Решение № 436 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2011 г.

Решение № 436 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена от В. Б. К. молба за отмяна на влязло в сила решение на Варненски районен съд № 886 от 26.03.2007 г. по гр. д. № 4140/2006 г. в частта му, в която молителят е лишен от родителски права по отношение на децата си В. В. К. и Б. В. К.. В молбата са изложени твърдения, че съдът не е връчил на В. К. препис от молбата, по която е образувано срещу него производството за лишаване от родителски права, не го е призовал за нито едно съдебно заседание, нито му е връчил препис от решението. Това било възможно да се извърши както на домашния адрес на молителя в [населено място], [община], така и в затвора, където той се намирал към момента на провеждане на производството по делото. На основание лишаването му от възможността да участва в производството по делото молителят претендира влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане с негово участие. А. за с. п. не взема становище по молбата. Прокурорът поддържа, че молбата е просрочена и съответно разглеждането й е недопустимо. Евентуално излага съображения, че молбата е неоснователна, тъй като съдът е направил всичко възможно за призоваване на молителя и едва след това, при наличие на законовите предпоставки, е пристъпил към публикация на призовката в Държавен вестник. Върховният касационен съд намира молбата за допустима. Същата не е просрочена, тъй като няма данни В. К. да е узнал за постановеното срещу него решение преди 22.05.2009 г., когато е подал молба за издаване на препис от съдебния акт. Молбата му за отмяна (макар погрешно озаглавена "Жалба") е подадена още на 28.05.2009 г. (входящ № 10026 от същата дата на регистратура в Районен съд - Варна), т. е. подадена е в законния срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна. Пред Варненски районен съд производството е образувано след сигнал на ДСП "А. " към А. за с. п., че са налице предпоставките за лишаване от родителски права на В. Б. К. по отношение на децата му В., Е. [ЕГН] и Б., Е. [ЕГН]. Съдът е насрочил съдебно заседание по делото за 6.10.2006 г. и е разпоредил призоваването на страните с препис от молбата на ДСП "А. ". До В. К. призовката е изпратена в [населено място], чрез кметския наместник, откъдето е върната с придружително писмо, удостоверяващо, че лицето не живее в селото от три години и че няма данни за нов адрес. Съдът е разпоредил (с акт от 6.07.2006 г.) призоваването да бъде извършено повторно с указание до кметския наместник, че отсъствието на лицата от селото следва да бъде удостоверено с подписа на един свидетел с посочени три имена и адрес, а освен това е изискал справка за постоянния и настоящ адреси на ответника К.. Изпратената въз основа на това разпореждане призовка отново е върната в цялост с отбелязване на връчителя, че лицето не живее в [населено място], което е засвидетелствано с подписа на едно лице, с посочени три имена и адрес. От постъпилата по делото адресна справка е видно, че освен адреса в [населено място], който е деклариран като настоящ, В. К. има деклариран постоянен адрес в [населено място], [улица]. Съдът е насрочил съдебно заседание и е постановил К. да бъде призован и от постоянния му адрес. Тази призовка също е върната в цялост с отбелязване, че лицето от 8 години не живее на адреса, което е удостоверено с подписа на един свидетел с посочени три имена и адрес. На 27.09.2006 г. съдът е изпратил за В. К. призовка за публикуване в неофициалния раздел на Държавен вестник, а публикацията е извършена в бр. 68 от 10.10.2006 г. - повече от месец преди насроченото за 1.12.2006 г. първо съдебно заседание по делото. Тъй като за това заседание В. К. не се е явил, съдът му е назначил служебен представител по чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм.) и е дал ход на делото. За следващото съдебно заседание В. К. е призован чрез служебно назначеният му представител, също чрез този представител му е връчен препис от решението по делото на 25.06.2007 г. Това решение е влязло в законна сила от 10.07.2007 г. При описаната фактическа обстановка молителят не е лишен от възможността за участват в производството по делото и да се защитава срещу лишаването му от родителски права. За първото съдебно заседание по делото нему е изпратена призовка и препис от молбата, въз основа на която е образувано производството, на декларирания постоянен адрес в [населено място]. Установено е по надлежния (предвиден в чл. 50, ал. 1 от ГПК - отм.) ред, с подписа на връчителя и на един свидетел с посочени три имена и адрес, че В. К. не може да бъде намерен на този адрес, тъй като не живее там от 8 години. Съдът е изпратил призовка и преписи от молбата и доказателствата и на декларирания от ответника настоящ адрес в [населено място], но и от там призовката е върната в цялост с удостоверяване, че лицето не живее в селото от 3 години и че не е известен нов адрес. С това съдът е изпълнил задълженията, вменени му от ГПК във връзка с призоваването на страните и за него не е имало друг законен способ за призоваване на ответника, освен чрез публикация на призовката в неофициалния раздел на Държавен вестник. Не е имало и друг способ да се осигури участието на ответника в производството и гарантирането на правото му на защита, освен чрез назначаване на представител по чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм.), в чието лице да се извършват съдопроизводствените действия от името на В. К.. Като е процедирал по този начин, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, т. е. няма основание постановеното от него решение да бъде отменено при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд