Решение № 7802 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2009 г.

Решение № 7802 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Подадена е молба от ЕТ "Ник Илиев-Валентин Илиев", представлявано от Валентин Илиев за отмяна на влязло в сила съдебно решение на СГС от 11.6.2007 г., потвърдено с решение № 6234 от 28.05.2008 г. на ВАС поради твърдение за наличие на нови обстоятелства и ново писмено доказателство - основание по чл. 239, т. 1 от АПК . Твърди, че нови доказателства били НП 487 от 2006 година и решение № 1055 от 25.11.2008 г., с което е било оставено в сила наказателното постановление. Имали значение за издадените и спорни по посоченото по-горе дело административни актове. Ответникът - директор на РМД София, представляван от процесуалния представител оспорва молбата в писмено възражение и в съдебно заседание. Иска отхвърляне на молбата за отмяна, тъй като представените доказателства итвърдяните обстоятелства не са от кръга, които не са могли да бъдат неизвестни за страната. Ответникът - началник митница Кулата и заинтересованата страна - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не вземат становище по молбата. Върховен административен съд, Петчленен състав, като взе предвид допустимостта и основателността на молбата, изложените в нея доводи и приложените доказателства, преценява следното: Молбата за отмяна е допустима като подадена в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, с конкретно посочено правно основание, но по същество е неоснователна. Предмет на атакуваните две съдебни решения - на СГС и ВАС е ППСДВ № 39 на началника на митница - Кулата и потвърждаващо го решение на директора на РМД относно определени митнически задължения поради това, че лицето е отговорно такова по смисъла на Закона за митниците като титуляр на режим "транзит" по отношение на употребяван автомобил, неприключил. Наказателното постановление и потвърждаващото съдебно решение относно определяне на санкции на друго лице, поради неизпълнение на задължения във връзка с този автомобил, не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, още повече, че не се отразяват върху основанието за възникване на задълженията по процесните актове. Следва да се отбележи и неоснователността на твърдението относно чл. 212, ал. 1, т. 4 на ЗМ, тъй като погасяването на едно задължение е различно от първоначалното основание за дължимост на задължението. Молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия