Решение № 1769 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2021 г.

Решение № 1769 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2021 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Агенция "Митници", срещу решение № 440 от 02.03.2021 г. постановено по адм. д. № 3055 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2020 г., с което е отменен по жалба на "Електростомана 2004" АД гр. Карлово ревизионен акт №BG003000-РК6-РА8 от 17.08.2020 г. издаден от митнически органи в качеството им на органи по приходите съгласно чл. 104, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ във връзка с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който е отказано възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 26 419. 46 лв. Според касатора решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Неправилно и незаконосъобразно първоинстаницонният съд е приел, че на дружеството се дължи възстановяване на платения акциз, който за периода следващ прекратяването на действието на издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител/ УОАКП/. Съдебното решения въз основа на което е отменен отказа за издаване на УОАКП не разглеждат хипотезата на недължимо платен акциз, а само незаконосъобразност на прекратяването на УОАКП от административния орган. За да има обратно действие съдебното решение е необходимо да може да възстанови правната сфера със задна дата т. е. издаване на УОАКП със задна дата. Това обстоятелство обаче не е посочено в съдебните актове. Удостоверението по чл. 24 д, ал. 1 от ЗАДС има конститутивно действие занапред и не може данъчно задълженото лице да получи облекчение за период, в който не е притежавало валидно удостоверение. Не е недължимо платен акциза през периода, за който е било прекратено УОАКП от 05.12.2018 г. до 12.02.2020 г. Данъчните задължения и облекчения не могат да се прилагат чрез разширително тълкуване на закона, а следва да бъдат изрично определени и регламентирани. В ЗАДС и ППЗАДС е уреден ред, въз основа на който да бъде възстановяван акциз на освободен краен потребител. Законодателят не е предвидил правата по УОАКП, прекратено с решение № 2363/29.11.2018 г. на Началник отдел Митница Пловдив, което е отменено в последствие като незаконосъобразно да се ползват със задна дата. Платеният до датата на отмяната акциз е бил дължим и не подлежи на възстановяване. Правните последици от отмяната на решението за прекратяване на УОАКП не заличават с обратна сила направеното плащане на акциза. Подобно тълкуване е недопустимо. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на "Електростомана 2004" АД. Претендира се заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът -"Електростомана 2004" АД, в приложено по делото писмено становище оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна. Постановеното решение е правилно. Решение № 2363/29.11.2018 г. на Началник Митница Пловдив не е влязло в сила поради неговото обжалване. Предварителното изпълнение, което е предприел административният орган, въпреки подадената жалба, не е могло да стане окончателно, поради отмяна на административния акт. Позоваването на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС във връзка с чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС е неоснователно. Цитираните разпоредби са относими за случаите при които не е издадено УОАКП, но не и когато действието на вече издадено такова се прекратява. В решението на АС-Пловдив материално правните норми са тълкувани и приложени правилно. Решението е подробно мотивирано, като са обсъдени всички доказателства и доводи на страните. Моли решението да бъде оставено в сила, както и да бъде уважено искането за присъждане на разноски в произвоството. С определение № 541/07.04.2021 г. е оставено без уважение искането за изменение на решението, в частта за разноските направено от Агенция Митници. Определеният размер на разноските с първоинстанцонното решение е 2 160 лв. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от Директора на Агенция "Митници". Според частният жалбоподател, той е прекомерен и несъответстващ на сложността на делото. Незаконосъобразно АС гр. Пловдив е присъдил разноски и за процесуално представителство пред административния орган. Възразява се и срещу присъденото ДДС, като част от разноските. Ответникът по частната жалба я оспорва, като я намира за неоснователна. Не е налице задължение за съда да намали договореното възнаграждение само при наличие на възражение за това в този смисъл. ДДС се дължи според Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същата Наредба се дефинират минималните размер на възнагражденията, но договореният размер между страните може да бъде и по-голям. Въз основа на горното се иска определението да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира и двете жалби/касационната и частната/ за процесуално допустими, но неоснователни. Според изразеното становище в проведеното открито съдебно заседание АС гр. Пловдив е изяснил напълно фактите по спора, които се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението, в съответствие с чл. 172а от АПК е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите на страните като правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Определението постановено в производство по чл. 248 от ГПК, относно изменение на решението, в частта за разноските също е правилно. При произнасянето си съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото и правилно не е намалил договореното възнаграждение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Подадените жалби /касационна и частна/ от Директора на Агенция Митници срещу първоинстанционното решение и срещу определението постановено в производство по чл. 248 от ГПК са процесуално допустими, а по същество са неоснователни. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив е бил ревизионен акт №BG003000РК6-РА8 от 17.08.2020 г. издаден от Началник териториална дирекция Тракийска – Пловдив, за отказ за възстановяване на акциз в размер на 26 419. 46 лв. за използвани 40 897 литра дизелово гориво "газьол немаркиран" с код по КН 27102011 за периода 05.12.2018 г. до 12.02.2020 г. потвърден с решение №Р-566132-323915 от 05.11.2020 г. издадено от Директора на Агенция "Митници". По делото е установено, че "Електростомана 2004" АД, е притежавало удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ № BG003000Е0184/27.02.2017 г. издадено от Началник Митница Пловдив по реда на чл. 24б, ал. 4 от ЗАДС и на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗАДС. На 29.11.2018 г. е с решение № 2363 Началник Митница Пловдив, е прекратил действието на издаденото удостоверение на основание чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. г от ЗАДС. Административният орган е приел, че дружеството не изпълнява изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗАДС. Решението е обжалвано относно неговата законосъобразност пред АС гр. Пловдив. Съдът е приел, че "Електростомана 2004" АД отговаря на изискванията по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, доколкото енергийният продукт се използва с двойно предназначение в дейности по смисъла на чл. 4, т. 33а от ЗАДС - "металургични процеси". След влизане в сила на съдебното решение на 12.02.2020 г. на жалбоподателя е върнато удостоверение за освободен от акциз краен потребител - № BG003000Е0184/27.02.2017 г. Въпреки, че не е било издадено разпореждане за предварително изпълнение на административния акт, митническите органи, независимо от съдебното обжалване и разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК не са спрели изпълнението му. За периода от издаване на незаконосъобразното решение на началника на Митница Пловдив до влизане в сила на съдебното решение по неговата отмяна те са начислявали и събирали акциз за посочения енергиен продукт. На 20.02.2020 г. /след влизане в сила на решение № 1125/21.05.2019 г. постановено по адм. д. № 3898/2018 г. на АС гр. Пловдив/ дружеството е подало в електронна форма искане за възстановяване на акциз по чл. 27 от ЗАДС. В искането е посочено, че поради отпаднало основание заплатения акциз за периода от м. 11. 2018 г. до м. 05. 2019 г. е недължимо платен и подлежи на възстановяване. В ревизионния доклад митническите органи действащи като органи по приходите, изрично са констатирани, че от "Електростомана 2004" АД в качеството на освободен от акциз краен потребител са подавани в срока по чл. 89, ал. 1 от ППЗАДС изискуемите се рекапитулативни декларации за получените и използвани енергийни продукти, които съответстват на декларираните за получени акцизни стоки. Въпреки това е направен извод, че следва да бъде отказано възстановяване, защото за периода от 05.12.2018 г. до 12.02.2020 г. "Електростомана 2004" АД не е притежавало валидно удостоверение за ОАКП, не е подавало рекапитулативни декларации и не е изпълнило изискванията по чл. 84, ал. 18 от ЗАДС. И при административното обжалване изводите на митническите органи по приходите са потвърдени, като с решение №Р-566132-323915 от 05.11.2020 г. на Директор на Агенция Митници е прието, че липсва законова разпоредба за възстановяване на акциз в случаите, когато е издадено незаконосъобразно решение за прекратяване на действието на УОАКП. След извършена служебна проверка на оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на процесуалния закон. Липсват съществени пороци, които да обосновават прогласяване на неговата нищожност. Определил е, че спорният между страните въпрос се свежда до това, следва ли да бъде възстановен по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС акциз, заплатен за периода, през който дружеството е било лишено от удостоверение за освободен от акциз краен потребител, в резултат на незаконосъобразни митнически решения, които в последствие са били отменени с влезли в сила съдебни актове. Според мотивите на постановения отказ чл. 24д, ал. 1 от ЗАДС преклудира правото на жалбоподателя за възстановяване на акциза. В тази връзка са приели, че след като е посочено, че въз основа на издадено удостоверение освободеният от акциз краен потребител има право да получава акцизни стоки, освободени от обзалагане с акциз, в посочения в удостоверението обект, където ще се получават разтоварват и използват стоките, то за периода, през който действието му е било прекратено, законосъобразно е бил платен дължимият акциз и не е възможно да бъде възстановен, поради липса на изрична законодателна уредба за това. Съдът е приел, че административният орган незаконосъобразно се е позовал на приложението на разпоредбата на чл. 24д, ал. 1 от ЗАДС, според която само и единствено въз основа на издаденото удостоверение има право да получава акцизни стоки, освободени от облагане. Правото за прилагане на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС възниква от датата на връчване на УОАКП, като това правило е приложимо и относно връчено удостоверение след отменен по съдебен ред акт за прекратяване действието му, както е в конкретния случай. Материалното право за възстановяване на платен недължим акциз за жалбоподателя е възникнало още от датата на връчване на удостоверението за ОАКП и е непротивопоставимо на чл. 24д, ал. 1 от ЗАДС, която е процесуална норма и урежда само мястото на получаване на освободения от акциз енергиен продукт. В случая несъмнено е установено, че доставчика "Инса ойл" ЕООД е внесъл акциза по сметка на митническото учреждение, а жалбоподателят е платил въпросния акциз към него вследствие на неправомерно прекратяване от митническия орган на действието на издаденото му удостоверение за ОАКП, при което всички предпоставки за прилагането на чл. 27, ал. 2 от ЗАДС са налице. Отмяната по съдебен ред на незаконосъобразното решене № 2362 от 29.11.2018 г. за прекратяване действието на УОАКП има за своя последица недължимост на платения акциз, като дружеството има право на възстановяването му за периода, през който неправомерно е било лишено него. Съдебната отмяна на решението на митническия орган за прекратяване действието на УОАКП има обратно действие, т. е. заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, защото с влязъл в сила съдебен акт е прието наличието на предпоставките за издаване на такова удостоверение. Да се приеме противното във връзка с възстановяването на недължимо платен акциз по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, означава да се позволи административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение изразяващо се в незаконосъобразни откази за издаване на УОАКП, което е в противоречие с принципа за законност. Съобразно така изложените мотиви оспореният РА е преценен като материално незаконосъобразен и издаден в противоречие с целите на закона, поради което е отменен и преписката е изпратена на Началника на ТД "Тракийска" за издаване на ново решение по искане вх. №ИВ-27-2 от 20.02.2020 г. от "Електростомана 2004" АД. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. В хода на осъществената проверка относно законосъобразността на административния акт са обсъдени събраните по делото доказателства, които са обсъдени подробно и задълбочено. Въз основа на тях, правилно решаващият състав е постановил мотивиран съдебен акт, който не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументите, с които се оспорва решението, са свързани с действието на отменителното решение № 1125 от 21.05.2019 г. постановено по адм. д. № 3898/2018 г. на АС гр. Пловдив, потвърдено с решение № 947/21.01.2020 г., постановено по адм. д. № 7650/2019 г. по описа на ВАС. Те са обосновавани като теза и пред първоинстаницонния съд и са обсъдени. Правилно е прието, че тезата на ответника отричаща правото на възстановяване на жалбоподателя на заплатения акциз, поради действие само и единствено занапред на отмяната на административния акт за прекратяване действието на УОАНП, противоречи на основани правни принципи - за действието на решението при отмяна на унищожаем административен акт и правни институти /като този на неоснователното обогатяване/. Изводите му се споделят изцяло и на основание чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, в настоящия си акт, касационната инстанция препраща към тях, като ги възприема изцяло. В конкретния случай не става въпрос за ползване на права със задна дата, каквото е твърдението в касационната жалба, а за действие на съдебното решение, с което е проверена законосъобразността на административния акт и неговото прилагане, както и зачитане на правните му последици. След като със сила на пресъдено нещо е прието, че решение № 2363/29.11.2019 г. е незаконосъобразно, то разпоредените с него права и задължения са не следва да се изпълняват. С него са отменени последствията на административния акт от датата на която този акт е издаден, а не от деня, в който е постановено съдебното решение, така както се обосновава при касационното обжалване. В конкретния случай тъй като акцизът е платен предварително, преди влизане в сила на административния акт въпреки обжалването му, то същият следва да бъде възстановен като недължимо платен. Противно на логиката е тълкуването на касатора, че незаконосъобразното решение, е действало до неговата отмяна и поради тази причина платеният акциз не подлежи на възстановяване. В подкрепа на тълкуването направено от първоинстанционният съд е и обстоятелството, че УОАКП № BG003000Е0184/27.02.2017 г. е върнато на "Енергостомана 2004" АД, а не му е издадено ново. Същият административен акт е продължил да действа, след като е отменено решението за прекратяване на неговото действие. Неправилно е и твърдението, че се касае за заличаване на направеното плащане с обратна сила, което е недопустимо. В конкретния случай не е налице за заличаване с обратна сила, а за отменено основание въз основа на което плащането е осъществено. При липса на основание за плащане, то извършеното такова е недължимо и подлежи на възстановяване. Като е достигнал до същите правни изводи и е приел, че обжалвания от "Електростомана 2004" АД е незаконосъобразен и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По подадената частна жалба: Настоящият състав намира, че подадената частна жалба срещу определение № 541/07.04.2021 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение, в частта за разноските е неоснователна. Несподелимо е твърдението на частният жалбопдател, че договаряните размери за процесуално представителство, следва да бъдат определени на минимума посочен в Наредба № 1/09.07.2004 г. С цитираната наредба се поставя само долна граница на възнагражденията за процесуално представителство, но няма пречка между страните да бъдат уговорени и по-високи възнаграждения, стига те да не са прекомерни. В конкретния случай не се касае за такава прекомерност. Дори съобразено с минималните размери, с оглед материалния интерес по делото възнаграждението не е прекомерно. Твърденията на частния жалбоподател относно дължимостта на ДДС върху договореното адвокатско възнаграждение са изцяло в противоречие с разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обстоятелството, че услугата е облагаема по смисъла на ЗДДС, както и фактът, че за нуждите на данъчното облагане сумата се дели на данъчна основа и начислен данък, не може да повлияе върху облигационното отношение между страните и да обоснове възстановяване на разноски в по-малък размер от заплатените /в този смисъл определение № 7407/05.06.2018 г. постановено по адм. д. № 10870/2017 г.; определение № 6877/09.05.2019 г. постановено по адм. д. № 10101/20018 г. на петчленен състав на Първа колегия; определение № 10767/10.07.2019 г. постановено по адм. д. № 11079/2018 г.; определение № 10509/30.07.2020 по адм. д. № 14565/2018 г.; определение № 7684/22.05.2020 г. по адм. д. № 2541/2017 г.; определение № 11990/28.09.2020 г. на петчленен състав Втора колегия и др. /. По тези съображения и оспореното определение следва да бъде оставено в сила, като правилно постановено. С оглед изхода на спора в полза на ответника се дължат сторените разноски. В приложения пред ВАС отговор по касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски, но не са приложени доказателства за тока дали и в какъв размер са сторените такива. Ето защо настоящата инстанция не присъжда разноски в полза на ответника. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение