Решение № 13058 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2013 г.

Решение № 13058 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Георги Христов Костадинов и Николай Христов Костадинов, двамата от гр. Несебър, представлявани от адв. Атанасов, против решение № 626/18.03.13 г. по адм. д. № 2181/12 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът по касационната жалба, Зам. началник на ДНСК-София, не взема становще. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, Административен съд-Бургас е отхвърлил оспорването на касаторите Георги Христов Костадинов и Николай Христов Костадинов срещу Заповед № РД-14-23/24.09.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗУТ Зам. началникът на ДНСК София е наредил премахване на незаконен строеж " Надстрояване на III- ти и IV-ти подпокривен етаж на съществуваща жилищна сграда", извършен в УПИ II-175, кв. 43 по плана на гр. Несебър-старинна част от Георги Христов Костадинов и Николай Христов Костадинов. Този резултат, съдът е възприел след обсъждане данните по административната преписка относно липсата на строителни книжа и съгласуване с Министерството на културата предвид местонахождението на строежа в границите на Националния археологически и артикулирано-градоустройствен резерват "Старинен Несебър", както и влезлия в сила отказ за узаконяването му по реда на § 184 ПЗРЗИДЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Преди всичко, констатациите относно наличието на посочените по-горе правно релевантни факти не са оспорени. Възражението за липсата на подробни мотиви във връзка с оплакванията в първоначалната жалба са неоснователни. Съдът с основание е отклонил конкретните доводи за липса на мотиви и издаване на заповедта след изтичане на срока за това. Противно на касасицонно оплакване, заповедта съдържа изложение на правнозначимите факти - липсата на строителни книжа и на съгласуване с Министерството на културата, обсъден е и влезлия в сила отказ за узаконяване. Следва да се има предвид, че разпоредбата на § 184, ал. 12 ПЗРЗИДЗУТ е императивна и тълкуване във връзка с приложението й е недопустимо. Предмет на разпорежданията в заповедта са надстроените етажи, предвид което нито административният орган, нито съда са имали задължение да изследват законността на първите два етажа на жилищната сграда. В ЗУТ, явяващ се специален по отношение общите разпоредби на АПК, няма срок за издаване на заповедта по чл. 225 ЗУТ. Към датата на издаване на обжалваната заповед, 24.09.12 г., съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ, в действащата тогава ред. ДВ бр. 61/07 г. компетен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от категории от I-ва до VI-та включително е бил началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. Ето защо и с оглед правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, това оплакване се явява също неоснователно, без опора в данните по делото и закона. Изложеното определя касационното оспорване неоснователно изцяло, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение