Решение № 8848 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2018 г.

Решение № 8848 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи"ЕАД против решение № 2036/23.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2492/2017 г. от Административния съд-П.. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването от "Напоителни системи"ЕАД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 41/14.08.2017 г., издаден от инж. М. М. за директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П. към Министерство на околната среда и водите. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната муq и решаване на спора по същество чрез отмяната на оспорения акт. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Ответникът – директорът на БДИБР-гр. П. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна в съдебния спор, за която обжалваният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е неоснователна по съществото й, по следните съображения: Административният съд е отхвърлил оспорването, след като е установил, че актът е издадeн от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила за това и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил подробно документите в административната преписка в резултат на което е приел, че те доказват установеното в АУПДВ, а именно, че за годините от 2012 /вкл. /до 2015 г. /вкл. / дружеството не е заплатило дължимата такса за водовземане за цялото взето количество вода. Съдът е установил, че на дружеството е извършена проверка на подадени декларации по чл. 194 б от Закона за водите /ЗВ/ и справки за пропуснати водни обеми, отчетени по дневник, в резултат на която са открити несъответствия, тъй като реално улfвените и пропуснатите водни обеми са по-големи от декларираните. За тази разлика е начислена такса и е издаден оспореният АУПДВ. Въз основа на установеното, съдът е приел, че за използването на водите, на осн. чл. 194, ал. 1 ЗВ, жалбоподателят дължи заплащане на такса за водовземане. Съдът е приел, че размерът на годишните такси, установени с оспорения акт са законосъобразни, тъй като изчисляването им е съобразено с приложимата формула, установена в чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50/11 година. Съдът е приел за законосъобразно и начисляването на лихва върху несвоевременно заплатените такси, предвид разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от Тарифата и чл. 175, ал. 1 ДОПК. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. При постановяването му, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Решението съдържа подробни мотиви, с които е отговорено на всяко едно от оплакванията в жалбата. Съдът е приложил правилно материалния закон. За първи път в касационната жалба се навежда довода, че разликите между декларираните количества и реално уловените и пропуснати води, се дължи на загубите по съоръженията от филтрация и концентрирани течове. Подобен довод не е навеждан в производството пред административния съд, поради което не е й обсъждан от него. Разпоредбата на чл. 220 АПК изрично забранява нови фактически установявания в касационното производство, поради което този довод на касатора не следва да се обсъжда. От друга страна доводите за големи загуби по съоръженията са ирелевантни за спора, тъй като таксата се определя не на база използван воден обем от крайните потребители, а на база отнет воден обем от водния обект, за който е дадено разрешителното. В таксата, съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ се включва цялото количество иззета вода, а не реално ползваните от крайните потребители количества. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн.