Решение № 9451 от 26.10.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на кмета на Община Сливен, чрез процесуалния представител адв. Драшков, за отмяна на решение 2834 от 02.03.2021 г. по адм. дело 6799/2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд /ВАС /. Искането за отмяна на съдебното решение е на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Искателят твърди, че тричленият състав на ВАС неправилно е приложил чл. 227, ал. 1 от АПК и в нарушение на процесуалния закон е разгледал делото по същество, тъй като в случая не са били налице две отменени решения на Окръжен съд Сливен, а едно отменено и едно обезсилено решение на първоинстанционния съд, което обстоятелство е обуславяло липсата на предпоставките за прилагане на чл. 227, ал. 1 от АПК. Според искателя незаконосъобразните процесуални действия на съда и разгледане делото по същество са довели до разглежда на спора от ненадлежен съд, като страните са били лишени от възможността да участват в производството пред надлежния съд и това пряко е повлияло на изхода на спора. В искането се сочи още, че съществено е било нарушено правото на защита на административния орган, тъй като неправилното приложение на чл. 227 от АПК е довело до прескачане на една цяла съдебна инстанция със съответните мотиви на съдебния състав. Твърди се още, че е допуснато нарушение на процесуалните правила и поради неправилното приложение на АПК, вместо на ЗВАС /отм./. Иска се отмяна на решение 2834 от 02.03.2021 г. по адм. дело 6799/2015 г. по описа на ВАС и възстановяване висящността на делото, както и даване на задължителни указания на съдебни състав за изпращане на делото за ново разглеждане на компетентния съд. Претендира се присъждане и на разноски по делото, съгласно приложен списък. Ответниците Н. Стоянов и Д. Стоянов, редовно призовани, оспорват искането за отмяна и считат същото за неоснователно по съображения, продробно изложени в приложени по делото писмени молби и становища. Претендират присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък на разноските. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С решение 2834 от 02.03.2021 г. по адм. дело 6799/2015 г. на тричленен състав на ВАС, чиято отмяна се претендира, е отменен по жалба на Д. Стоянов и Н. Стоянов мълчалив отказ на кмета на Община Сливен по заявление вх. 9400608/25.02.1992г. за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, представляващ парцел Х 6368, кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957г., собственост на наследодателя им В. Стоянов, починал на 09.10.1985г., както и е отменил отчуждаването на недвижим имот, представляващ парцел Х 6368, кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957г., собственост на наследодателя на Д. Стоянов и Н. Стоянов, В. Стоянов, починал на 09.10.1985г., и е възстановено правото им на собственост по отношение на имота. Решението е постановено по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК във връзка със съдебно решение 4533 от 10.04.2018г., постановено по адм. дело 6799/2015г., с което тричленен състав на ВАС, първо отделение, поради неправилно конституиране на ответника в първоинстанционното производство, е обезсилил изцяло решение 1 от 15.07.2014г., постановено по адм. дело 1/2012г. по описа на Окръжен съд - гр. Сливен, с което по жалба на Д. Стоянов и Н. Стоянов е отменен мълчаливия отказ на кмета на община Сливен за възстановяване правото на собственост върху отчужден недвижим имот, представляващ парцел Х 6368, кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957г., както и е отменено отчуждаването и е възстановено от съда правото на собственост на Д. Стоянов и Н. Стоянов. В това решение тричленият състав на ВАС е приел, че като втора касационна инстанция /след като по реда на чл. 239, т. 5 първото касационно решение е било отменено/, следва на основание чл. 227, ал. 1 от АПК да реши делото по същество. С това решение на ВАС са конституирани и страните по делото, указано е събиране на доказателства и е определен редът, по който делото следва да продължи. След конституиране на страните по адм. дело 6799/2015 г. с решение 4533 от 10.04.2018 г. и преди постановява на решение 2834 от 02.03.2021 г. са били проведени 12 открити съдебни заседание, за които кметът на Община Сливен е бил редовно призован, като в 6 от проведените открити съдебни заседания кметът на Община Сливен е бил представляван от адв. Д. Димов, упълномощен с пълномощно изх. ОРД01-343/08.05.2018 г. от кмета на Община Сливен. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни. Целта на отмяната е да се премахне формираната сила на присъдено нещо, ако решението не съответства на действителното правно положение, дължащо се на обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, на която се е позовал искателят в искането си, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Цитираната разпоредба предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, не е била надлежно представлявана, не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния казус липсват данни при постановяване на атакуваното съдебно решение да са допуснати нарушения, които биха могли да се субсумират в някой от фактическите състави на чл. 239, т. 5 от АПК. Тричленният състав на ВАС не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на кмета на Община Сливен по делото, нито последният е бил в невъзможност да участва по причини, които не е могъл да отстрани. Такива твърдения не са и наведени в искането. По делото липсват доказателства за допуснато нарушение, засягащо процесуалните му права, които той да не е могъл да упражни, респ. не е нарушено правото му на защита, тъй като по същество не е бил лишен от възможността да изразява становища, да представя доказателства и да иска събиране на такива. Както е видно от протоколите от проведените, след постановяване на решение 4533 от 10.04.2018г. по адм. дело 6799/2015 г., 12 открити съдебни заседания, кметът на Община Сливен е бил редовно призован, като в няколко от тези заседания на 22.05.2018 г., на 18.09.2018 г., на 25.02.2019 г., на 25.02.2020 г., на 19.01.2021 г. и на 02.02.2021 г., той се е представлявал от неговия процесуален представител - адв. Д. Димов, който е бил надлежно упълномощен, съгласно приложено по делото пълномощно. От изготвените съдебни протоколи е видно също така, че адв. Димов е правил доказателствения искания, по които съдебният състав се е произнасял, както и е представял писмени доказателства. Тези факти са безспорни и свидетелстват, че кметът на Община Сливен е упражнил надлежно процесуалните си права, т. е. използвал е законовите възможности за участие и защита по делото, поради и което не се установява да е налице някое от отменителните основания по чл. 239, т. 5 от АПК. Наведените от искателя доводи относно нарушение на процесуалния закон при прилагане на чл. 227 от АПК не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че цитираната разпоредба визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Поддържаните доводи в искането за отмяна поради нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно прилагане на чл. 227, ал. 1 от АПК, са относими към предмета на касационно производство, но не и към предмета на производство по отмяна в хипотезите на основанието по чл. 239, т. 5 от АПК. Недопустимо е разглеждането на подобни оплаквания в настоящото производство, което е извънинстанционно и чийто предмет могат да бъдат само основанията, изчерпателно посочени в чл. 239 от АПК, както и е недопустимо да се цели в това производство разширяване на фактическото основание на хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. По отношение приложението на чл. 227, ал. 2 от АПК в конкретния случай следва да се има предвид също така, че решение 2834 от 02.03.2021 г. по адм. дело 6799/2015 г. на тричленен състав на ВАС, чиято отмяна се претендира, е постановено в производство по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК, който ред е определен в друго решение на ВАС, а именно решение 4533/10.04.2018 г., постановено по адм. дело 6799/2015г. Това решение на ВАС е влязло в сила и за него не се установява по делото същото да е било отменено в проведено производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК. За пълнота на изложеното следва да се има предвид още, че решение 7376/20.06.2016 г. на ВАС по адм. дело 4051/2016 г., на което се позовава искателят, от една страна е постановено при различни фактически установявания отменено първоинстанционно решение, с което съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е прогласил само нищожност на оспорения акт, а от друга страна съдебният състав по адм. дело 4051/2016 г. е отменил атакуваното пред него съдебно решение на основание чл. 239, т. 5 от АПК, приемайки че е налице допуснато съществено нарушение на чл. 131 от АПК. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците Д. Стоянов и Н. Стоянов, искателят следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на общо 153.20 лева, съгласно представен списък на разноски под опис, ведно с приложени доказателства. Неоснователно се явява направеното от ответниците искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за едни адвокат, доколкото настоящото съдебно производство същите не са били представлявани от адвокат. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,