Решение № 5095 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8148/2014 г.

Решение № 5095 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8148/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Манчева, против решение № 2750 от 25.04.2014 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 1105/2013 г., в частта, с която е изменен Ревизионен акт /РА/ № 2041108167/1.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част от директора на Дирекция "ОУИ" -София при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП"), като установеният ДДС за внасяне в размер на 7 866.48 лв. и лихви за забава в размер на 839.30 лв. са съответно намалени на ДДС за внасяне в размер на 2 686.34 лв. заедно със съответстващите лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна изцяло на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Каза Дизайн" ООД гр. София, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2041108167/1.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част от директора на Дирекция "ОУИ" -София при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП"). Административният съд е изменил РА, като е намалил установения ДДС за внасяне в размер на 7 866.48 лв. и лихви за забава в размер на 839.30 лв. съответно на ДДС за внасяне в размер на 2 686.34 лв. заедно със съответстващите лихви за забава. Отхвърлил е жалбата в останалата й част, като решението в неговата отхвърлителна част, като необжалвано, е влязло в законна сила. Настоящият състав намира обжалваното решение в неговата изменителна част за правилно- обосновано и в съответствие с материалния закон, като споделя мотивите на първостепенния съд, обусловили постановения резултат по спора. Правилно решаващият състав е приел, че за данъчен период м. 02.09 г. извършеното от горестоящия административен орган изменение на РА е коректно като подход, но е неправилно като посочен краен резултат за внасяне на ДДС за периода. Това е така, тъй като с РА за м. 02.2009 г., след извършените корекции от органите по приходите, е определен резултат ДДС за внасяне в размер на 14 226.48 лв. Отново според констатациите на РА ревизираното дружество е внесло на 14.03.09 г. сума в размер на 5 180.14 лв. (декларираният от лицето данък за внасяне за м. 02.09 г.) и предвид това с РА е определен ДДС за довнасяне в размер на 9 046.34 лв. Правилно при така констатираните данни, административният съд е счел, че в резултат на установената от решаващият орган незаконосъобразност на РА в частта на отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Джойс 21" ООД, от сумата, определена за довнасяне с РА в размер на 9 046.34 лв., трябва да се извади сумата от 6 360 лв., представляваща незаконосъобразно отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от "Джойс 21" ООД. Така, правилно първоинстанционният съд е формирал извода, че дължимият ДДС за довнасяне за периода м. 02.2009 г. възлиза на сумата 2 686.34 лв. ведно с дължимите лихви за забава. Следва да бъдат споделени констатациите на съда, че на практика решаващият орган е достигнал до същия извод, но в постановеното изменение в диспозитива на решението не е "извадил" платената от дружеството сума на 14.03.09 г. в размер на 5 180.14 лв. и така е определил ДДС за внасяне в размер на 7 866.48 лв. Така, правилно административния съд е формирал извода, че посочената сума не се дължи за внасяне от ревизираното дружество, тъй като безспорно е установено, че част от тази сума- 5 180.14 лв., е платена, като дължимият ДДС за внасяне за периода м. 02.09 г. следва да е в размер на 2 686.34 лв. и съответно на това е изменен РА със съдебното решение. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни, тъй като по същество те не държат сметка за извършеното плащане от данъчно- задълженото лице на 14.03.09 г., което е отчетено от самия решаващ орган в рамките на ревизионното производство. Като е достигнал до горните правни изводи, административният съд е постановил едно правилно решение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила.