Решение № 12345 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8463/2013 г.

Решение № 12345 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8463/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Перота холдинг" ООД гр. Варна срещу решение № 4930/09.04.2013 г., постановено по адм. дело № 9108/2012 г. по описа на ВАС, трето отделение. В касационната жалба се развиват оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност, както и за необоснованост на обжалваното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № ЗС-426/22.06.2012 г. на министъра на отбраната на РБ или евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответникът в касационното производство - министърът на отбраната на Република България, чрез процесуалния си представител Янакиева, оспорва основателността на подадената жалба. Заинтересованата страна Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" гр. София, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображение в устната пледоария. Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия, преценява касационната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на жалбата пред тричленния състав на Върховния административен съд е била заповед № ЗС-426/22.06.2012 г. на министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) е иззет от "Перота холдинг" ООД част от недвижим имот - частна държавна собственост /ЧДС/, находящ се в гр. Варна, район "Приморски", местност "Аязма", състоящ се от идентифицирани сгради, паркинг и площадки. Според издадени административен акт имотът е ЧДС, предоставен за ползване и управление на министерство на отбраната, който имот се държи от адресата на заповедта, без основание предвид отпадналото действие на договор № 153/08.08.2005 г., изтекъл на 17.09.2010 г. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че са налице сочените в заповедта фактически основания, налице са предпоставките, водещи до наличие на състава по чл. 80а ЗДС. Съдът е счел за законосъобразна обжалваната пред него заповед за изземване на имот и е отхвърлил жалбата срещу същата. В касационната жалба се твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди в цялост доказателствения материал, което е довело до необоснованост и в крайна сметка до незаконосъобразност на постановеното решение. Счита, че не са били коя да е от предпоставките по чл. 80а ЗДС за изземване на имота. Намира, че неправилно съдът е приел, че имотът е ползван по силата на договор за наем. Счита, че е налице като основание за ползване на имота - договор за съвместна дейност, който бил продължен с конклудентни действия. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят принципно и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. Съгласно чл. 80а от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от с друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Неоснователно е оплакването, че по делото не са събрани доказателства иззетият имот да е предоставен в управление на министерство на отбраната. Съгласно решение на МС на РБ от 14.12.2007 г. е издаден АЧДС № 8026/15.11.2011 г. иззетият имот е актуван като частна държавна собственост, предоставен в управление на министерство на отбраната. По силата на ПМС № 54/01.04.2010 г. за приемане на устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната - чл. 7, ал. 1 вр. с т. 34 от приложение № 1 от него иззетият процесен имот се предоставя за управление на Министерство на отбраната. След извършеното документално приемо-предаване на имота на 25.06.2010 г. принципал на имота се явява министерство на отбраната, представлявано от министъра. Неоснователно е и оплакването, че не е доказано имотът да се владее от касатора без основание или на отпаднало основание. На първо място не се оспорва ползването на имота от касатора, което е установено и от отразеното в протокола за приемо-предаване от 25.06.2010 г. Като основание за ползване на имота касаторът сочи договор за съвместна дейност № 153/08.08.2005 г., сключен с ИА "Социални дейности" на Министерство на отбраната. Този договор е в сила за 5 години, считано от предаване на имота на 17.09.2005 г. Към момента на издаване на процесната заповед срокът на действие на договора е изтекъл. Договорът не е подновяван изрично или чрез конклудентни действия, както твърди касаторът. Неправилно се тълкува съдържанието на адресираните до дружеството писма от 11.02.2011 г. и 29.07.2010 г. По никакъв начин в тези писма не е изразено съгласие от компетентния орган за продължаване ползването на имота или само за продължаване на договора за съвместна дейност. Посочената в писмото сума от 2600 лв. представлява не претендирана цена за ползване, а обезщетение, претендирано на извън договорно основание, за лишаването от ползване на имота при неизпълнение на задължението за доброволно предаване на същия. Следва да се отбележи също, че с влизане в сила на новия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България / ЗОВСРБ - в сила от 12.05.2009 г./ не е въведена съществуващата възможност по чл. 14 на отменения ЗОВСРБ за сключване на договори за съвместна дейност с ЮЛ или ФЛ за имоти- ЧДС. По силата на чл. 19 ЗДС имоти - частна държавна собственост не могат да се предоставят на трети лица, освен в случаите на отдаване под наем. Императивният характер на уредбата и отмяната на специалната уредба по ЗОВСРБ, считано от 12.05.2009 г., налага изводът, че не се допуска отклонение от предвиденото правило за поведение, поради което към момента на издаване на административния акт за изземване на имота не е съществувала законово позволена възможност за имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на МО, да могат да бъдат сключвани договори за съвместна дейност. По изложените съображения касационният съд намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за законосъобразност на атакуваната пред първоинстанционния съд заповед за изземване на имот. Като е достигнал до същия извод, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на подадената жалба и предвид заявената претенция от ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, в тежест на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 150 лв. за разноски. Воден от тези съображения, Върховният административен съд - петчленен състав,