Решение № 11877 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2010 г.

Решение № 11877 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Цанков Иванов от гр. Троян против Решение № 5/12.01.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя, Министерски съвет на РБ и Министерство на земеделието и храните, че разпоредбата на чл. 10б от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и нормативната уредба по приложението й за обезщетяване на собствениците на земеделски земи за признатото им, но неподлежащо на възстановяване право на собственост върху земеделски земи в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, не представлява дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е оставена без уважение жалбата му. Жалбата не съдържа конкретни оплаквания, а несъгласие на подателя й с оспореното решение. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Министерският съвет на РБ, редовно призован, представител не се явява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Министърът на финансите, редовно призован, представител не се явява и не ангажира становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-80/14.01.2008 г. на Иван Цанков Иванов от гр. Троян, с твърдения за дискриминация на собствениците на земеделски земи попадащи в приложното поле на нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ - такива предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, които се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ - с равностойни земи от общинския поземлен фонд (ОПФ) и/или с поименни компенсационни бонове (ПКБ), като избора е предоставен на собственика, в сравнение със собствениците на отчуждените имоти за държавни или общински нужди, получаващи предварително и равностойно парично обезщетение. За да постанови решението си КЗД е приела, че институтът на отчуждаването за държавни и общински нужди е различен от института на обезщетението по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ - касае се за групи от граждани с различно правно основание за обезщетяване и форма на обезщетяване. Изложени са мотиви, че отчуждаването на имоти за държавни и общински нужди е за реализиране на мероприятия от обществена значимост, което налага извода за наличието на различни и несъпоставими обществени отношения, като участващите в тях лица не се намират в равни и еднакви условия. КЗД е постановила оспореното решение, с което е установила по отношение на Иван Цанков Иванов, Министерски съвет на РБ и Министерство на земеделието и храните, че разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ и нормативната уредба по приложението й за обезщетяване на собствениците на земеделски земи за признатото им, но неподлежащо на възстановяване право на собственост върху земеделски земи в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, не представлява дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. и е оставена без уважение жалбата на Иванов. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗСДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора в полза на КЗД следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение