Решение № 1019 от 30.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 85 от 19.06.2023 г. по адм. дело 117/2023 г. на Административен съд - Ямбол, по жалба на "Писи 81" ЕООД, 203612257, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, [улица]представлявано от управителя Д. Иванов, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-41-0091464/07.03.2023 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас в ЦУ на НАП. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от началника Отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас - ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Д.Колева, в която се поддържа, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че необосновано съдът е приел, че налагането на ПАМ за 14-дневен срок е несъразмерно с тежестта на нарушението. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Писи 81" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Ямбол е била (ЗПАМ) ФК-41-0091464/07.03.2023 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Ямбол, [улица], стопанисван от дружеството-жалбоподател за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. За да наложи с посочената заповед ПАМ, административният орган е приел, че на 02.03.2023 г. в 12: 34 часа при извършена контролна покупка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Ямбол, [улица], стопанисван от "Писи 81" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при контролна покупка на 1 - бр. минерална вода на стойност 1.00 лв. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0091464/02.03.2023 г. С обжалваното решение решаващият съд е отменил ЗПАМ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че макар издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, ЗПАМ е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Според съда срокът, за който е наложена процесната ПАМ е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото, както и изложените мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката са пределно общи. Административен съд Ямбол е изложил подробни мотиви, свързани с декларираните финансови резултати от дейността на дружеството за 2020, 2021 и 2022 г., послужили като основание за административния орган за определяне на срока по наложената ПАМ, като е обосновал относимостта на тези обстоятелства към преценката на изпълнение на целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Крайният извод на първоинстанционния съд е за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основните оплаквания в касационната жалба на и. д. началника на отдел Оперативни дейности" Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Поддържат се доводи, че при издаване на ЗПАМ е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането й е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Безспорно е установено вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка на стойност 1, 00 лева от страна на органите по приходите на посочената дата и час от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Неизпълнение на задължението на търговеца да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой за осъществена продажба в обекта е нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като определеният срок за налагане на мярката е в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, както и с оглед ниската стойност на покупката, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи конкретни мотиви относно преценката си защо приема, че срокът следва да бъде в определения от него размер, което следва от изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тази преценка следва да се основава на внимателен и обективен анализ на релевантни факти и обстоятелства. Обратното би довело до засягане на права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, а оттук и до пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването не само, че са недостатъчни и лишени от конкретност, но и представляват по-скоро общи съображения относно фискалната дисциплина, която данъчнозадължените лица следва да спазват. Макар и действащ при оперативна самостоятелност, административният орган дължи предоставената му от закона възможност за преценка да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативна самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона. В случая решаващият съд е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и като е отменил същата е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение