Решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 863/2019 г.

Решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 863/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. Г. М. срещу решение № 2381 от 12.10.18 г. по в. гр. дело № 3531/17 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решението от 2.01.17 г. по гр. дело № 1592/16 г. на Софийски градски съд и искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата от 5000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 8 419 лв - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в престъпление по чл. 129 НК, наказателното производство по което е прекратено. С определение № 365 от 19.04.19 г. състав на ІV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Зависи ли стабилитетът на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство от връчване на постановлението на пострадалото от престъплението лице, за което е повдигнато обвинение на ищеца като предпоставка за възникване отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 197 от 17.05.11 г. по гр. дело № 1211/10 г. на ІІІ г. о., постановено по чл. 290 ГПК, е прието, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК - постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета "възобновяване на наказателни дела" (чл. 419, ал. 1 НПК). От цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 20.06.14 г. Софийска районна прокуратура е привлякла Т. М. като обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2 пр. 6 алт. 1 вр. с чл. 1 НК, за това, че на 17.06.14 г. около 19. 30 ч. в [населено място], на [улица], е ударил в главата Б. Б. с метална тръба, с което му е причинил средна телесна повреда. Установено е, че М. е работил като ръководител на Звена за вътрешен одит в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с основна месечна заплата 990 лв. За заемане на длъжността е било необходимо наличието на допуск до класифицирана информация, какъвто е имал до м. септември 2014 г. На 18.09.14 г. Д. му е отказала издаване на допуск до класифицирана информация поради образуваното срещу него наказателно производство. На 8.10.14 г. Министърът на транспорта е издал заповед, с която е прекратил служебното правоотношение с Т. М. поради обективната му невъзможност да изпълнява задълженията си вследствие отказа на Д. да му издаде допуск до класифицирана информация. Установено е още, че на 15.07.15 г. Софийска районна прокуратура е прекратила наказателното производство срещу ищеца поради недоказаност на обвинението, както и че до 23.07.15 г. не е започнал работа по друго правоотношение. За да отхвърли иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ въззивният съд е приел, че по делото няма данни постановлението за прекратяване на наказателното производство да е връчено на пострадалото лице Б. Б. и съответно да е влязло в сила. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и провери обжалваното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Решението е неправилно. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти. За да възникне отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ достатъчно е постановлението за прекратяване на наказателното производство е било съобщено на ищеца, както е в случая – приложено е като доказателство към исковата молба и няма данни той да е поискал наказателното производство да продължи. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав взе предвид следните обстоятелства: наказателното производство е продължило една година и един месец; не е разгласявано в медиите; взетата мярка да неотклонение е "парична гаранция"; наказателното преследване се е отразило негативно на ищеца – наред с уволнението му е било стресогенен фактор за отключване на старо психиатрично заболяване – биполярно разстройство на личността, за което е прекарал 10 дни в психиатрична болница; следва да се съобразят и социално - икономическите условия на живот в страната през процесиня период – 340 М. за 2014 г.; 360 лв М. от 1.01.15 г. до 30.06.15 г. и 380 лв М. до 31.12.15 г. С оглед на изложеното, касационният съд приема, че сумата от 5000 лв справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него вреди от неимуществен характер. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона. Когато имуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение са резултат от действия на друг орган, който е действал при условията на обвързана компетентност, отговорност за тези вреди носи Прокуратурата на Република България. В случая имуществените вреди от незаконно наказателно производство са резултат от действия на друг държавен орган - Министерство на транспорта. За да изпълнява задълженията си като ръководител на звено за вътрешен одит към министерството ищецът е следвало да има допуск да класифицирана информация. Такъв допуск не е получил поради образуваното срещу него наказателно производство и по тази причина е уволнен. При тези данни следва да се приеме, че е налице причинна връзка между незаконното наказателно производство и пропуснатото трудово възнаграждение, защото упражнената процесуална принуда е препятствала изпълнението на служебните задължения на наказателно преследвания. Установено е, че до 23.07.15 г. Т. М. не е започнал нова работа. За периода от 8.10.14 г. до 23.07.15 г. размерът на възнаграждението, което е щял да получи, ако беше работил, възлиза на 8 419 лв и в този размер претенцията за имуществени вреди е основателна и доказана. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ установява, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид крайния изход на делото ответникът дължи на ищеца претендираните и направени от последния разноски за заплатените държавни такси в производството в размер на 50 лв. В полза на адв. Я. С. –А. следва да се присъди сумата 1579. 29 лв адвокатско възнаграждение за трите инстанции, определено съобразно уважената част от исковете, при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокуратурата следва да заплати и 400 лв възнаграждение за вещи лица по сметка на Софийски градски съд. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2381 от 12.10.18 г., постановено по в. гр. дело № 3531/17 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 5 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 8 419 лв обезщетение за имуществени вреди, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Г. М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 5000 лв /пет хиляди/ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.07.15 г. до окончателното плащане, както и сумата 8419 лв /осем хиляди четиристотин и деветнадесет/ обезщетение за имуществени вреди за периода от 8.10.14 г. до 23.07.15 г., ведно със законната лихва от 23.07.15 г. до окончателното изплащане, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 пр. 6 алт. 1 вр. ал. 1 НК, производството по което е прекратено. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 5000 лв до 49 000 лв, решението е влязло в сила. ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Т. Г. М. сумата 50 лв /петдесет/разноски за трите инстанции. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати по сметка на Софийски градски съд 400 лв/четиристотин/ разноски за вещи лица Решението е окончателно.