Решение № 8458 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2016 г.

ВАСV отделение30.06.2017 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1480 от 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2752/2015 г. по описа на Административен съд - П.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 8458 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2016 г., V о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 1480 от 21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2752/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена негова заповед № 740/11.09.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на В. В. А., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. О. В. А. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Правилен е изводът на съда, че по отношение на държавния служител не са налице основания за прекратяване на служебното му правоотношение. Заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, според която разпоредба органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в хипотезата "при съкращаване на длъжността". За да е налице посоченото правно основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. По делото е установено, че В. А. е заемала длъжност "старши експерт" в ДФЗ, Дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел " Оторизация на плащанията по частни проекти". С Постановление № 99 от 21.04.2015 г. за изменение и допълнение на устройствения правилник на ДФЗ е приета числеността на персонала в организационните му структури, а според приложение в Дирекцията числеността е 99 бройки, разпределени в три отдела. Със заповед на Изп. директор е утвърдено ново длъжностно разписание като една щатна бройка от отдел " Оторизация на плащанията по частни проекти" е прехвърлена в отдел" Оторизация на плащанията по публични проекти" и въз основа на това е издадена заповедта за прекратяване на правоотношението на А.. След издаването й бройката отново е прехвърлена в предишния отдел. Установено е и че към момента на издаване е обявена процедура за подбор и назначаване на 25 щатни бройки за експерти към дирекцията, които е следвало да отговарят на длъжностна характеристика, идентична с тази на А.. При тези фактически установявания правилно административният съд приема, че не е налице реално съкращаване на длъжността. като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В случая не е налице реално съкращаване на длъжността, а е извършено прехвърляне на заетите от А. бройка от един отдел в друг на същата дирекция. Вярно е, че органът разполага с оперативна самостоятелност да организира дейността на администрацията по начин, който счита за най-оптимален, но същевременно тази преценка следва да бъде подчинена както на законовата уредба, така и на основните принципи по Г. втора на АПК. Предвид изложеното прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е незаконосъобразно и правилно заповедта е отменена. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Ответникът не доказва направени разноски за касационната инстанция, поради което такива не му се присъждат по направеното искане. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСЛ