Решение № 5641 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 168/2021 г.

Решение № 5641 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 168/2021 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Българска агенция за инвестиции (БАИ), подадена чрез пълномощник, против решение № 6024 от 3.11.2020 г. по адм. д. № 3868/2020 г. по описа на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на агенцията срещу решение № РД-16-310/9.04.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК) за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е установил действителната фактическа обстановка по спора, изложил е факти, за които органът не е приел, че представляват нарушения, за които следва да бъде наложена финансова корекция, не е формирал никакви собствени правни изводи, обосноваващи приетото решение. Сочи, че съдът не е обсъдил и отговорил на нито едно възражение, наведено с жалбата. По подробно изложени съображения за липсата на посочените от органа нарушения, поддържани и пред първоинстанционния съд, иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020", чрез пълномощник, оспорва жалбата. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред Административния съд С.-град (АССГ)е решение № РД-16-310/9.04.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПИК, с което на БАИ е определена финансова корекция от 5% от предоставената финансова подкрепа със средствата на ЕСИФ върху сключени договори по обособена позиция 1 с изпълнител "Българска консултантска организация" и по обособена позиция 2 с изпълнител "България - ПЧИ 2023" ДЗЗД по проведена от бенефициера БАИ открита процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за изпълнение на проект "Утвърждаване на България като успешна инвестиционна дестинация". Финансовата корекция е определена за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП, описано в т. 1. 1 от административния акт "Неправомерни показатели за оценка", по отношение на показател "Качество на организацията на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката", който според органа не е свързан с предмета на нито една от двете обособени позиции. Органът е квалифицирал нарушението като нередност по т. 11, б"б" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Първоинстанционният съд пространно е изложил констатациите на проверяващия орган, установени в резултат на извършен последващ контрол на проведената от БАИ процедура в изпълнение на сключен между страните административен договор и отразени в изпратеното до бенефициера писмо изх. № 12-00-22/18.02.2020 г. Възпроизвел е мотивите на органа вцялост, включително по отношение на приетите от органа възражения на бенефициера за липса на нарушения и в частта на приета от органа липса на финансово отражение за част от фактическите констатации на проверяващите. За да приеме жалбата на БАИ за неоснователна и да я отхвърли, съдът е възпроизвел становището на ръководителя на Управляващия орган, изложено в представената по делото писмена защита. Решението е неправилно. Съгласно чл. 12 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. С обжалваното решение първоинстанционният съд не е извършил никаква собствена преценка на направените от органа фактически установявания. Доводите на касатора, свързани с допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи собствени мотиви - чл. 172 а, ал. 2 АПК. Видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, в него на практика дословно (с малки изключения) съдът е възпроизвел (преразказал) съдържанието на обжалвания административен акт. Копирал е становището на ответника, изразено в писмените бележки от 26.10.2020 г., запазвайки формата, с променен шрифт. В някои части изреченията са недовършени. При тези констатации на касационната инстанция последната няма възможност да извърши съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното решение в съответствие с чл. 220 АПК. В решението липсват както установени от съда факти, така и собствени правни изводи. Първоинстанционният съд не е отделил спорното от безспорното (възпроизвел е и факти, по които органът е приел възраженията на бенефициера). Не е отделил относимото от неотносимото и не е изложил свои собствени фактически установявания и правни изводи. Съдебният акт е постановен, без съдът да е извършил собствен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната цялост и съвкупност, които да приведе под приложимите и относими правни норми съобразно предмета на спора. Съдът, след като подробно е описал съдържанието на писмото до бенефициера с установените от проверяващия орган нарушения, след като е описал приетото от административния орган, не е извършил собствена преценка за материалната законосъобразност на акта. Не е проверил компетентността на органа, съответствието с административнопроизводствените правила, съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона. Не е изяснил предмета на спора; не е проверил дали установеното от органа нарушение действително е такова; дали представлява нередност по чл. 70 ЗУСЕСИФ; дали органът е дал правилна правна квалификация на нередността; дали правилно е определен размерът на финансовата корекция, както и основата, върху която е наложена. Съдът не е изложил собствени мотивирани изводи във връзка с подробните възражения на жалбоподателя, поддържани и пред настоящата инстанция. Касационната инстанция намира за основателни възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт. Разпоредбата на чл. 172 а АПК регламентира задължителното съдържание на решението на първоинстанционния съд, на което съдържание обжалваното решение не отговаря. При това положение настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на приетия от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на административния акт. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, нарушава правото им на защита. С обжалваното решение на практика съдът е отказал правосъдие. Копирането на съдържанието на акта и на писменото становище на едната страна по спора не представлява изпълнение на задължението на съда да изложи собствени мотиви, обосновали правния му извод. Мотивите на съдебния акт са писмените съображения на съда, обхващащи неговите фактически констатации и правни изводи, въз основа на които той е достигнал до решението. Върху собствените мотиви на съда се крепи убедителната сила, проверката за правилността и тълкуването на решението. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение, поради което същото следва да бъде отменено и делото бъде върнато на друг състав на Административен съд С.-град за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи и подложи на собствен анализ фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото Воден от горното, Върховният административен съд