Решение № 11661 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4407/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК Пазарджик чрез юрисконсулт С. Банкатев, против Решение 325/30.01.2025 г. по адм. дело 440/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Ответникът МБАЛ Уни Хоспитал ООД, гр. Панагюрище, чрез адвокат М. Шаркова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване и предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик е Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание 13/РД-25ПП-11/15.03.2024 г. на директора на РЗОК Пазарджик (Писмена покана). Първоинстанционният съд е приел е, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен. Фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт са посочени в него и в доказателствата от преписката по издаването му. Директорът на РЗОК Пазарджик е изложил в мотивите на Писмената покана, че МБАЛ Уни Хоспитал ООД дължи възстановяване на суми, получени без правно основание, съгласно чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), по договор 13/РД-29-420/28.02.2020 г. за оказване на болнична медицинска помощ (БМП). От фактическа страна съдът е приел, че въз основа на Заповед 13/РД-24-18/23.01.2024 г. на директора на РЗОК Пазарджик, в периода 23.01.2024 г. до 2.02.2024 г. e била извършена проверка на МБАЛ Уни Хоспитал ООД, относно контрол по изпълнението на договорения пакет за болнична помощ, в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2023-2025 г., по изпълнение на договори 13/РД-29-411/6.11.2023 г., 13/РД-29-411/16.11.2023 г. и 13/РД-29-411/5.03.2020 г. За резултатите от проверката е бил съставен Протокол за неоснователно получени суми 13/РД-24-18-2/16.02.2024 г., срещу който в законоустановения срок не е постъпило писмено възражение. Първоинстанционният съд e приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Преценил е, че фактическите констатации в оспорвания административен акт сочат на приложимия ред по чл. 76б от ЗЗО, а същевременно правното основание за издаването на оспорената Писмена покана е по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Изложил е мотиви, че макар в мотивната част на административния акт директорът на РЗОК Пазарджик да е констатирал извършени нарушения на ЗЗО и НРД за МД за 2023-2025 г., в писмената покана е приложил процесуалния ред, предвиден в чл. 76а от ЗЗО. Счел е, че е следвало да бъде проведена процедурата по чл. 74 във вр. с чл. 76б от ЗЗО, изискващ издаване на писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателно постановление и/или заповед за налагане на санкции. Първоинстанционният съд е приел, че поканата за възстановяване на суми е издадена в нарушение на визираната норма на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО и административният орган е допуснал съществени и неотстраними нарушения на процедурата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушения по този закон или на НРД , и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. За да е налице основанието по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за възстановяване на суми от изпълнител на медицинска помощ в бюджета на НЗОК, на което се е позовал издателят на поканата, то трябва тези суми да са получени без правно основание, но това да не е свързано с нарушение по ЗЗО или Националния рамков договор за медицинските дейности (НРДМД). Хипотезата на чл. 76б от ЗЗО е разширена спрямо хипотезата на чл. 76а от ЗЗО и съществуват като възможности за органа за издаване на административен акт по чл. 76а ЗЗО или по чл. 76б ЗЗО. Когато органът се е отказал да издаде заповед за налагане на санкции, или няма такава възможност с оглед настъпили правопрекратяващи факти, или е счел, че е налице маловажен случай или давност, което е и по-благоприятен вариант за нарушителя, но не се отказал да издаде заповед за възстановяване на сумите, няма пречка да предпочете да издаде писмена покана на основание чл. 76а от ЗЗО, без да изпълнява производството по чл. 76б от ЗЗО. Няма законово задължение в ЗЗО, когато при проверката се констатира нарушение на ЗЗО и/или НРД, органът да изпълни задължително процедура по чл. 76б от ЗЗО още повече, че няма забрана да се възползва от основанието по чл. 76а от ЗЗО. В случая съдът е следвало да разгледа по същество жалбата срещу писмена покана, издадена по реда на чл. 76а от ЗЗО, като годен административен акт за оспорване за законосъобразност, съобразно материалните предпоставки по чл. 76а от ЗЗО. В това производство съдът е следвало да установи налице ли са неоснователно получени суми, които във всички случаи на хипотезите по чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО следва да бъдат възстановени. (В този смисъл виж решение 10500 / 30.07.2020 г. по адм. дело 3186 / 2020 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.) Налице са основанията по чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу оспорената писмена покана, на всички посочени в нея основания за отмяна. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, установи релевантните за спора факти и обстоятелства, и обоснове правните си изводи относно основателността/неоснователността на жалбата и законосъобразността/незаконосъобразността на проверявания административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение