Решение № 1858 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2011 г.

Решение № 1858 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 458 от 25.02.2011 г., постановено по адм. дело № 2652 от 2009 г. по описа на Варненския административен съд. С жалба, подадена от Станко Антонов Милев в качеството му на ЕТ "Станко Милев" - гр. Нови пазар, чрез пълномощника адв. Ст. Евтимов, се оспорва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата му против ревизионен акт (РА) № 270800151 от 11.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 518 от 16.09.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" за Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Претендира присъждане на направените разноски. С жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, се оспорва решението в частта, с която съдът е отменил същия РА относно определения корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2004 г. за разликата над 6111,79 лв. до определения от органа по приходите размер 6691,79 лева. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като жалбоподателят не е обжалвал ревизионния акт в тази част. Отделно от това в жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е отменил РА, като е приел, че не е било налице двойно осчетоводяване на разхода от 2000 лв. по фактура № 0...21/19.11.2004 г., поради което незаконосъобразно органът по приходите е увеличил финансовия резултат на едноличния търговец с тази сума. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде обезсилено в обжалваната от него част или евентуално решението в тази част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Като ответник по касационната жалба на дирекция "ОУИ" ЕТ "Станко Милев" в съдебно заседание оспорва същата чрез процесуалния си представител. Като ответник по касационната жалба на ЕТ "Станко Милев" директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от ЕТ "Станко Милев", и за основателност на жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение съставът на Административния съд - Варна, е отменил РА № 270800151 от 11.09.2008 г., издаден от данъчния орган при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 518 от 16.09.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, в частта, в която за данъчния период 2004 г. на ревизираното лице е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размера над 6111,79 лв. до 6691,79 лв. и съответните лихви. Жалбата против РА е отхвърлена в останалата част. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 2099,01 лева. За да постанови този акт, съдът е приел, че при издаването на РА не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като предвиденият в ДОПК срок за връчване на ревизионния акт е инструктивен и неспазването му не води до неговата незаконосъобразност. По отношение на отказано право на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) в размер на 5280,48 лв. за данъчния период м. 11.2005 г. по фактури, издадени от "Недекс" ЕООД, съдът е приел, че липсват реално извършени доставки, предвид непредставянето на доказателства относно прехвърлянето на стоката, нейното транспортиране и съхранение. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза не е установила и счетоводното начисляване на данъка от издателя на фактурите, което е предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС във вр. чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). По отношение на определените данъчни задължения по ЗКПО (отм.) съдът е констатирал предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 за увеличаване на финансовия резултат на ревизираното лице поради допуснатото от касатора нарушение на принципа на "документалната обоснованост" вследствие непредставянето на изисканите документи относно осъществените доставки, по които са отчетени разходи. За да отмени РА относно част от определените данъчни задължения по ЗКПО за 2004 г. в посочения размер, съдът се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което липсва двойно осчетоводяване на разход от 2000 лв. по фактура № 0...21/19.11.2004 г., без да мотивира допълнително изводите си. По касационната жалба на Станко Антонов Милев настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната от него част е правилно и законосъобразно. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички доводи и възражения на страните, преценил е всички релевантни по спора факти и обстоятелства, и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и правилното прилагане на процесуалния и материалния закон, както и при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса. В касационната жалба се поддържат същите възражения, които са били поддържани и пред първоинстанционния съд, който е обсъдил подробно доказателствата по делото, разгледал е и преценил всички тези възражения, и отговорите, които е дал по тях, се споделят и от настоящата инстанция. На първо място, неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на обжалвания РА, поради неспазване на чл. 119, ал. 4 от ДОПК. Неспазването на 7-дневния срок по цитираната разпоредба не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото същото не засяга правото на защита на ревизирания субект и не засяга действието на издадения ревизионен акт. Неоснователни са възраженията на касатора и по отношение на твърдените нарушения на материалноправните разпоредби, въз основа на които са определени данъчните задължения на ревизираното лице. По определените задължения по ЗДДС (отм.) съдът правилно е приел въз основа на цялостния анализ на доказателствата по делото, че действително няма доказателства, които да оборват констатациите в ревизионния акт за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по издадените от "Недекс" ЕООД фактури с предмет продажба на цимент. В тежест на касатора е било, след като претендира правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от неговия доставчик, да докаже и представи безспорни доказателства за реално осъществени сделки, както и че са налице всички кумулативни изисквания на разпоредбите на чл. 64 от ЗДДС, за да му се признае това право по тези доставки. В конкретния случай от касатора в хода на ревизията, както и в производството през Варненския административен съд, не са били ангажирани доказателства за реалността на доставките, като например приемателно-предавателни протоколи, както и документи във връзка с транспортирането на стоката и за нейното съхранение. Правилно е увеличен финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) поради липсата на документално отразяване на заплатените от жалбоподателя стоки и услуги, отразени в процесните фактури, издадени от "Виолас" ЕООД, "Томил вест" ЕООД, "Ваджо комерс" ООД, "Арес" ООД, "Недекс" ЕООД, "Арис-Д" ООД и "Ясмин" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) се увеличава със: разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, или отчетени в нарушение на принципа за "документална обоснованост". Точно такъв е и настоящият случай, предвид това, че жалбоподателят нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство е представил доказателства относно реалното осъществяване на доставките, за които са издадени фактурите, с плащанията по които той е намалил своя финансов резултат. Липсата на доказателства към фактурите за извършените доставки е дала основание на органа по приходите и на съда да направят обоснования извод, че от задълженото лице е нарушен принципът на документална обоснованост на стопанските операции, дефиниран като понятие в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.), и правилно е прието, че тези документи са лишени от доказателствена сила и като така правилно е увеличен финансовият резултат на търговеца на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). В мотивите си съдът подробно е обсъдил всички представени от жалбоподателя доказателства за процесните доставки, голяма част от които са неотносими към тях, поради което правилно не са кредитирани от съда. Касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" настоящата инстанция приема за основателна. От мотивите на съдебното решение е видно, че за да отмени РА за част от определените данъчни задължения за 2004 г., съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като е приел, че за фактура № 21 от 19.11.2004 г. не е налице двойно осчетоводяване. Основателно е възражението на касатора, че от приложената по делото разпечатка на счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги" за м. 11.2004 г. се установява, че процесната фактура е осчетоводена два пъти - на датата на издаването й, както и на 01.12.2004 г., поради което следва да се приеме, че неправилно съдът е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза в тази част, поради което решението в тази част следва да бъде отменено, а жалбата на ревизираното лице да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,