Решение № 910 от 24.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3108/2008 г.

Решение № 910 от 24.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3108/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на на Г. И. С. срещу решение № 27 от 18.02.2008 г. по гр. дело № 1132/2007 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 819 от 20.07.2007 г. по гр. д. № 1343/2006 г. на Разложки районен съд и производството е прекратено поради липса на процесуални предпоставки за иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предвид заявяването на същите имоти и възстановяването им от ОбСЗГ гр . Банско. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила по допустимостта на процеса. Според доводите на касатора, развити в защита, отказано е правосъдие, въззивният съд е нарушил доказателствените правила, като не е обсъдил прието по делото заключение на вещо лице. О. с. по земеделие гр. Б. оспорва касационната жалба. Имотите по иска са били заявени и възстановени . С определение № 155 от 19.02.2009 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса кои индивидуализиращи признаци са от значение за отрицателните процесуални предпоставки на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, когато съответната О. с. по земеделие не е издала изрично удостоверение, заявление в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ е било подадено за сборна площ на земеделските имоти, без конкретизацията им, а искът е предявен с твърдение за незаявена, респ. невъзстановена част от конкретни имоти . Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна . За да обезсили решението на Разложки районен съд и прекрати производството по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, въззивният съд не е разполагал с издадено от съответната ОбСЗ удостоверение за заявените от наследодателя на ищеца имоти, но самото заявление вх. № 1352/04.12.1991 г., както и преписката, са приложени по делото. От съдържанието на заявлението е безспорно изяснено, че за възстановяване в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ са били заявени имоти в сборна площ от 7,3 дка, без същите да са индивидуализирани и описани по местонахождение и площ, но посоченият сбор кореспондира с този по приложена и към заявлението опис- декларация за внасяне на земя в ТКЗС, ако от нея се изключи един имот от 0,7 дка със селищен характер . С решения по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ първоначално (по протокол № 1352/01.03.1993г) са признати за възстановени шест имота, включително в трите местности по исковата молба "Ч", "Р" и "М", землище на гр. Б., като по издадените за тях скици същите са с намалена площ. Допълнително, въз основа на цитирани съдебни решения на Районен съд Разлог, са признати за възстановяване конкретни имоти съгласно решения № 1352д/09.06.2006г, № 1352г/07.06., № 1352б/13.04.2006г, № 1352б/10.04.2006г и реш. № 1352а/06.02.2004г на ОбСЗ Б. . С настоящия иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се претендират за възстановяване конкретно индивидуализирани имоти по площ, квадратура и съседи, съгласно писмени доказателства, предхождащи опис - декларацията за внасяне на имотите в ТКЗС и за тези земи се поддържа, че представляват незаявена част от имотите, възстановени с положителни решения . Като при горните обстоятелства е приел да не обсъжда даденото в първа инстанция заключение на вещо лице, че процесните три имота не са били заявявани и като е изградил собствено извод, че изискуемата във връзка с предявения иск отрицателна процесуална предпоставка не се установява, въззивният съд е постановил правилно решение . За процесуалните предпоставки - положителни и отрицателни, съдът следи служебно и това предпоставя същите да бъдат установени, т. е да бъде установен фактът, свързан с тях, бил той положителен или отрицателен. Установяването на положителните факти и обстоятелства, когато те са свързани с процесуални предпоставки, е в тежест на ищеца, но ако конкретните процесуални предпоставки са отрицателни, както в случая с иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, не се поставя въпрос за "насрещно доказване" при удостоверяването им, като обвързващо съда условие за извод допустим ли е иска по този ред. Установяването на отрицателните предпоставки в крайна сметка също е обусловено от удостоверяването на положителен факт, при иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ това е съдържанието на заявлението за възстановяване на земеделски земи в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ . Неяснотата в предмета и обема на заявеното, респ. невъзможността да бъде направен извод за съответствие на заявено и признато с влезли в сила решения по чл. 14, ал. 1 чл. 14, ал. 3 или чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, не ползва ищеца по конкретния иск в твърдението, че до пълното насрещно доказване на положителния факт, свързан с отрицателна процесуална предпоставка, искът за признаване на "част от същите имоти" е допустим и следва да бъде разгледан. Негодно доказателствено средство в тази насока е и заключението на вещо лице, депозирано по делото . Заявлението по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ е диспозитивен, а не свидетелстващ документ . Когато обективираната в него воля подлежи на извеждане по пътя на тълкуването, съдът не следва да ангажира специални знания. Изводите на експертизата в тази насока, основани 3единствено но логика при тълкуването, правилно са оставени без обсъждане от въззивния съд . Волята на заявителя по приложеното заявление вх. № 1352/04.12.1991 г., не може да бъде изведена по начин, който да допусне иск по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за имотите по исковата молба, щом те са приети за заявени и вече признати за възстановяване, но с по-малка площ. За да бъде направен извод, че част от цялото е останала незаявена, следва да се индивидуализира не само частта, но и това цяло. Както вече се изтъкна, съответната в конкретния случай индивидуализация на тези количествени величини, е в тежест на ищеца, при това с оглед допустимостта на иска, а не във връзка с неговата основателност. Ето защо постановеното от Благоевградски окръжен съд въззивно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.