Решение № 4762 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10737/2017 г.

Решение № 4762 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10737/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Т. Г. И. чрез пълномощника й А. И. И. /неин съпруг/ срещу решение № 1450/10.08.2017 г. по адм. д. № 2429/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-15-214/23.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е потвърдено разпореждане № 5601034710/Протокол № 2140-15-330/28.04.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П.. С разпореждането е постановен отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2113-15-458/30.12.2015 г. подадено от Т. И.. Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ П., редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-15-214 от 23.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5601034710 по Протокол № 2140-15-330/28.04.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Т. Г. И. от гр. П., е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по нейно заявление. Със заявлението И. е поискала да й се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и във връзка с хипотезата по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО в редакцията й към датата на входиране на заявлението. Пенсионният орган е приел, че не са налице предпоставките за отпускане на пенсията нито в хипотезата по § 5, ал. 1 ПЗР КСО, нито в общата хипотеза по КСО - чл. 68, ал. 1-3 КСО. Решението на Административен съд - П., с което е отхвърлено оспорването срещу административния акт, е постановено в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 19, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съдът е съобразил правната значимост на обстоятелството, че към датата на освобождаване от учителска длъжност лицето не е изпълнявало условията за пенсиониране по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Според приложимата редакция на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, (изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) До 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Тоест, към датата на подаване на заявлението й, касаторката е трябвало да има навършени 60г и 8 м и осигурителен стаж 35 г. По смисъла на § 5, ал. 1 от ПЗР КСО, възраст "три години по-рано" е 57 г. и 8 месеца. Съдът се е позовал и на чл. 19, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в приложимата редакция (изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.), съгласно който право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал. 1, 2 и 4. Съдът е изказал съображения, че според последвалата практика на ВАС се приема безпротиворечиво, че право на пенсия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО няма лице, което при подаване на заявлението не е учител. Видно от данните по делото касаторката е с прекратено трудово правоотношение поради уволнение през 2010 г. - следователно няма право да се пенсионира по § 5, ал. 1 от ПЗР КСО. Спорът относно съответствието на чл. 19, ал. 4 /понастоящем ал. 5/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж със законовите норми на чл. 68 и чл. 94 от КСО и § 5 от ПЗР на КСО е разрешен с влязлото в сила решение № 5397 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 3133/2008 г., с което Върховният административен съд по реда на чл. 185 и сл. от АПК е приел, че атакуваната подзаконова разпоредба не противоречи на разпоредби от по-висок ранг. Употребата на думата "учител" в текста на законовата разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО насочва към тълкуване в смисъл, че придобиването на право на пенсия за ранно пенсиониране е обвързано с принадлежността на лицата към учителската професия към момента на подаване на заявлението за пенсиониране. Релевантният момент за преценка на наличието на визираните в § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО предпоставки е датата на освобождаване от учителска длъжност. По настоящето дело е установено, че касаторката И. е освободена от учителска длъжност през 2010 г. Към датата на освобождаване от учителска длъжност - 30.03.2010 г. със заповед № ЧР-10-187/30.03.2010 г. /л. 11 по адм. д. № 2429/2016 г./, тя не е отговаряла на условията на § 5, ал. 1 от ПЗР КСО - не е имала навършена възраст - изискуемата възраст за пенсиониране 3 години по-рано от възрастта й по чл. 68, ал. 1- 2 от КСО, която за 2010 г. е 60 годишна възраст, а към датата на подаване на заявлението за пенсиониране касаторката не е заемала длъжност като учител. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото на 30.12.2015 г. заявление за пенсиониране на основание § 5, ал. 1 от ПЗР от КСО, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е отхвърлил жалбата срещу тях, Административен съд - П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,