Решение № 11285 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6002/2024 г.
ВАСПърво отделение21.10.2024 г.докладчик т Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 880/29.04.2024 г. на Административен съд Сливен по адм. д. 354 по описа за 2023 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на В. А. Д. деловодни разноски в размер 4 700 лева.
Решението не може да се обжалва.
Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие срещу решение 880/29.04.2024 г. на Административен съд Сливен по адм. д. 354 по описа за 2023 г., с което е отменен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2019 и за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са доводите му за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва правните изводи на съда за наличие на форсмажорни обстоятелства, което е налагало прилагането от администрацията на разпоредбите на чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от Наредба 4/24.02.2015 г. Изразява убеждение, че пасивната легитимация на адресата на акта следва от настъпило универсално правоприемство от подпомагано лице, което е и основание за участието на наследника в производството за издаване на утежняващия административен акт. Настоява, че с допускането и включването в обхвата на познавателната дейност на съда на писмени доказателствени средства, които са съществували преди издаването на индивидуалния административен акт, съдът е нарушил принципа за равенство в процеса. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация В. А. Д., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд Сливен индивидуален административен акт е разпоредено прекратяването по отношение на В. А. Д., като наследник на П. Г. Д., на ангажимента по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за кампания 2019 и е установено в тежест на В. Д. задължение за плащане на сумата 49 060.35 лева, представляваща изплатена на П. Д. финансова помощ по направление Биологично растениевъдство за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018. Фактически основания за издаване на акта са пропускът на бенефициера да подаде заявление за плащане за кампания 2019 в срок до 10.06.2019 г. и непредставянето в срок до 30.10.2019 г. /доколкото 2019 г. е петата година на поетия многогодишен ангажимент/ на сертификат за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. Сочените фактическите основания, са възприети като източник на правомощията на администрацията за прекратяване на ангажимента и за установяване на публичното държавно вземане. С различните фактически основания е обвързано възникването на възникване у бенефициера на задължения за възстановяване на 20 %, съответно на100 % от получената безвъзмездна финансова помощ и е прието за дължимо възстановяване на пълния получен размер от 49 060.35 лева. Правно основание за издаване на административния акт са разпоредбите на чл. 15, ал. 4, т. 1 и т. 2, б. в във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 4 и чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отменен оспорения административен акт. По установяванията на първостепенния съд по заявления за подпомагане/плащане за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 на жалбоподателя е изплатена безвъзмездна финансова помощ по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство от ПРСР 2014 2020 г. в общ размер 49 060.35 лева. За кампания 2019 той не е подавал заявление за плащане. Основание за ползване от Д. на имота в обхвата на мярката е договор за аренда Ю-06-108/22.10.2014 г., сключен с община Сливен. Със заявление от 14.06.2019 г. бенефициерът на помощта поискал прекратяване на поетия многогодишен ангажимент поради настъпили форсмажорни обстоятелства. Д. починал на 29.09.2021 г. като негови наследници по закон са съпругата му В. Д. и синът Г. Д.. Според съда административният акт е във формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следва от заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г., с която изпълнителен директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на актове по мерки 214 Агроекологични плащания, 10 Агроекология и климат и 11 Биологично земеделие, с които едновременно е прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ. В мотивите на съдебния акт са посочени разпоредбите от нормативните актове, представляващи правно основание за издаване на оспорения административен акт и са дефинирани фактическите основания, пораждащи спорното държавно вземане. По решаващите изводи на съда при издаване на акта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и актът противоречи на материалния закон. Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните нарушения на администрацията липсата на произнасяне по подаденото от П. Д. на 14.06.2019 г. в ОД на ДФЗ Сливен заявление за прекратяване на ангажимента, което е препратено на ответника в първоинстанционното производство. Без към това заявление да са представени доказателства за настъпилата трайно намалена работоспособност на бенефициера, установено с ЕР 2115/14.05.2019 г., нередовностите му следвало да се отстранят по реда на чл. 30, ал. 2 АПК, а административният орган да изпълни и задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК, което не е сторил. Съдът е приел, че са установени с ЕР и с 14 бр. болнични листове, издавани в периода 01.01.2016 г. до настъпването на смъртта на Д. на 29.09.2019 г., трайно съществуващи здравословни проблеми и сочещи на наличие на форсмажорни обстоятелства към момента на заявлението. Съдът е отрекъл пасивната легитимация на В. Д. в производството по прекратяване на ангажимента, тъй като той не е поет от нея след смъртта на съпруга ѝ, а ангажиментът на съпруга е прекратен с настъпването на този юридически факт. Според съда наследницата по закон на Д. не дължи установено с акта публично държавно вземане, тъй като то не е възникнало преди смъртта на наследодателя и не е част от наследствената маса. Вземането не било установено по основание и размер към момента на настъпване на смъртта. Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. След новелата от ДВ бр. 91 от 2019 г. на ЗПЗП на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. В съответствие с приложимата по време редакция от ДВ бр. 102/2022 г. на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, делегируеми са и правомощията, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Акт на делегация е заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителен директор на фонда, овластяваща заместника му с правомощието за прекратяване на поети ангажименти и за възстановяване на изплатена финансова помощ. В производството по издаване на оспорения индивидуален административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не възприетите от първостепенния съд. На П. Д. е изплатена безвъзмездна финансова помощ по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство от ПРСР 2014 2020 г. За бенефициера съществува субективно публично право на прекратяване на поетия многогодишен ангажимент в хипотезата на чл. 19а, ал. 1 и при отрицателните материални предпоставки по чл. 19а, ал. 4 и ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Заявлението за доброволен отказ от поетия ангажимент от 14.06.2019 г. е предпроцесуална дейност за производството, приключило с оспорения административен акт и не засяга законосъобразността му. Пропускът на администрацията да процедира по това заявление в срок формира мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК, който е процесуална пречка за започване на административно производство със същия предмет и страни. Едностранното волеизявление на бенефициера за прекратяване на ангажимента е преклудирано като фактическо основание за прекратяване. Администрацията е концентрирала до основанията по чл. 15, ал. 4, т. 1 и т. 2, б. в във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 4 и чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., обвързани с пропуск на бенефициера да подаде в срок заявление за плащане за кампания 2019 и с непредставянето в срок на сертификат за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. При достъпната за администрацията след заявлението от 14.06.2019 г. информация за здравословното състояние на Д. като пречка за изпълнение на поетия от него многогодишен ангажимент и доколкото настъпването на форсмажорно или изключително обстоятелство е самостоятелно основание за прекратяване на поетия ангажимент без да се дължи възстановяване на получената от земеделския стопанин безвъзмездна финансова помощ, то в проявление на служебното начало по чл. 9, ал. 2 АПК и в изпълнение на процесуалните задължения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК органът по ръководство и решаване е дължал изясняване и на факта на здравословното състояние на бенефициера, като събере служебно доказателства. Фактът на здравословното състояние е правно значим, доколкото дългосрочната професионална нетрудоспособност на бенефициера е хипотеза на непреодолима сила по чл. 2, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета. Заради примата и непосредственото действие на Съюзното право дефиницията на регламента е приложима и преди с новелата на § 1, т. 9 от Наредба 4 от ДВ бр. 63 от 2023 г. да се препрати към нея. Обсъдените от административния съд 14 бр. болнични листове, периодът на издаването им и ЕР на ТЕЛК сочат на трайно състояние, засягащо трудоспособността на бенефициера, което не е изследвано при издаване на утежняващия акт. Споделими са изводите на първостепенния съд за отсъствие на материалните предпоставки за прекратяване на многогодишен ангажимент по отношение на лице, което не го е поело. Арг. в този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба 4. Актът за прекратяване е без предмет с този адресат и е удар в празно пространство. Не съществува ограничение за ангажиране на отговорността на наследниците по закон за възстановяване на получена от наследодателя безвъзмездна финансова помощ щом пораждащия задължението за възстановяване фактически състав е настъпил преди смъртта му /естествено при съобразяване на дела на наследника в наследственото имущество/. Актът за установяване на публичното държавно вземане е декларативен и създава ликвидност и изискуемост, но не поражда вземането, та заради времето на възникването му /и съответно наследодателя като невъзможен субект/ да е извън наследственото имущество. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 4 700 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение