Решение № 3093 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11469/2017 г.

Решение № 3093 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11469/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Н. срещу Решение № 5056 от 27.07.2017 г., постановено по административно дело № 6653/2017 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда обусловили отхвърляне на жалбата, като се посочва, че са налице условията на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Счита за неправилно заключението, че от представените доказателства за молителя не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Твърди, че решаващият съд не е изложил убедителни мотиви относно страната по произход. В съдебно заседание процесуалния представител на касационния жалбоподател К. Н. поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът- Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт С. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 5056 от 27.07.2017 г., постановено по административно дело № 6653/2017 г. на АССГ е ОТХВЪРЛЕНО оспорването на чужденеца против Решение № 10973/30.05.2017 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решаващият съд, за да постанови този резултат приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Намира за законосъобразен и обоснован изводът на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Счетено е, че в процесния случай жалбоподателят не е посочил като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, като изрично е заявил, че не е имал проблеми с властите в Афганистан и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно адм. съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото е, че основната причина за напускането на Афганистан, е целта за пристигне и установяване в Европа, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, което не съответства на изтъкнатите в заявлението за предоставяне на статут причини. Не се споделят развитите доводи в касационната жалба, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 9 ЗУБ. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си, поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Обосновани са изводите на адм. съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението за необоснованост на съдебното решение, поради това, че административният орган е извършил неправилна преценка на ситуацията в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на политическата обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Съобразно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ от ДАБ, е извършена задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. Видно от мотивите на обжалвания акт, ДАБ е разгледала подробно данните от представената по делото Справка от 22.02.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установената в нея актуално положение в Афганистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са били реално застрашени. Неговите твърдения, че е имал проблеми с талибаните, противоречат на бежанската история, където са визирани икономически причини за напускане на страната. На следващо място, видно и от представената пред настоящата инстанция Справка от 04.01.2018 г. относно актуалното положение в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Извършени са отделни въоръжени стълкновения, но те са инцидентни и в локализирани райони. Няма данни за влошена ситуация в провинция Парван, където живее семейството на лицето. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С- 465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Бежанската история сочи, че чужденецът е напуснал страната на произход с цел да търси по добър стандарт на живот. Мотивите за напускане на страната по произход, посочени от лицето са от битов и криминален характер и касаят влошени междуличностни отношения. Семейството на чужденецът живее в провинция Парван, О. Б., която е в близост до столицата Кабул, където обстановката по сигурност е нормална. Той е използвал България като транзитен пункт за миграция към Германия, където твърди, че има роднини. Причините за престой в България са от икономически характер и не се обхващат от приложното поле на ЗУБ. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че бежанската история на лицето не обосновава наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,