Решение № 15302 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2013 г.

Решение № 15302 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП против Решение № 393/17.01.2013 г., постановено по адм. дело № 10788/11 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен РА № 2101102026/18.07.2011 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1726/03.10.2011 г. на Директора на Д "ОУИ" за отказано право на данъчен кредит в размер на 33 800 лв. за данъчен период м. 01.2011 г. по 3 бр. фактури, издадени от "Балкам" АД и са присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 50 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В тези насоки са изложени подробни съобръжения в жалбата, иска се касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител юрк. Станчева. Ответникът по касационната жалба - "Лимекс Таун" ЕАД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Рагледана по същество, е основателна по следните съображения: С РА е коригиран резултатът за ревизирания данъчен период м. 01.2011 г. като на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 33 800 лв. по фактури № 108/06.01.2011 г., № 109/07.01.2011 г. и № 110/10.01.2011 г., издадени от "Балкам" АД за доставка на общо 6 000 кг. рекламно кафе - тип еспресо. Не се спори, че дружеството не е осъществявало дейност "продажби на кафе". Ревизиращият орган по приходите е приел, че в конкретния случай доставката на кафе с логото на дружеството следва да се третира като безвъзмездна доставка по смисъла на ЗДДС. Формиран е изводът, че за закупеното кафе, за което се твърди в декларацията на управителя на дружеството, че е безвъзмездно предоставено от дружеството при преговорите с потенциални клиенти за покупката на недвижими имоти в проектирания за построяване жилищен комплекс, е налице законовото ограничение на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно текста, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Позовавайки се на тази норма органите по приходите са обосновали извод, че за безвъзмездно предоставеното от дружеството кафе не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 33 800 лв. по процесните фактури, издадени от "Балкам" АД за доставка на кафе общо в размер на 6 000 кг. Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че в настоящия случай е налице изключението за прилагане на цитираната норма, уредено в чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, съгласно която ал. 1, т. 2 не се прилага за безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри. За да се приеме, че е налице безвъзмездно предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел, предвид определението дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС, е необходимо пазарната цена на стоките да е под 30 лв. и доставката им да не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Тъй като съгласно § 1, т. 8 от ДОПК, пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани, съдът е обсъждал цената по Договорите за доставка на рекламното кафе, която съответно е 32,40 лв., 33,60 лв. и 35,40 лв., с включен ДДС, и изключвайки съответния размер ДДС, е стигнал до извод, че пазарната цена, по смисъла на горепосочените разпоредби, на един пакет кафе е под 30 лв., т. е. според съда доставката отговаря на първото от двете кумулативно изискуеми условия на законовото определение за стока с незначителна стойност с рекламна цел, дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС. Съдът е приел, че е налице и другото условие - доставката да не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Данни за това съдът е възпроизвел от декларацията на изпълнителния директор на дружеството, дадена в хода на ревизионното производство, в която е посочил лицата, потенциални клиенти, на които е било предоставено кафе с логото на дружеството, съответно дружества и физически лица, с което съдът е приел, че не се установяват серия от доставки, по които получател е едно и също лице. Изводите на съда, са неправилни и в противоречие с установените факти. От една страна, в случая се касае за предоставяне на стока безвъзмездно, с рекламна цел, която е с тегло 6 000 кг., общо на стойност 169 000 лева и за същата не може да се приеме, че е стока с незначителна стойност. От друга страна, видно от декларацията на Иван Мекушин, управител на ревизираното дружество, приложена по делото на л. 97, твърденията му са следните: "Пакетите кафе съм раздавал на потенциални клиенти за жилищен комплекс "Уинслоу сити" както следва: Цветан Велев "Ви Ен Ви", Вирджиния Карджинска "Джей енд Джей Пропъртис " ЕООД, Александър Павлов "САР 93", "Катерина " ООД, физически лица". Така представената по делото декларация, освен че не е достатъчно доказателство за установяване факта на раздаване на кафето на съответно посочените дружества, отделно не съдържа удостоверителни данни за твърдяни "физически лица". Съобразно количеството стока - 6 000 кг. и 4 бр. дружества, отделно - неустановеният брой физически лица, на които е раздавано кафето, като физическите лица не са дори и посочени, не е опровергана констатацията на ревизията, че не е установено наличието на второто изискване - доставката да не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Като е обосновал решението си единствено с обсъденото по-горе твърдение на управителя на дружеството - ДЗЛ, в представената от него декларация пред ревизиращите органи, с възпроизведеното буквално съдържание, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, като неоснователна. При този изход на делото, на Дирекция "ОДОП" - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено в в размер на 1 130 лв., във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията изм. с ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г., което, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, е за цялото производство. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение