Решение № 13268 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6710/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кърджали, чрез старши юрисконсулт З. Белева против Решение 704 от 23.05.2024 г., постановено по адм. дело 71 по описа за 2024 г. на Административен съд Кърджали. Изложени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено изцяло, а първоинстанционната жалба - отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът Х. М. Е. чрез пълномощника адв. С. Мехмед изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, я намира за неоснователна. С Решение 704 от 23.05.2024 г., постановено по адм. д. 71/24г, Административен съд Кърджали е отменил решение 2153-08-20 от 23.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Х. М. Е. против разпореждане 2175-08-405#1 от 24.11.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ Кърджали, с което, на основание чл.98, ал.2, т.2 от КСО, е разпоредено да се възстановят недобросъвестно получени суми от пенсия, на основание 114, ал.1 от КСО, ведно с лихвата по чл.113 от КСО и е отменил разпореждане 2175-08-405#1 от 24.11.2023 г., издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ Кърджали, с което, на основание чл.98, ал.2, т.2 от КСО, е поправено разпореждане 2175-08-485#6 от 02.06.2023 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Кърджали досежно реда и основанието за възстановяване на надвзета сума и е разпоредено от Е. да се възстановят недобросъвестно получени суми от пенсия, на основание 114, ал.1 от КСО ведно с лихвата по чл.113 от КСО и е присъдил разноски. Приел е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при липсата на установена форма и липса на изискуемо съдържание в разпоредителната част чл. 146, т. 2 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че по заявление на Х. Е., подадено на 30.12.2011 г. на основание §4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /ПЗР на КСО/, с разпореждане 2 /прот.N01043/13.02.2012 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Кърджали е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ пожизнено, считано от 01.12.2011 г. С разпореждане 22 /прот.N01128/01.06.2012 г. на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО, пенсията на Е. е била изменена и определена в действителен размер, считано от датата на нейното отпускане. През годините, ЛПОСВ е била редовно осъвременявана и преизчислявана с последващи разпореждания. Със заявление с вх. 2122-08-611/23.03.2016 г. на ТП на НОИ Кърджали, Х. Е. е направил искане, на основание чл.102 от КСО във връзка с чл.21, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, да му бъде зачетен допълнително придобитият след пенсионирането осигурителен стаж в Джебел 2015 ЕООД гр. Джебел, за периода от 09.02.2015 г. до 29.02.2016 г. Този осигурителен стаж е бил зачетен с разпореждане 1 /прот.N01162 от 01.04.2016 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Кърджали, с което пенсията ОСВ е била преизчислена, считано от 23.03.2016 г. с общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд 41 год., 09 мес. и 18 дни. Със заявление е било направено искане, на основание чл.102, ал.3 от КСО, за служебно ежегодно преизчисляване на личната му пенсия за ОСВ, с допълнително придобития от него след пенсионирането осигурителен стаж, като по така подаденото заявление, с разпореждане 5 от 25.03.2020 г. /прот.N01130 от 12.03.2020г./ на ръководител ПО при ТП на НОИ Кърджали, ЛПОСВ е била преизчислена, считано от 01.02.2020 г., като е бил зачетен допълнително осигурителен стаж след пенсиониране, за периода от 01.03.2016 г. - 31.01.2020 г., придобит в Джебел 2015, превърнат към III категория труд 45 год., 08 мес. и 18 дни. Била е извършена проверка на Джебел 2015 ЕООД. С Констативен протокол КВ-5-08-00931217 от 04.06.2021 г. е било установено, че дружеството не е извършвало търговска дейност, но е имало назначени служители по трудово правоотношение през периода 2015 - 2020 г. В резултат на това е било издадено разпореждане 2175-08-485#1 от 29.09.2021 г. с което, на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, е била спряна ЛПОСВ на Е., считано от 02.09.2021 г. То е било обжалвано пред горестоящия административен орган и директорът на ТП на НОИ Кърджали с решение 2153-08-272 от 04.11.2021 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е било обжалвано по съдебен ред и с решение 45 от 15.02.2022 г., постановено по адм.дело 323/2021 год. по описа на Административен съд Кърджали е била отхвърлена жалбата на Х. Е. против решение 2153-08-272 от 04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, като неоснователна. Върховният административен съд е потвърдил като правилен съдебния акт на Административен съд Кърджали. В резултат на установените факти и обстоятелства, касаещи положения от жалбоподателя осигурителен стаж при осигурителя Джебел 2015 ЕООД е било издадено разпореждане 2175-08-485#6 от 02.06.2023 г., с което, на основание чл.98, ал.1, т.1, чл.97, ал.1, т.4 и чл.99, ал.1, т.2, б.д от КСО, е било възобновено изплащането на спряната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. и същата е била изменена, считано от 23.03.2016 г. По административната преписка е приложена и справка за неправилно изплатена пенсия с 5 от 05.06.2023 год. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, в която са възпроизведени мотивите на горецитираното разпореждане от 02.06.2023 г., като в справката е отразено още, че неправилно изплатената сума за пенсии на Х. Е. за периода 23.03.2016 г. 30.09.2021 г. е в размер на 1605,02 лева, от които 1193,60 лева главница и 411,42 лева лихви. Ръководителят Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали е постановил Разпореждане 2175-08-485#7 от 11.08.2023 г., с което, на основание чл.98, ал.1 и ал.3 от КСО и чл.12, ал., т.1 и ал.4 от НПОС, е поправено разпореждане 2175-08-485#6 от 02.06.2023 г. относно надвзетата сума и е разпоредено недобросъвестно получените суми за пенсия да се възстановяват от лицето, на основание чл.114, ал. 1 от КСО, заедно с лихвата по чл.113. Недоволен от постановения акт, Е. е обжалвал разпореждането пред горестоящия административен орган. Директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал решение 2153-08-225 от 16.10.2023 г., с което подадената жалба е била уважена, а оспореното разпореждане отменено. В изпълнение на горното решение на директора на ТП на НОИ Кърджали, ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали е постановил ново, а именно Разпореждане 2175-08-405#1 от 24.11.2023 г. с което, на основание чл.98, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от КСО, във връзка с чл.12, ал.1 и ал.4 от НПОС, отново е поправено разпореждане 2175-08-485#6 от 02.06.2023 г. досежно реда и основанието за възстановяване на надвзетата сума и е разпоредено недобросъвестно получените суми от пенсия да се възстановят от лицето, на основание чл.114, ал.1 от КСО, заедно с лихва по чл.113. След обжалване по административен ред е било постановено и обжалваното пред Административен съд - Кърджали решение 2153-08-20 от 23.01.2024 г. с което е отхвърлена жалбата на Х. Е. против Разпореждане 2175-08-405#1 от 24.11.2023 год. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали като неоснователна. Текстът на чл.98, ал.1, т.1, предл.1 от КСО регламентира, че пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според чл.98, ал.2, т.2 от КСО, длъжностните лица по ал.1 издават и разпореждания за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии. В нормата на чл.12, ал.1 от НПОС изчерпателно са изброени отделните основания, даващи възможност на органа, издал разпореждането за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на пенсиите и добавките към тях, както и за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии, да го поправя, изменя или отменя, когато са констатирани: очевидни фактически грешки; технически грешки - неправилно определяне на пенсията поради аритметични грешки в сборовете на осигурителния /трудовия/ стаж, трудовото възнаграждение /осигурителния доход/, погрешно изчислен размер или грешки, допуснати при подаване на данни за електронна обработка на информацията; пропуски - не са взети предвид представените документи, имащи значение за определяне размер на пенсията и основанията по чл.99 от КСО. В оспореното разпореждане не е посочено коя конкретно от изброените по-горе хипотези на чл.12, ал.1, т.1 - т.З от НПОС е осъществена /доколкото с т.1 от разпореждането е разпоредена поправка на друго разпореждане/, като според настоящия съдебен състав, с оглед фактите и обстоятелствата, описани в този административен акт, същите по никакъв начин не могат да бъдат отнесени към някоя от визираните хипотези и това е така, тъй като в мотивите към разпореждането не се съдържат твърдения и направени изводи за наличие на очевидни фактически грешки или технически такива или констатирани пропуски, налагащи поправка на предходно издаденото разпореждане от 02.06.2023 г. Правилен е изводът на съда, че с постановеното разпореждане се е създало едно ново фактическо и правно положение спрямо лицето Х. Е., като на същия е било вменено задължение за възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия, независимо, че със същото се разпорежда поправка на предходно разпореждане. Оспореният пред Административен съд Кърджали административен акт е за установяване на дълг, а не за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на адресата. Процесното разпореждане 2175-08-405#1/24.11.2023 г. по същество представлява разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. То формално съдържа разпоредителна част, но както съдът правилно е констатирал, тя не индивидуализира в достатъчна степен разпореденото спрямо адресата задължение за възстановяване на неоснователно получени суми за пенсии. На следващо място, правилно първоинстанционният съд е преценил, че е нарушена нормата на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. В мотивите не е посочен точният размер на неправилно изплатената сума за пенсия, периодът, за който следва да се формира тази сума и изчислената законна лихва, ако такава се следва. Липсата на мотиви представлява съществен порок, препятстващ преценката на съда за законосъобразност на постановеното разпореждане. Нарушено е правото на защита на адресата срещу така издадения административен акт, което представлява отменително основание. Административен съд Кърджали е постановил правилно решение, при липсата на сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претендираните разноски от страна на ответника следва да бъдат присъдени, като своевременното заявени пред касационната инстанция и доказани /заплатени съгласно представен договор за правна защита и съдействие/, в размер на 700,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,