Решение № 5598 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2017 г.

Решение № 5598 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Г. А. и А. С. Й. - служители на "ТЕТ-61" ЕООД, подадена чрез процесуалния им представител - адв. Евстатиева от АК - В., срещу решение № 819 от 11.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1768/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - В., с което по жалба на Ю. С. Р. от гр. В., са обявени за нищожни техни действия по репатриране на МПС, марка "Фолксваген" с ДК № В1391НК, извършени на 15.06.2016 г. на територията на к. к. "Златни пясъци", съставляващи принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в нея доводи се обосновава основна защитна теза за валидност и материална законосъобразност на процесната ПАМ, като приложена от оправомощени служители на "ТЕТ-61" ЕООД, в съответствие с релевантните разпоредби на ЗДвП, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона. В о. с. з., чрез адв. Николова, и в писмени бележки се излагат допълни аргументи в подкрепа на твърдението на жалбоподателите за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на първоинстанционната жалба срещу ПАМ, ведно с присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданско-процесуалния кодекс. Ответникът - Ю. С. Р. от гр. В., бул. "С." №..., ет. ..., ап. ..., чрез упълномощен процесуален представител - адв. Бончев, в писмен отговор оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването, като разгледана по същество същата е основателна. С атакувания съдебен акт АС - В. е обявил нищожността на действия на служители на "ТЕТ-61" ЕООД - настоящи касационни жалбоподатели - Г. Г. А. и А. С. Й., по репатриране на МПС с марка "Фолксваген" с ДК № В1391НК, извършени на 15.06.2016 г. на територията на к. к. "Златни пясъци", съставляващи ПАМ по чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП. За да обоснове извод за нищожност на оспорените действия по репатриране, първоинстанционният съд е приел, че същите са предприети от некомпетентен орган. Този извод е мотивиран със съображения, че ответникът не е доказал кое е длъжностното лице, натоварено да прилага процесната ПАМ. Л. А. Й. и Г. А. според представените трудови договори са работници (служители) - водачи на открита платформа с повдигащо устройство. От представените длъжностни характеристика се установява, че основните им задължения са превозване на МПС от местата на нарушение до паркинга на фирмата, като не са оторизирани да прилагат ПАМ. Същите не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 НК. На двамата ответници е възложено само обикновено изпълнение на определени трудови задължения - водач на платформа с повдигащо устройство. Допълнително издадените заповеди, с които им се дават правомощия по чл. 168 ЗДвП не ги правят длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б."а" или "б" НК, поради това, че по силата на трудовите договори не им е вменено задължение да извършват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в юридическо лице. Нормата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП е въвела задължително изискване собствениците на пътя да определят длъжностни лица по налагане на ПАМ. След като лицата, приложили ПАМ не са длъжностни следва, че в нарушение на чл. 168, ал. 1 ЗДвП са действали без да имат компетентност. От друга страна дружеството - работодател е юридическо лице, а не натоварено длъжностно лице по смисъла на закона. Горното, според АС - В., обосновава извод за липса на компетентност по чл. 168, ал. 1 ЗДвП, както по отношение на "ТЕТ - 61" ЕООД, така и по отношение на А. Й. и Г. А. да налагат процесната ПАМ. Решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. От анализа на цитираните норми следва, че законодателят е оправомощил не само министърът на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство", но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат процесната принудителната административна мярка. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респ. всеки собственик на път по смисъла на § 6, т. 1 ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин собственикът на пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП обаче не изисква титуляра на правомощието да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, т.к. липсва изрична препратка към тази разпоредба. Под "длъжностни лица" в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168, ал. 1 ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. В случая, видно от доказателствата по делото, собственици на пътищата в к. к. "Златни пясъци" са дружествата "Паркстрой - Златни пясъци" ООД и "Златни пясъци" АД. От приложените заповед № 04/27.04.2016 г. и заповед № 12/27.04.2016 г. се установява, че и двете дружества чрез своите изпълнителни директори са оправомощили изрично касаторите на територията на к. к. "Златни пясъци" да преместват паркирани в нарушение на правилата за движение автомобили, създаващи опасност или правещи невъзможно преминаването на другите участници в движението. Изложеното дотук обосновава извод, че процесната ПАМ е приложена от компетентен орган. Неправилен е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая ПАМ е приложена с конклудентни действия и не се налага мотивирането й (Арг.: чл. 172, ал. 1 ЗДвП). Съставеният констативен протокол не е актът, с който прилага мярката. Съображенията на процесуалния представител на касаторите в тази насока се споделят изцяло от касационната инстанция. Основателни са и доводите в жалбата, че процесната ПАМ е законосъобразна от гледна точка на съответствието й с материалния закон. По делото е приета неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза и снимков материал, установяващ точното място, където е паркиран автомобилът, а именно: пред кабелна телевизия "З. П.", намираща се между хотел " G. L." и "Мелия гранд ермитраж", върху поземлен имот с идентификатор 10135.513.441, площ 5286 кв. м, с начин на трайно ползване - за второстепенна улица, собственост на "Паркстрой - Златни пясъци" ООД от 29.10.2002 г. Вещото лице е изготвило заключението си след оглед на място и справка с относимата документацията, при което е установило, че в началото на процесния участък са предвидени, съгласно Генерален план за организация на движение на територията на к. к. "Златни пясъци", и са налице пътен знак "В27" - "Забранени са престоят и паркирането" и допълнителна табела "Т17" с надпис "Паяк" (снимка 1 на л. 219 от делото). Разширението на участъка, където е паркиран автомобилът не е кръстовище и е валиден пътен знак В27 с оглед правилото, че забраните, въведени с пътни знаци В20, В254, В25, В26, В27 и В30 важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Наред с това налична е и допълнителна табела Т17 с надпис "Зона, контролирана от техническо средство тип "Паяк", заедно с изобразена схема на теглене на лек автомобил от специализиран автомобил. Действително, както и експертът е установи, а и снимковият материал го доказва, мястото, на което е бил паркиран автомобилът е обозначено със силно захабена и изтрита хоризонтална маркировка М15 - "Коси успоредни линии, обозначаващи площ забранена за движение на ППС", но ясно различима хоризонтална маркировка М14 - "Начупена линия, която очертава площ забранена за паркиране на ППС" - снимки 2, 3, 4, и 6 на л. 220 - 223 от делото. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че в конкретния случай са били налице материалните предпоставки, визирани в хипотезата чл. 171, т. 5, б "б" ЗДвП за репатриране на автомобила, поради което обективиращата оспорените действия на касаторите ПАМ, се явява законосъобразна. Като я е обявил за нищожна АС В. е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг, с който жалбата на Ю. С. Р. от гр. В. бъде отхвърлена като неоснователна. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и предвид крайния изход на спора, своевременно заявената от процесуалния представител на Г. Г. А. и А. С. Й. претенция за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като ответникът по касационната жалба - Ю. С. Р., следва да бъде осъдена да заплати на "ТЕТ 61" ЕООД разноски в общ размер на 860.44 лв. за двете съдебни инстанции, от които 300.00 лв. - адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и 560.44 лв. за първоинстанционното производство - платен адвокатски хонорар, депозит и допълнителен такъв за вещо лице, такси за издаване на съдебни удостоверения. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,