Решение № 4054 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 840/2014 г.

Решение № 4054 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 840/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Малин Борисов Иванов, жив. в гр. Сливница, срещу решение № 7436/29.11.2013 г. по адм. дело № 8594/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2917/21.06.2013 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при Министерството на вътрешните работи /ГДГП/. Касаторът поддържа в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно като навежда доводи за необоснованост, материалноправна незаконосъобразност и постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Иванов срещу заповед № 2917/21.06.2013 г., издадена от директора на ГДГП с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д", чл. 179, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ прекратява служебното правоотношение на служителя поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. С влязло в сила решение № 96/01.07.2010 г. по НАХД № 100/2010 г. по описа на РС - Сливница Иванов е признат за виновен за извършено умишлено престъпление от общ характер и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 78а от НК, поради което не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за заемане на държавна служба в системата на МВР. Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Доводите на касатора за липса на основание за освобождаване от служба, както и че последиците от административното наказание са заличени са неоснователни. Предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно разпоредбата, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, едно от които е държавният служител да е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. От анализа на чл. 245 от ЗМВР следва да се направи извод, че към служителите на МВР се поставя изискването във всеки един момент от изпълнението на службата да отговарят на поставеното с чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР изискване. Това е и причината, поради която в първата хипотеза на същия текст, изрично е посочено, че служител на МВР може да бъде лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и поради която няма предвиден законов срок и при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, след изтичането на който, последиците от съдебното решение се заличават с оглед изискванията за заемане на държавна служба по ЗМВР. В допълнение на горното направеното позоваване на чл. 82 от ЗАНН се явява неотносимо, доколкото последната норма урежда давността за изпълнение на наказанието, но не и институт на заличаване на последиците му. Неоснователни са и твърденията на касатора, че оспорването на процесната заповед следва да има отношение към обжалвано решение на АССГ пред ВАС, касаещо друга заповед с адресат настоящия касатор и заеманата от него длъжност. Същата няма отношение към момента на встъпване в длъжност. С разпоредбите, послужили като основание за издаване на заповед № 2917/21.06.2013 г. се създават единни критерии за заемане на държавна служба в МВР към всички служители във ведомството, независимо от времето на назначаването им. Няма нормативно изискване, свързано с момента на влизане в сила на решението за налагане на административно наказание или с узнаването на обстоятелството, следователно наличието на основания за несъвместимост със заемането на служба в МВР се преценява, както при назначаване на служителя, така и във всеки момент от преминаването на службата. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На Главна дирекция "Гранична полиция" при Министерството на вътрешните работи следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, платими от касатора.