Решение № 7 от 15.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 530/2010 г.

Решение № 7 от 15.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 530/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Г. прокурор е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК), искане за отмяна на съдебен акт за незаконосъобразно смекчаване на положението на осъден. Съдебният акт е първоинстанционен - определението на В. районен съд по чнд № 2557/2010 г., и се отнася до групиране на наказанията, наложени на осъдения Ю. М. Ю. по няколко предишни дела на същия съд. Според главния прокурор съдът е нарушил закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като е определил осъденият да изтърпи общото наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. и 8 месеца "при първоначален общ режим в условията на затвор"; изложени са съображения, че режимът трябва да е "строг" и да бъде определен при ново разглеждане на делото в първата инстанция. Искането на главния прокурор е поддържано и от прокурора, взел участие в съдебното заседание на тази инстанция, а защитникът на осъдения е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери, че искането за възобновяване на делото е основателно. Първоинстанционният съд е допуснал всъщност противоречие в решението си относно режима - когато е "общ", първоначалният режим не би могъл да бъде приложен в затвор, а само "в затворнически общежития от открит тип" (чл. 61, т. 3 ЗИНЗС); когато пък решението е за изтърпяване на лишаването от свобода в затвор, първоначалният режим би могъл да бъде само "строг" (пак там, т. 2). При наличието на това противоречие недостатъкът на оспореното определение е по-скоро в нарушение на процесуалния, отколкото на материалния закон, но в същото време, ако правилното приложение на ЗИНЗС изисква отстраняване на противоречието "в полза на осъдения" (чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК), отстраняването му би могло да се извърши още в тази инстанция. Г. прокурор обаче смята, че правилното приложение на ЗИНЗС изисква утежняване на решението относно режима, респ. че е необходимо ново разглеждане на делото във В.. И според ВКС към този момент главният прокурор е прав в разбирането си - Ю. не се явява осъден "за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления" (чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС), след като по нохд № 5760/2006 г. вече е получил условно наказание, и то дори е приведено в изпълнение по силата на чл. 68, ал. 1 НК по нохд № 6249/2008 г. - двете дела от общо обсъдените осем от В., още повече, когато по последното от тях (нохд № 117/2010 г.) е бил вече определен първоначален строг режим в условията на затвор за изтърпяване на 5 месеца лишаване от свобода. Положението към сегашния момент на осъдения не се променя от това, че той евентуално е отговорил на изискванията за смекчаване на първоначалния режим, както твърди неговият защитник. Вярно е, че тогава "общ" режим би могъл да се проведе и в условията на затвор (арг. от чл. 65, ал. 2 ЗИНЗС), но промяната е възможна само в рамките на друго, специално производство в комисията по изпълнение на наказанията по ЗИНЗС (вж. чл. 73 и 74). Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение