Решение № 15929 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2018 г.

Решение № 15929 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ФЕШЪН ТОП МОДЪЛС – Д. К." срещу Решение № 23/12.02.2018 г. на Административен съд – К. по адм. дело № 335/2017 г., отхвърлящо оспорването на Заповед № СТ-05-1056/18.09.2017 г. на зам. -началника на Дирекцията за национален строителен контрол, с която е отказано издаването на разрешение за ползване на строеж: "Малка ВЕЦ "Рилец" с мощност 70 kW и мачтов трафопост" в ПИ с идентификатор 62685.28.2 по КК на землището на Рилски манастир, м. "Студената чешма", община Р., област К., чийто възложител е касаторът.

Ответниците – зам. -началникът на ДНСК, Регионалната инспекция по околната среда и водите – Б. и Регионалната дирекция по горите – К., оспорват касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна.

1. Административният орган е мотивирал отказа за разрешаване на ползването от фактическа страна с констатациите на Държавната приемателна комисия, в частност – с отрицателните становища на представителите на РИОСВ и РДГ, обосновани съответно с а) нарушение на разпоредбите на Г. шеста ЗООС, чл. 31 ЗБР и подзаконовата уредба към тях, както и на чл. 13 ЗЗТ (строежът попадал в границите на Природен парк "Рилски манастир"), с което за строежа не било доказано изпълнението на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 ЗУТ, и б) нарушение на чл. 73, ал. 1 вр. чл. 74, ал. 2 ЗГ и чл. 12, ал. 2 ЗУТ – застрояване в горски имоти е допустимо само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на прилежащата площ към съоръжението, за което липсвал документ. От правна страна органът се е позовал на чл. 178, ал. 3, т. 1 вр. чл. 169, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 ЗУТ и чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 14, ал. 1, т. 1-3 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

1. Решаващите изводи на административния съд, кореспондиращи с мотивите на заповедта, са основани на неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

а. ЗУТ диференцира етапите на инвестиционния процес – от проектирането до въвеждането на строежа в експлоатация, и конкретните изисквания за всеки от тях, които всъщност определят законосъобразността на съответния акт, завършващ определена част от процеса. Влизането му в сила е предпоставка за преминаване към следващия етап, който се подчинява на специални за него изисквания. Преценката за правомерността на осъществените до този момент действия е включена в обхвата на контрола на органа по чл. 216, ал. 2 ЗУТ и/или на административния съд върху предходния акт в производството. Ако той е стабилизиран, последиците му следва да бъдат зачетени и последваща инцидентна проверка върху него не е допустима.

б. Инвестиционните проекти са основание за издаването на разрешение за строеж и подлежат на оценка за съответствието им с основните изисквания към строежите – чл. 142, ал. 4 ЗУТ, която обхваща съответствието с предвижданията на ПУП и изискванията на влезли в сила административни актове, които са необходимо условие за разрешаване на строителството по ЗООС, ЗБР и други специални закони – ал. 5, т. 1 и т. 8 на текста. Оценката е елемент от фактическия състав на РС и ако е налице порок в нея, той би рефлектирал върху законосъобразността на разрешението.

в. При влязло в сила РС, както е в случая, съответствието му с ПУП, както и останалите условия за законосъобразността му, следва да се приеме за окончателно установено. Изводът произтича от стабилитета на разрешението, което не подлежи на отмяна – чл. 156, ал. 5 ЗУТ, на още по-малко основание на косвен контрол за законосъобразност. Именно този резултат би се постигнал, ако се допусне липсата на съгласувателен акт по специален закон или противоречие с ПУП да се превърне в основание за отказ строежът да се въведе в експлоатация, тъй като по същество не би била зачетена инкорпорираната в РС допустимост на строителството.

1. Целта на производството по чл. 177 ЗУТ е да установи изпълнението на строежа и функционалната му пригодност съобразно издаденото РС, одобрените проекти или заверената екзекутивна документация и действащата нормативна уредба по изпълнението и приемането на строителството и в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ – чл. 13, ал. 2 от Наредбата (указания относно границите на проверката в това производство са дадени с Решение № 5864/11.05.2017 г. на ВАС по адм. дело № 9561/2016 г. по повод съдебната отмяна на друг акт на зам. -началника на ДНСК за същия обект - отказ за назначаване въобще на приемателна комисия, с които обаче съдържанието на оспорения отказ частично, вън от назначаването на комисия, не е съобразено).

а. Чл. 178, ал. 3, т. 1 ЗУТ и цитираните разпоредби от Наредбата (в относимата им към случая и непротиворечаща на закона част) уреждат като основание за отказ за въвеждане в експлоатация изпълнението на строежа в несъответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, а според предпоставките на отказа - ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 на текста, препращащи към правилата в конкретен регламент на Европейския съюз и нормативните актове по регулиране съответно на околната среда, опазване на защитените зони, територии и други защитени обекти. Чл. 169 ЗУТ разграничава етапите на проектиране, изпълнение и поддържане на строежите.

б. Затова в процедурата по въвеждане в експлоатация приложими биха били само правила, които се отнасят до колизия между строежа и изискванията към изпълнението му, а не предявимите към предишен и вече завършен момент от инвестиционния процес (вж. по-горе т. 2 а). Като последица – отрицателна предпоставка на заявеното право на въвеждане в експлоатация на строежа би възникнала при изпълнението му по начин, различаващ се от параметрите на инвестиционните проекти и РС, респ. засягащ на собствено основание територия със специален режим, но посредством реализацията му и произтичащото от нея бъдещо ползване, а не със самия предмет на строителството. Процедурата по въвеждане в експлоатация не е средство за отстраняване на нарушения в производството по разрешаването на строежа, а с предназначението да провери тъждеството между разрешения и осъществения строеж.

1. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и на потвърдената с него заповед и решаването на делото по същество – чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, с отмяната на отказа за издаване на разрешение за ползване и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Доколкото мотивите на отказа се изчерпват с отречените пречки за въвеждането на строежа в експлоатация и липсват твърдения или установявания за съществуването на други с характера на основания за отказ, компетентният орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ следва да издаде позитивен акт за разрешаване на ползването на строежа.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение