Решение № 3056 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2019 г.

Решение № 3056 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Горанова, от [населено място] срещу решение № 40/25.02.2019 година на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 849/2018 година, с което съдът е отхвърлил като неоснователно искането й да бъде осъден директорът на Областна дирекция на МВР – В. Т., да извърши фактическо действие, като състави Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по повод жалба от 09.08.2018 година срещу фиш серия М, № 939643, издаден от полицейски инспектор в същата дирекция в хипотезата на чл. 186, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че съставянето на АУАН е правно, а не фактическо действие, тъй като актът по чл. 36, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Твърди, че издаването на АУАН е правно действие, но същият не регулира правоотношения и не създава правило за поведение, поради което издаването му следва да се приравни на фактическо действие. Счита за безспорно установено, че наказаното лице е оспорило по административен ред извършеното нарушение, поради което за административнонаказаващия орган възниква задължение да състави АУАН и да проведе производство по реда на ЗАНН. Неизпълнението на законово установеното задължение от страна на органа представлява необосновано бездействие, в нарушение принципите на чл. 6 АПК. Задължението на органа произтича пряко от закона и същото не е опосредено от властническо волеизявление, поради което е налице основание за прилагане на реда по чл. 257, ал. 1 АПК (Обн. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., отм. ДВ бр. 77/2018 година в сила от 01.01.2019 година). С оглед изложеното прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба, директорът на "Областна дирекция" на МВР – В. Т. претендира, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Лицето е депозирало жалба срещу уведомлението в сектор "Пътна полиция", ОДМВР гр. В. Търново, а не в Районно управление гр. В. Търново, чийто служител е издател на фиша. Поради бездействието на лицето, искането й се явява недопустимо, тъй като е изтекъл преклузивният срок по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН. Споделят се изводите на съда, че директорът на ОДМВР гр. В. Търново няма задължение да издаде АУАН по ЗДвП. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Защитата по чл. 257 АПК е срещу бездействие на административния орган по задължение за извършване на фактически действия, но не и по отношение на задълженията за дължими по закон волеизявления на администрацията. При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав обосновава извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство в образувано по искане обективирано в жалба на И. Горанова, с правно основание чл. 257 АПК (отм.); , предявена срещу директорът на Областна дирекция на МВР В. Т. с искане да бъде осъден да издаде АУАН в хипотезата на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП по жалба срещу Фиш за неправилно паркиране серия М, № 939643. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 07.08.2018 година мл. полицай Ал. Спиридонов е съставил Фиш серия М № 939643 на И. Горанова за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Нарушението е установено в отсъствието на водача на МПС, за което на основание чл. 186, ал. 3 ЗДвП е изготвено уведомление, което е закрепено на МПС. Ф. е изпратен на наказаното лице на 08.08.2018 г. с куриерска фирма. По съставения Фиш е депозирана жалба с УРИ: 12750-13820/09.08.2018 г. от И. Горанова, която е адресирана до Пътна полиция – КАТ В. Търново. В 7-дневния срок по чл. 186, ал. 7 ЗДвП не е издаден АУАН. При подаване на първоинстанционната жалба /иск/ фишът вече е бил предаден на НАП като влязъл в сила за принудително изпълнение на наложената глоба от 50, 00 лв. Административен съд град В. Търново е обосновал, че не е налице твърдяното бездействие на директора на ОДМВР В. Т.. Изложил е, че липсата на фактическо бездействие прави жалбата неоснователна, а не недопустима. Счел е, че е налице бездействие на друг полицейски орган, но задължението на същия не е за фактическо, а за правно действие каквото е издаването на АУАН. Посочено е, че дори искът да се приеме за основателен, то издаването на АУАН след срока по чл. 34 от ЗАНН е недопустимо, което пък определя защитата чрез иск като настоящия за недобросъвестно упражняване на процесуални права. Предвид изложеното първоинстанционният съд е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Решението е правилно. В процесния случай, на касатора е издаден фиш в хипотезата на чл. 186, ал. 3 ЗДвП, съгласно която фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 2 ЗДвП същият може да бъде оспорен, като на лицето, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. По делото е спорно дали съставянето на акта по реда на чл. 186, ал. 2 ЗДвП, във вр. с чл. 36, ал. 1 ЗАНН представлява дължимо фактическо действие по смисъла на чл. 257, ал. 1 АПК (отм.);. Защитата срещу неизвършването на фактически действия от страна на административните органи е уредена в Г. петнадесета, Раздел II АПК - "Защита срещу неоснователни бездействия" /чл. 256 – чл. 257 АПК, Обн. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г. /. В случая АС – В. Т. е бил сезиран с иск /наименуван "жалба"/ срещу неоснователно бездействие от страна на директорът на "Областна дирекция" на МВР – В. Т.. В случаите по чл. 257 АПК (отм.); административният орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и бездействието му може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Така уреденият правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен надлежният ответник и да е конкретизиран вида на претендираните фактически действия, с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила. За да е приложим цитирания процесуален ред е необходимо да е налице правен интерес от търсената съдебна защита, третиран като изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на съответния субект, като задължението на органа да извърши фактически действия произтича пряко от нормативен акт, който жалбоподателят е длъжен да цитира, като в негова тежест е и установяване на всички факти, от които произтича твърдяното задължение. Ключов въпрос в хипотезата на неоснователно бездействие е вида и характера на претендираните дължими, но неизпълнени административни действия, като релевантно за приложимостта на търсената по този ред защита е извършването на конкретни фактически действия. Не е фактическо действие по смисъла на цитираните нормативни предписания задължението на органа за волеизявление (за издаване на административен акт), както и за изявление (за удостоверяване на факти и обстоятелства). По аргумент от разпоредбата на чл. 257, ал. 2 АПК (отм.); релевантен за възникване на правото на по чл. 257, ал. 1 АПК (отм.); е единствено фактът на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира в правната сфера на носителя на правото. Предмет на производството следва да бъде претендирано от ищеца притезание за дължимата от органа престация. Задължението на органа следва да произтича пряко от нормативен акт, тоест връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не трябва да е опосредена от властническо волеизявление. В този смисъл за дължимо фактическо действие не може да се приеме и такова, което е част от административното производство по издаване на административен акт. Със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение по реда на чл. 186, ал. 2 ЗДвП, във вр. с чл. 36, ал. 1 ЗАНН се образува административно наказателно производство, което приключва с издаването на наказателно постановление или наказващият орган прекратява преписката. Горното обосновава извод, че правното действие по съставянето на АУАН не може да бъде приравнено на фактическо действие по смисъла на чл. 257 АПК (отм.);. По делото не е спорно, че срещу издадения фиш е подадена жалба, макар и до ненадлежния орган. Същата обаче е следвало да бъде предвижена по компетентност. В тази насока, Директорът на "Областна дирекция" на МВР – В. Т. не може да черпи права от проявеното административно бездействие, с цел да обоснове недопустимост на искането. Същото обаче е неоснователно предвид подаването на осъдителния иск срещу орган, който няма компетентност да издаде АУАН, без издаването на последния да има характер на фактическо бездействие по смисъла на чл. 257 АПК (отм.); и след изтичането на преклузивния срок по чл. 34 ЗАНН. С оглед гореизложеното, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че е налице бездействие от страна на друг административен орган, но не за извършване на фактическо действие, а на правно такова, поради което правилно е отхвърлил искането на И. Горанова. Предвид изхода на делото, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсулт за тази инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид гореизложеното, касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс съставът на седмо отделение на Върховния административен съд