Решение № 12537 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 894/2009 г.

Решение № 12537 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 894/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от общинското ръководство на СДС "Младост" - гр. София, чрез процесуален представител адвокат Атанас Танков, срещу решение № 925/1.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1979/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 33-ти състав. Изложени са съображения, че решението следва да се отмени като неправилно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - кметът на район "Младост" при Столична община не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С посоченото по-горе решение Административният съд - София-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена от Общинското ръководство на СДС в район "Младост" срещу заповед № РД - 58 - 10/4.03.2008 г. на кмета на район "Младост" при Столична община, с която е било прекратено наемното правоотношение за имот - частна общинска собственост, намиращо се в трафопост до бл. 334, ж. к. "Младост - 3", гр. София, със застроена площ 82.10 кв. м. В мотивите на съдебния акт е взето предвид, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 15, ал. 1, т. 8 и ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във връзка с чл. 20, ал. 6 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), точки 3, 7 и 8 от наемен договор, сключен на 1.02.1999 г. и чл. 32, ал. 2 от Закона за политическите партии (ЗПП). Въз основа представените по делото доказателства, обосновано е констатирано, че наетият общински имот, наместо като клуб за извършване на обществено-политическа дейност, функционира като търговски обект - ресторант със сервиране на алкохолни напитки, стопанисвано от ЕТ "Ивал - Алета Димитрова" - Райна Димитрова", в нарушение на т. 3, т. 7 и т. 8 от наемния договор (според които имотът е предоставен за извършване единствено на обществено-политическа, социална и културна дейност, а наемателят няма право да го преотстъпва на трето лице без съгласието на наемодателя), което съгласно изрично уговореното в този договор, представлява самостоятелно основание за прекратяването му. Правилно съдът е приел, че с обжалваният акт е прекратен наемен договор, сключен относно свободен нежилищен имот - частна общинска собственост, който не е бил необходим за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, с общинско ръководство на политическа партия, при условията на чл. 14, ал. 4 ЗОС. Осъществена е хипотезата по чл. 15, ал. 1, т. 8 във връзка с ал. 4 ЗОС, при която прекратяването на наемното правоотношение става с индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК, при наличието на определени с наемния договор основания, различни от останалите предвидени в чл. 15, ал. 1 (т. 1 до т. 7 вкл.) ЗОС. В конкретния случай такова основание е констатираното от съда нарушение на начина на ползване на имота от наемателя. В подкрепа на направеният от съда краен извод за законосъобразността на обжалвания акт е и правилото на чл. 32, ал. 2 ЗПП, че предоставените на политическите партии помещения не могат да се отдават под наем и преотстъпват за ползване; те могат да се ползват съвместно с трети лица, само за цели, пряко свързани с партийната дейност, което изключение не е установено да е налице по отношение на процесния имот. Предвид изложеното, законосъобразно е прието, че заповедта е издадена без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Не намират правно основание и наведените в касационната жалба оплаквания, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, както и че при постановяването й не е съобразена актуалната редакция на чл. 32 ЗПП. Възражения в този смисъл са обсъдени още в първоинстанционното производство. При това от административният съд са изложени подробни съображения относно тяхната неоснователност, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Водим от горното, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и то следва да бъде оставено в сила. Ето защо, Върховният административен съд, трето отделение