Решение № 15984 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2010 г.

Решение № 15984 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Костадинка Димитрова Димитрова, гр. Варна, чрез адв. Тинка Узунова - ВАК, като неин процесуален представител, срещу решение № 328/17.02.2010 г. по адм. дело № 2182/2008 г. на ВАС (Варненски административен съд) - ХVI състав, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областен управител на област Варна, с която е одобрен ПНИ на с. о. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, гр. Варна, в частта, касаеща новообразуван имот № 228. Касационната жалбоподателка счита, че решението е постановено незаконосъобразно и неправилно, при нарушение на материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно развити съображения за така посочените пороци моли обжалваното решение да бъде отменено, като делото се върне за разглеждане от друг състав на АС - Варна. От ответника - Областен управител на Област с административен център град Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпила молба, в която се изразява становище, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна и се моли да бъде отхвърлена. От заинтересованата страна Румяна Иванова Куртева, гр. Варна, чрез пълномощника й са постъпили писмен отговор и писмена защита, в които се моли жалбата да бъде отхвърлена защото е неоснователна, а решението - потвърдено. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, подадена в срок, а по същество е неоснователна. Неоснователни са възраженията в жалбата по отношение изграждането на постройка в имота и за липсата на предпоставки по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Собствеността на имота, придобит по § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ е установена с нотариален акт № ххх, д. № ххххх/хх г. и не подлежи на изясняване, поради което правилно съдът е приел, че за спорния имот ползвателката, която го е придобила в собственост има предимства и е предпочетена от закона. Неоснователни са възраженията за липса на идентичност на имота с този възстановен на жалбоподателката с решение № 381/96 г. на ПК - гр. Варна, т. к. експертизата установява тази идентичност. Неоснователни са възраженията в жалбата и по отношение на нарушенията на процесуалните правила. Правилно и законосъобразно съдът е отказал да отмени свое определение, което прегражда пътя на делото на заличените заинтересовани страни. Следвало е, ако касаторката не е доволна от него, да го обжалва в 7-дневен срок пред ВАС по реда на чл. 229 от АПК, а не да иска от съда да отмени собственото си определение. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 328/17.02.2010 г. по адм. дело № 2182/2008 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Варненският административен съд, второ отделение, ХVI състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Костадинка Димитрова Димитрова от гр. Варна, срещу издадената от Областен управител - Варна заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. в частта й, с която се одобрява ПНИ по отношение на имот № 228, записан в регистъра като собственост на Румяна Иванова Куртева; ОСЪЖДА жалбоподателката Костадинка Димитрова Димитрова да заплати на Областен управител на област с административен център Варна за разноски по делото сумата от 196,25 лв., а на Румяна Иванова Куртева да заплати за разноски по делото сумата от 300 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбоподателката Димитрова има правен интерес да оспорва правата на заинтересованата страна Куртева и същевременно да иска правата по отношение на имот № 228 да бъдат отредени на наследниците на Ефросина Григорова Събева в съответствие с реституционното решение № 381/25.11.96 г. на ПК гр. Варна. Със заплащането от Куртева на предоставената й за ползване земя, придобитото от нея право на ползване е трансформирано в право на собственост. С ПНИ обекта на трансформираното право на собственост е отреден като имот № 228 с площ в размер на 589 кв. м, т. е. по-малко от регламентираните в нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ 600 кв. м, поради което съгласно изискванията на същата норма, имотът запазва границите и размера си. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ЗСПЗЗ, правата на бившите собственици, в случая наследниците на Ефросина Григорова Събева подлежат на възстановяване ако е налице разлика над 600 кв. м и тъй като такава липсва, то правилно с оспорения административен акт са зачетени правата на ползвателя с трансформирано право на собственост, а не правата на бившия собственик. С оглед изложеното съдът е направил извод, че обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон, а при извършената служебна проверка извън обхвата на заявените в жалбата основания за оспорване, съдът не е установил пороци на незаконосъобразност или нищожност, поради което и е отхвърлил жалбата. Като последица от този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на противните страни направените от тях разноски по делото. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоначално жалбата на Костадинка Димитрова Димитрова е била насочена срещу заповедта на Областния управител на Област Варна в частта й относно имоти с № № 227, 228, 229, 230, 233, 234, 235, 236, 243 и 244. В хода на производството пред Варненския административен съд жалбоподателката чрез пълномощника си на два пъти е правила отказ от оспорването за конкретни имоти, при което от десетте имота предмет на делото е останал само имот № 228, който в Регистъра на имотите е записан на името на Румяна Иванова Куртева с площ от 589 кв. метра. След като в случая е била обжалвана заповед на областния управител за одобряване на план на новообразувани имоти, правилно първоинстанционният административен съд е квалифицирал производството с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което всъщност е идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ планът на новообразуваните имоти се изготвя за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4, тоест за земите, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката и пред първата, и пред настоящата инстанция - Костадинка Димитрова Димитрова е наследник на бивш собственик на земи, попадащи в терени по § 4 на Виница, видно от решение № 381 от 25.11.1996 г. на Поземлена комисия гр. Варна, а заинтересованата страна и пред двете съдебни инстанции Румяна Иванова Куртева е ползвател със завършена докрай процедура по трансформация на правото й на ползване в право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (наличие на сграда в имота) - Удостоверение № 147/5.05.1988 г. за предоставяне на хавра в размер на 600 кв. метра, находяща се в землището на Виница; Оценителен протокол № 2711/27.09.1994 г. за място с площ от 600 кв. м, в което има построена сграда с разгъната площ 12 кв. м; две вносни бележки за превеждане на сумата по оценката общо в размер на 43 725 лева; както и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на § 4 ЗСПЗЗ с № 128, том XLI, дело № 19228/94 г. - лозе с площ от 600 кв. метра, находящо се в землището на гр. Варна, кв. Виница, като с Нотариален акт № хх, том хх, рег. № ххххх, дело № 875/2005 г. е направена поправка на местността, която вместо "Бялата вода ..." да се чете "Бялата чешма ...". Видно от Регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ, на Румяна Иванова Куртева е отреден имот № 228 с площ от 589 кв. метра, което дори е по-малко от това, което е заплатила, но от нейна страна не е постъпила жалба срещу заповедта на областния управител за одобряване на този план. А оплакванията в жалбата на Костадинка Димитрова Димитрова са неоснователни, защото при посочените по-горе принципни правила и събрани конкретни за спора доказателства, вкл. и съдебно-техническа експертиза се стига до извода, че административният орган правилно е отредил и записал в ПНИ имотът с № 228 на ползвателя, а не на наследниците на бившия собственик. Това се отнася за всичките четири части на плана - текстова, графична, цифрова и регистър на имотите. Следва да се отбележи, че в производството по обжалване на заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти не се обсъжда законосъобразността на проведената предходна процедура по признаване правата на ползвателя и затова оплаквания, че в имота нямало изградена постройка и не са осъществени изискуемите от закона предпоставки, визирани в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е недопустимо да бъдат коментирани. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че съдът не е отменил определението си за заличаване на конституирани от него заинтересовани страни, като според жалбоподателката и останалите наследници на Ефросина Събева и на Панайот Георгиев имат правен интерес от участие в делото. Първо - чужди права пред съд могат да бъдат защитавани само в предвидените от закона случаи, измежду които не е настоящия (не е налице нито законно, нито договорно представителство). Ако тези страни са считали, че са засегнати интересите им, са имали възможността да обжалват както определението за заличаването им, така и да подадат касационна жалба на основание чл. 210, ал. 2 от АПК. На трето място - съществува законова забрана постановен вече съдебен акт - решение или определение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството (в случая по отношение на някои лица и имоти), да бъде отменен или изменен от същия съд, който го е постановил - чл. 246 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в административното производство на основание чл. 144 от АПК. Процесното определение не е от характера на тези по чл. 253 ГПК, за да бъде отменено или изменено от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, които в касационната жалба не се оспорват нито по основание, нито по размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,