Решение № 790 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2039/2008 г.

Решение № 790 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2039/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. пар. 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г.), в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на "В" О., гр. С., Н. Г. Г. - С., Б. Л. С., Н. К. С., В. Л. Г., М. Г. Ц., всички от гр. С. срещу решение от 4.02.2008 г., на СГС, с което след като е отменeно решението на Софийския районен съд по гр. д. № 10678/2005 г. е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Е. К. С. от гр. С., искове за установяване, че същата не е собственик на основание закупено и реализирано право на строеж на недвижим имот - апартамент № 24, на първи жилищен етаж, вход "Б", със застроена площ от 83,21 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненски бокс и сервизни помещения, находящи се в сграда в гр. С., ул. "К" № 6-8-10, в дворно място, съставляващо УПИ * -4,5,6 от кв.43 по плана на гр. С., КАКТО и че не съществува ограничено вещно право на строеж върху същия имот. Ищците са осъдени да заплатят на Е. К. С. направените по делото разноски в размер на 864 лв. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано (касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Касаторите твърдят, че в нарушение на чл. 188 ГПК въззивният съд не е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни изводи. Застъпва становище, че правото на строеж следва да се счита за упражнено, когато е реализирано в пълен обем. Развиват доводи, че ответницата по иска Е. К. С. не е реализирала правото на строеж, което е било закупено от нея от "С" ЕО. с договор от 10.08.1995 г. в предвидения от закона 5 годишен давностен срок, поради което същото се е погасило . Излага съображения и навежда доводи относно това, че сградата, в която се е намира апартамента, за изграждането на който ответницата е придобила право на строеж, не е била изградена в груб строеж, поради което апартамента не може да се обособи в самостоятелен обект на собственост. С оглед на това ответницата не би могла да придобие неговата собственост. Като е приел обратното, според касаторите, въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което моли да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените отрицателни установителни искове да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба Е. К. С. чрез адв. Б оспорва касационната жалба. Счита, че решението не страда от посочените в касационната жалба основания за отмяна. Излага съображения, че въззивният съд в съответствие с действащото материално право и с константната съдебна практика, правилно е определил момента в който един обект в сграда с множество обекти се счита за завършен и по отношение на него е реализирано отстъпеното право на строеж . С оглед на това, направените от него изводи, че правото на строеж не е погасено по давност и ответницата е станала собственица на процесния имот, който към момента на снабдяването й с нотариален акт е представлявал годен обект на собственост, са правилни. Моли решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Съображенията за това са следните. Производството по делото е образувано по предявени от Н. Г. Г. - С., Б. Л. С., Н. К. С., В. Л. Г., М. Г. Ц. и "В" О., гр. С. срещу Е. К. С. от гр. С. обективно и субективно съединени искове за признаване за установено по отношение на ищците, че правото на строеж на апартамент № 24, на първи жилищен етаж, вход "Б", състоящ се от две стаи, дневна с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 83,21 кв. м., заедно с прилежащата към апартамента мазе № 28, в сградата находяща се в гр. С., ул. "К" № 6-8-10 в дворно място, съставляващо УПИ * - 4,5,6 от кв.43 по плана на гр. С., придобито с НА № 50, том LXXIV, нот. дело № 14665/1995 г. на нотариус И. Н. при Нот. служба при СРС е погасено, поради неупражняването му в петгодишния срок, предвиден в закона, както и за признаване за установено, че ответницата не притежава право на собственост върху описания имот, ведно с идеални части от общите части на сградата, признато с НА № 141, том II, нот. д. № 311/2005 г.на нотариус В. М. П. е и искане по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на посочените два нотариални акта. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесния урегулиран поземлен имот УПИ * - 4,5,6 от кв. 43 по плана на гр. С., Прието е, че с нотариален акт от 23.03.1995 г. върху този имот праводателите на ищците са учредили на "С" ЕО., гр. С. право на строеж, срещу поетото от дружеството задължение да построи жилищна сграда. Разрешението за строеж на сградата е издадено на 10.05.1995 г. С договор от 10.08.1995 г., обективиран с НА № 50, том LXXIV, нот. дело № 14665/1995 г., "С" О. е продал на ответницата Е. К. С. учреденото му право на строеж на процесния апартамент № 24, със застроена площ от 83,21 кв. м., заедно с принадлежащото към апартамента мазе № 28, които ще се намират в сградата, която ще бъде построена в дворното място, съставляващо парцел ****,5,6 от квартал 43 по плана на гр. С. На 07.06.2005 г. е съставен НА № 1* том II, рег. № 5* дело № 311/2005 г., с който Е. К. С. е призната за собственик на основание закупено и реализирано право на строеж на процесния апартамент № 24, прилежащо мазе и идеални части от общите части на сградата, незавършена в груб строеж и от правото на строеж върху мястото. Преди това с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3826/1998 г. на СГС, I ГО, 10-ти състав, образувано по искова молба, вписана на 02.10.1998 г., договора от 23.03.1995 г., по силата на който на "С" ЕО., гр. С. е учредено право на строеж е развален поради неговото неизпълнение. При тези данни, които са безспорни по делото, спорът между страните е дали с оглед степента на завършеност на сградата като цяло и процесния апартамент в частност, правото на строеж е било упражнено или е погасено по давност съгл. разпоредбата на чл. 67 ЗС и с оглед на това дали ответницата е могла да придобие собствеността върху процесния апартамент. В тази насока въззивният съд е приел, че правото на строеж не е било погасено по давност, доколкото разпоредбата на чл. 67 ГПК изисква в рамките на предвидения 5 годишен срок да не са били предприети каквито и да било строителни дейности насочени към реално извършване на строежа или извършване на незначителни по брой и вид такива дейности с оглед обема на учреденото право на строеж, което в случая не е така. Приел е също така, че правото на строеж досежно процесния апартамент не само е било упражнено, но е било реализирано, доколкото апартамента според тази инстанция е бил завършен на етап "груб строеж", което го прави годен обект на правото на собственост. Изводите на въззивният съд могат да бъдат споделени само по отношение на първия установителен иск. За да се погаси по давност правото на строеж, разпоредбата на чл. 67 ЗС изисква същото да не е било упражнено в рамките на предвидения петгодишен давностен срок. Под упражняване на правото на строеж следва да се разбира започване на съответните строителни дейности и то в достатъчна степен, а не завършването на сградата до етап "груб строеж", каквато е тезата на ищците в т.ч. и касаторът в настоящото производство. Следва да се прави разграничение между упражняване на правото на строеж и неговото реализиране, което означава построяването на сградата или обекта, който да стане собственост на носителят на правото на строеж. Данните по делото сочат, че до 1997 г. секция "А" на сградата е била изградена до кота 12,60, а секция "Б" до кота 5,70. Следователно в рамките на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС, правото на строеж е било упражнено и не е погасeно по давност. Доколкото относно процесния обект същото е било прехвърлено на ответницата, преди развалянето на договора между праводателите на ищците и "С" ЕО., същото е преминало в нейния патримониум и тя е негов носител. Ответницата обаче не се явява собственик на процесния апартамент с принадлежностите му . Към момента на признаването на ответницата по касация за собственик на процесния имот с нотариален акт № 141, том II, дело № 311/2005 г. е приложим Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 1) 2.01.2001 г. По аргумент от разпоредбата на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ правото на строеж се трансформира в право на собственост върху сградата или самостоятелни части от нея след нейното завършване в " груб строеж". Съгласно дадената легална дефиниция в разп. на чл. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ сградата е изградена в "груб строеж", когато са изпълнени ограждащите стени и покривът, като между страните няма спор, че и към настоящия момент секция "Б", в която се намира процесния апартамент, не е изградена до етап "груб строеж". С оглед на това, не може да се приеме, че към датата на издаване на нотариалния акт за собственост - 06.2005 г. правото на строеж на ответницата се е трансформирало в право на собственост върху апартамента. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният отрицателен установителен иск, че ответницата не е собственик на процесния апартамент следва да се уважи. На осн. чл. 431, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен и констативния нотариален акт за собственост на апартамента № 141, том II, рег. № 5* дело № 311/2005 г. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.