Решение № 14232 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 297/2013 г.

Решение № 14232 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 297/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, против Решение № 5948/7.11.2012 г., постановено по а. д. № 5392/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-16-100/15.05.2012 г. на началника на ДНСК, с която на Емил Илиев Петров - младши инспектор в РО - НСО, София, при РДНСК - ЮР, на основание чл. 89, ал. 1 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с 1 г.". Недоволен от решението, началникът на ДНСК го обжалва. В жалбата пресъздава установената фактическа обстановка, приета от АССГ. Счита решението за неправилно като необосновано. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се остави в сила негова Заповед № РД-16-100/15.05.2012 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Емил Петров, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Фактически, с касационната жалба е направен довод не за необоснованост на решението (т. е. несъответствие на фактическите изводи на съда на събраните доказателства по делото), а такъв за допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът не възприема извода на АССГ, че Петров не е извършил вмененото му нарушение и прави опит да го обори. Счита, че наказаният служител е извършил проверката по силата на длъжностните си задължения и по разпореждане на по-старши от него служител - мл. инспектора в РДНСК Мария Лепоева. Петров не е отказал извършването на проверката и не е поискал писмено потвърждаване заповедта на Лепоева, на което е имал право на основание чл. 24 от ЗДСл. При това проверката е извършена след крайния срок, определен със Заповед № РД-13-307/20.12.2011 г. на началника на ДНСК. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Със заповедта на началника на ДНСК, на Петров е вменено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДСл във вр. с т. 5.4 и 5.7 от длъжностната му характеристика (ДХ). Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, "Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация". Задълженията му, съгласно ал. 2 на същия текст, "се определят в неговата ДХ". Именно такива са и тези, формулирани в посочените т. 5.4 и 5.7 от ДХ на Петров, връчена му на 22.02.2010 г. Верен е фактическият извод на АССГ, че в кориците на делото липсва документ, от който да е видно, че на Петров е било разпоредено от "ръководството на ДНСК и началника на ДНСК" (т. 5.7), да участва в някаква проверка вкл. и тази, разпоредена със Заповед № РД-13-307/20.12.2011 г. и/или Писмо изх. № ЮЗР-11-1925-03-231/28.12.2011 г. на ВРИД началника на РДНСК - ЮР. Т. е. действията му не са били извършени по нареждане на оправомощените съгласно неговата ДХ лица, поради което дори да се приеме, че те не са изпълнени, това неизпълнение не е дисциплинарно нарушение. Неоснователни са и доводите, че извършвайки проверката, Петров е действал в изпълнение на длъжностните си задължения. На първо място следва да се посочи, че невярно документиране в случая не е доказано. Съществено е, че длъжностното положение на наказания служител не позволява той да извършва проверки по собствена инициатива. Видно от изпълняваните от него и Лепоева длъжности към момента на проверката, двамата са били на еднакви такива, поради което той е "услужил" на колежката си, а не е "действал" по нейна заповед, каквато тя няма право да му отправя. Предвид липсата на задължения, вменени на Петров със Заповед № РД-13-307/20.12.2011 г. на началника на ДНСК, не може да му се вмени и неизпълнение на такива. Ако действително срокът за проверките е пропуснат, то това е било направено от служителите, на които с цитираната заповед е възложено да ги извършат, не и от Петров. Обоснован и законосъобразен е и изводът на АССГ, че в съставения от ответника по касационната жалба и служителката Лепоева, Констативен протокол № ДК-02-СО-175/28.02.2012 г. липсва обективирано невярно фактическо състояние - че незаконният обект, който е следвало да бъде премахнат е вече премахнат, докато в действителност той е съществувал. Отразено е единствено, че в момента е било невъзможно извършване на оглед на същия, което твърдение не е оборено от дисциплинарно-наказващия орган. Касационната инстанция счита за необходимо да посочи и друго обстоятелство, водещо до незаконосъобразност на обжалваната заповед. На 22.02.2010 г. Петров е запознат с ДХ (л. 49 - 52), съдържанието на т. 5.4 и 5.7 от която съответстват на цитираните в обжалваната Заповед № РД-16-100/15.05.2012 г. на началника на ДНСК, нарушения. На 1.02.2012 г. той е запознат с нова ДХ (л. 53 - 56), която по презумпция отменя старата такава. Съдържанието на точки 5.4 и 5.7 от новата, действаща към момента на извършване на деянието на Петров, квалифицирано като "нарушение" и издаването на заповедта за наказването му, не отговарят по съдържание на вменените му със заповедта нарушения. Т. е. при изготвянето на заповедта за наказание не е изпълнена нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 2 от АПК - в акта не са посочени актуалните правни основания за издаването й. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл не е достатъчна за да се приеме изпълнение на това задължение на органа по назначаване. Това е бланкетна норма, съдържанието на която не съответства на конкретно извършеното от Петров. Във всички случаи е било необходимо да се посочат конкретните задължения, формулирани в актуалната му ДХ, които той е нарушил. Изложеното сочи на нарушение и на формата на административния акт. При служебната проверка на решението, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС