Решение № 12972 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2011 г.

Решение № 12972 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Щалиянов, в качеството си на процесуален представител на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение № 3923 от 30.11.2010 г. по адм. дело № 5388 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и постановяване решение по съществото на спора, с присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Янко Чанков Вълев не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13483 от 14.06.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Вълев е установено публично държавно вземане в размер на 3182,48 лева, представляваща недължимо платена сума. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че Вълев е подал заявление за единно плащане на площ вх. № 16266080 от 15.05.2009 г., УРН 336698 пред ОРА - Бургас за 2009г, като е кандидатствал по схемата за национални доплащания за животни. Броят и идентификацията на отглежданите животни е посочен в таблица към заявлението. От удостоверение № 02020092114817/13.05.2009 г. на НАП, ТД - Бургас, издадено на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК се установява, че Вълев има задължение от 10 лв. по Наказателно постановление от 15.11.2002 г., а от удостоверение № 90512706 от 15.05.2009 г. на НАП, ТД - Бургас, издадено на същото основание е видно, че Вълев няма задължения. От извлечение от системата СЕБРА за установено съдът е приел, че е извършено плащане на 16.12.2009 г. от Разплащателна агенция в полза на Вълев в размер на 3182,48 лв. От правна страна съдът е приел, че АА е издаден от компетентен орган, като е обсъдил разпоредбата на чл. 20а Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съгласно която изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, който организира и ръководи дейността и я представлява. Позовал се е и на разпоредбите на чл. 11а от Закона и § 1, т. 13 и т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона. По същество се е позовал на приложимите разпоредби на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, Наредба № 3/2009 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания, Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до незаконосъобразност на оспорвания акт. До този извод съдът е достигнал като е приел, че от представените удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК се установява, че към датата на подаване на заявлението - 15.05.2009 г., жалбоподателят не е имал публични задължения. Съществувало е такова задължение към 13.05.2009 г., но задължението е било платено към 15.05.2009 г. Позовал се е на разпоредбата на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, определящ подробни правила за прилагането на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано съответствие и модулация, предвидени в Регламент на Съвета № 1782/2003, установяващ общи правила за схеми за пряко подпомагане съгласно общата селскостопанска политика и установяващ някои схеми за подпомагане на фермери, съгласно който се предвижда, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Обсъдил е и разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, по силата на които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС и е приел, че събирането на недължимо платени суми по схемите за национално доплащане следва да бъде извършено въз основа на административен акт, като за неговото издаване изцяло се прилагат процесуалните норми на българското законодателство. В процедурата по издаване на административен акт административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, 28, 35, 36 АПК - не е уведомил жалбоподателя за започнатото административно производство и не е събрал служебно необходимите доказателства, което съдът е приел за съществено процесуално нарушение, защото ако това задължение беше изпълнено, административният орган би установил наличието на погасяване на публичното задължение на Янчо Вълев към датата на подаване на заявлението за подпомагане за 2009 г. и правният му извод би бил друг. На следващо място съдът е приел, че изплащането на сумите за подпомагане е извършено въз основа на влязъл в сила административен акт и органа е следвало да проведе процедура по чл. 99 и следв. АПК, като предвид разпоредбите на чл. 73 от Регламент № 796/2004 г. това може да стане в предвидените от самия регламент срокове. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респективно основание за възстановяване на същите. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки затова. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, че към момента на издаване на оспорения пред АС акт, задълженото лице не е представило доказателства за погасяване на вземанията и за съществуването на удостоверение № 90512706/15.05.2009 г. на НАП, ТД - Бургас, от което е видно, че Вълев няма задължения. Както правилно е приел съдът, в процедурата по издаване на административния акт, административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, 28, 35, 36 АПК и не е уведомил лицето за започнатото административно производство, като не е събрал служебно необходимите доказателства, от които би достигнал до други правни изводи. Неоснователен е доводът, че въпреки наличие на несъответствие с чл. 6 от Наредба № 3/09 г. от страна на Разплащателната агенция е допусната административна грешка, която е коригирана с издаването на обжалвания в производството пред АС акт, тъй като съгласно чл. 73, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3, но съгласно ал. 4 на същата норма, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Към датата на подаване на заявлението земеделския производител е бил погасил публичното си задължение в размер на 10 лева, поради което за него не е съществувала грешка, за която твърди касаторът. Настоящият състав намира, че неправилно съдът е приел, че производството по издаване на АУПДВ е следвало да бъде проведено по реда на чл. 99 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Редът за издаване на АА е предвиден в глава пета от АПК, като не е предвидено производство по Глава седма на АПК. В конкретния случай съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Действията за събиране на вземанията, включително сроковете за съобщаване на акт за възстановяване на недължими плащания са уредени в чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, поради което следва да се приеме, че издаването на АУПДС е в отделно административно производство по реда на глава пета от АПК. На следващо място в конкретния случай по заявлението не е издаван положителен акт с властническо волеизявление, с което се засягат законни права и интереси на лицето-заявител, с който следва да приключи процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП. Предвид на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,