срок. Съгласно решение на СЕС от 15.06.2017 г. по дело C-436/15, чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че давностният срок за преследване на нередност, извършена в рамките на многогодишна програма, започва да тече от момента, в който въпросната нередност е извършена, в съответствие с чл. 3, § 1, ал. първа от Регламент 2988/95 с уточнението, че ако става въпрос за продължаваща или повторно извършена нередност, давностният срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, в съответствие с чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент 2988/95. Съгласно т. 46 47 от решението, терминът програма следва да се приеме като термин с широко значение, а термините програма и проект могат да се използват като взаимнозаменяеми по смисъла на член 3, параграф 1 от посочения регламент и Предвид това многогодишна програма по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент 2988/95 е широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, в които има използване на негови бюджетни средства.. Видно от доказателствата по делото, нередностите, касаещи годишните индикатори за устойчива заетост и неизпълнение на финансовите показатели за приходи на одобрения и финансиран проект, са изпълнени условията на чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент 2988/95 за квалифицирането на нередностите като продължаващи. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не имал възможност да се запознае с констатираните нередности, да представи доказателства и ангажира становище. Според чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансова корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а съгласно изрично разписаните правила по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Към момента на започване на производството по издаване на административния акт, съобразно мотивите на влязло в сила съдебно решение 773/24.01.2023г., постановено по адм. д. 5917/2022г. по описа на Върховен административен съд, адресатът- Агро Сервиз АТ ЕООД е надлежно уведомен за констатираните нарушения по изпълнението на договора, видно от контролен лист (стр. 139 до стр.168 от делото), като дружеството е представило и своите забележки и възражения. Следователно на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и 773/24.01.2023г., постановено по адм.д.5917/2022г. по описа на ВАС, дружеството е било наясно за констатираните нередности, довели до откриване на производство по издаване на решение за финансова корекция. При така установената по делото фактическа обстановка, административният съд правилно е приел, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се квалифицират като съществени. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изградил къща за гости, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора дружеството се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г. Построяването на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Правилно е установено, че в предвидения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало по проекта да има шест работни места, както следва 1 бр. управленски, 2 бр. административен и 3 бр. производствен персонал. При извършена проверка на място и след административна проверка за трите финансови години, е установено както следва за2016г.-1бр., за 2017г.-1бр., и за 2018г.-1 бр. Съгласно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/, същите са издадени на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, която в случая правилно е определена. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата. Правилно е установено от съда, че по отношение на акта, в останалите му части, са налице допуснати нарушения, както на изискванията за мотивиране на акта, така и на материалния закон, които не се отразяват на крайния резултат. Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид претендирането на разноски в полза на ответника, такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 200 лева, платими от касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,