Решение № 12941 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6951/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област Добрич, приподписана от юрк. З. Монева, против Решение 78 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело 619/2020 г. по описа на Административен съд Добрич, с което отменен протокол от 15.10.2020 г. от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир Златия 2, издаден от Комисия, назначена със Заповед РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на Област Добрич, в частта на т.IV. 1 По техническата документация в седем подточки и т. 2 По осъществяване на безопасна техническа експлоатация в четири подточки. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Посочва, че издадените от комисията предписания не са краен акт, поради и което не подлежат на обжалване. В съдебно заседание касационния жалбоподател не се представлява. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна Община Добричка, чрез адв. В. Георгиева, с писмено становище оспорва касационната жалба като недопустима. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Комисията, назначена със заповед РкД-22-19/23.09.2020 г. на областен управител на област Добрич, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, при наличие на изискуемите за това процесуални предпоставки. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба от Община Добричка, срещу задължителни предписания по чл. 138а, ал. 3 ЗВ, обективирани в т. IV.1 По техническата документация в седем подточки и т. 2 По осъществяване на безопасна техническа експлоатация в четири подточки на констативен протокол от 15.10.2020г. относно проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир Златия 2, съставен от комисия, назначена със заповед РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на област Добрич, който протокол е утвърден от същия областен управител. Административен съд Добрич е приел, че оспорената част от протокола представлява годен за оспорване административен акт, издаден от административен орган, съдържа властническо волеизявление и определя задължения по отношение на Община Добричка, чието неизпълнение може да доведе до налагане на санкции в значителни размери. При проверката за законосъобразност обаче съдът приел, че оспорените предписания са незаконосъобразни, като издадени при съществени нарушения на общите административнопроизводствени правила по АПК, неотговарящи на изискванията за форма на административните актове, постановени в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Съдът приел, че не става ясно въз основа на кое свое правомощие комисията е дала предписания за изготвяне на документи, след като подобна задача няма в Заповед РкД22-19 от 23.09.2020г., издадена от областния управител, като също така дадените предписания по отношение на техническата документация са неясни, немотивирани от фактическа страна и попадащи извън определените от областния управител задачи. Посочено е още, че от предписанието не става ясно контролните органи запознати ли са с данните, съдържащи се в изготвената комплексна оценка и какви са съображенията им да задължат собственика на язовира отново да извършва разходи за подобни проучвания. Решението е недопустимо. Както е посочено в оспореното решение, приложими при разглеждане на спора са нормите на Глава девета от Закона за водите, озаглавена Защита от вредното въздействие на водите. Съгласно разпоредбата на чл. 138а, ал. 3, т. 1-6 от ЗВ областните управители назначават комисии, които веднъж в годината извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 - веднъж на три години. Комисиите дават заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него в нормални, екстремни и аварийни условия, въз основа на становището на всеки член на комисията; във връзка със заключението дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение; съставят протокол за извършената проверка, съдържащ заключението по т.4 и предписанията по т.5 в срок до 14 дни от проверката по т.1, който предоставят на областния управител за утвърждаване т.6. В същия смисъл са и разпоредбите на глава ІІ, раздел І на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и осъществяването на контрол за техническото им състояние, /Наредбата/, чл. 112 от която гласи, че областните управители със заповед назначават комисии за извършване на проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите съгласно чл. 138а, ал. 3 - 6 от Закона за водите. В чл. 114, т. 3 от Наредбата е предвидено, че комисията за проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовирите има право да прави предписания на собствениците на язовири за изпълнението в определен срок на необходимите действия за осигуряване на готовността за безопасната им експлоатация в различни условия на работа, а в чл. 115, ал. 1, че съставя протокол за всяка извършена проверка, който съдържа предписания за отстраняване на установени проблеми, слабости и пропуски в организацията на експлоатацията на язовира в различни условия на работа и в сигурността на техническите му съоръжения и срок за тяхното изпълнение (т.17), както и заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира в момента на проверката (т.18). Според ал. 2 на същия текст протоколът се изготвя в 14 дневен срок от приключването на проверката и се подписва от членовете на комисията, а според ал. 3 когато някой от членовете на комисията има особено мнение, то се отбелязва в протокола и към него се прилагат писмени мотиви в 3 дневен срок от подписването му. В ал. 4 е посочено, че протоколът се изготвя в еднообразни екземпляри за всеки от членовете на комисията и за собственика на язовира. С обжалваното решение съдът е отменил акт на орган, който не подлежи на обжалване съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, като в същото време го е и конституирал като ответник в производството, вместо надлежния такъв. Комисията по чл. 138а, ал. 3 ЗВ е помощен орган и не притежава административна правосубектност. Административният акт, който подлежи на оспорване в случая е извършеното утвърждаване от областния управител на област Добрич на изготвения от комисията констативен протокол със задължителните указания. Едва с волеизявлението на административния орган с отметката "утвърдил" протоколът на помощния орган придобива характеристиката на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, и губи тази на акт по чл. 21, ал. 5 АПК. Предвид правомощията на Областния управител и възлагането му на компетентност на орган на власт със ЗВ, това e актът който има белезите на индивидуален административен акт и който подлежи на съдебен контрол. Неправилното конституиране на ответника по делото в нарушение на изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. В настоящия случай производство по делото пред първоинстанционния съд е проведено с ненадлежна страна и съответно без участието на надлежната такава, поради което постановеното решение се явява недопустимо и следва да се обезсили, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да се конституира надлежния ответник съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. Разноските следва да бъдат присъдени съгласно чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение