Решение № 130 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2008 г.

Решение № 130 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на адвокат Валентин Бенатов, подадена в качеството му на повереник на Елка Илиева Хубанова от гр. София срещу решение № 419 от 26.11.2007 г. по адм. д. № 2614 по описа за 2007 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № з-6245 от 15.06.2007 г. на Началника на сектор "Правно осигуряване" - Столична дирекция "Полиция" - МВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - Началника на сектор "Правно осигуряване" - Столична дирекция "Полиция" - МВР. юрисконсулт Стратиева, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София - град е била заповед № з-6245 от 15.06.2007 г. на Началника на сектор "Правно осигуряване" - Столична дирекция "Полиция" - МВР, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца, за нарушения на служебните задължения изразяващи се в това, че на 21.05.2007 г. е напуснала работното си място преди края на работното време, че на същата дата не се е явила в съдебно заседание по а. х. д. № 3435/2005 г., по описа на Софийски градски съд, АО и затова, че от 22.05.2007 г. до 30.05.2007 г. не е финализирала подготовката на необходимата документация, заедно с проект на решения за възлагане на обществена поръчка (изпълнение на СМР в сградата на 04 РПУ, 06 РПУ и 08 РПУ), с което забавила изпълнението на устна заповед на Началник сектор "Правно осигуряване", въпреки изричните указания за спешността на възложената задача. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да опровергаят приетото относно вината й за неявяване в съдебно заседание и преждевременно напускане на работното й място на 21.05.2007 г., и макар другото нарушение да не е доказано, то следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението й правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 3 и 6 от ЗМВР, връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Освен това заповедта на началника на сектора е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. Съдът не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че първото касационно оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а това че не е споделил тезата на защитата относно правната им значимост към фактите по делото, не е съществено процесуално нарушение и касационно основание за отмяна на съдебния акт. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отричат дисциплинарните простъпки за преждевременното напускане на работното място и неосъщественото процесуално представителство по вхд. № 3435/2005 г. на 21.05.2007 г., а само се акцентира на причините за това (забравено пълномощно и семеен празник), което не доказва нереализиран фактически състав на дисциплинарната простъпка - нарушение на служебната дисциплина. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е факта на неосъщественото процесуално представителство по делото и факта на преждевременното напускане на работа. Причините довели до това са елемент относим към вида и степента на наказанието, но това е въпрос на свободна преценка на дисциплинарнонаказващия орган. Доколко наказанието е заслужено предвид натовареността в сектора, цялостната преценка за работа на Хубенова, за личността й и обстоятелствата, при които тези дисциплинарни простъпки са извършени, е въпрос на лична преценка на наказващия и на колегиална етика, която съдът не може да съобразява. Второто касационно възражение, че съдът изградил част от изводите си на базата на един оспорен по делото документ (писмени обяснения на Десислава Любенова, която съдът отказал да изслуша в с. з. ) също е неоснователно. Обясненията на Любенова, събрани в административното производство, са във връзка с дисциплинарната простъпка по неизготвяне на документи за обществена поръчка, която съдът е приел за недоказана. Освен това доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. Съдът ги е обсъдил и въз основа на тях приел за установени две от посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност, по преценка на наказващия. Третото оплакване относно неуведомяване на жалбоподателката за откритото дисциплинарно производство, съгласно чл. 230 ал. 1 ЗМВР, също е неоснователно понеже посочената разпоредба се прилага в случаите, когато има данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от ЗМВР, което от своя страна обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно нарушение "дисциплинарно уволнение". По повод четвъртото възражение относно несъобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението и настъпилите вредоносни резултати, следва да се отчете, че с оглед утвърдената съдебна практика, извън правомощията на съда е да квалифицира деянието и съответстващото му дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР. В случая установеното по делото (неосъществено процесуално представителство и преждевременно напускане на работното място) не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първостепенния съд. Съд е обсъдил всички представени с административната преписка доказателства, релевантни за предмета на спора. Като ги е обсъдил в тяхната съвкупност и логическа връзка е направил обоснования извод за наличието на доказателства, които установяват визираните в заповедта дисциплинарни простъпки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,