Решение № 8211 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2019 г.

Решение № 8211 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Матева от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. Х. Василев, против решение № 2527 от 11.04.2019 г., постановено от Административен съд София - град, второ отделение, 38-ми състав, по адм. д. № 13359/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РЛН18-РД09-663 от 23.11.2018 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, за изземване на имот общинска собственост, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. С жалбата се релевират отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Твърдят се допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касаторката не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки в чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, тъй като не е изпълнено изискването адресатите на заповедта да ползват имота - частна общинска собственост без правно основание или на отпаднало такова. Според жалбоподателката съдът неправилно е преценил представените бележки за платен и предплатен наем за процесното жилище като неотносими към производството по изземване на общинското жилище, защото от тях е видно, че Матева продължава да ползва жилището със знанието и без противопоставяне на собственика му. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да му присъди направените разноски по делото Ответникът– кметът на район "Люлин", Столична община, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правилно и законосъобразно е прието от съда, че са налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на заповед за изземване на процесното жилище. Сочи, че налице влязла в сила заповед №РЛН 16- РД 09-699 от 26.08.2016 г. на кмета на район "Люлин", с която е отменена настанителната заповед на оспорващата за ползване на общинското жилище и е прекратено наемното правоотношение, поради което е безспорно, че процесният имот се ползва без правно основание. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Л. Матева за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2527 от 11.04.2019 г. е отхвърлена жалбата на Л. Матева против заповед № РЛН18-РД09-663 от 23.11.2018 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, за изземване на имот частна общинска собственост и е осъдена Л. Матева да заплати на Столична община, район "Люлин" разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 65, ал. 2 ЗОС орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че със Заповед № РЛН16-РД 09- 699 от 26.08.2016 г. на кмета на район "Люлин" настанителната заповед е била отменена и е било прекратено наемното правоотношение, като същата заповед е влязла в сила на 09.07.2018 г., след като е преминала съдебен контрол и е потвърдена с решение № 1826/20.03.2017 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 9492/2016 г., оставено в сила с решение № 9382 от 09.07.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 6946/2017 г. Първостепенният съд е посочил, че с Писмо изх. №РЛН18-ГР94-4009 от 23.10.2018 г., съобщено по реда на чл. 61 от АПК, на жалбоподателката е указан 7-дневен срок за доброволно освобождаване на жилището, а с Констативен протокол от 07.11.2018 г., съставен от служители на СО- район "Люлин ", е било установено, че жалбоподателката продължава да държи процесното жилище без правно основание. Съдът е приел, че при наличие на влязла в сила заповед за отмяна на настанителната заповед и прекратяване на наемното правоотношение, в която е определен срок за доброволно освобождаване на жилището, административният орган не е бил длъжен да отправя повторно покана за доброволно освобождаване, поради което начинът на съобщаване на писмото за доброволно освобождаване на общинското жилище – чрез поставянето му на таблото за обяви в сградата на общинската районна администрация, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На последно място съдът е приел за неотносими към производството по изземване на общинското жилище представените по делото доказателства за платени наемни вноски, поради което въобще не е обсъждал направените от жалбоподателката оплаквания в тази насока. Оттук е изведено заключение за неоснователост на жалбата на оспорващото лице за отмяна на процесната заповед. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното решение точно е констатирано, че материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОС, в случая са изпълнени. Цитираният текст осигурява ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните условия: недвижим имот, който е общинска собственост и осъществяване на владение или държане върху този имот от друго лице без законово основание. В случая е установено, че имотът, предмет на заповедта за изземване, е апартамент - общинска собственост, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] предоставен за ползване и управление на район "Люлин", Столична община, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателката Матева и членовете на семейството й, тъй като договорът, с който имотът е предоставен на Матева и членовете на семейството й е прекратен, а заповедта за настаняване е отменена на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 9 и ал. 2 ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 3, т. 6, т. 8 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) със влязла в сила заповед Заповед № РЛН16-РД09-699 от 26.08.2016 г. на кмета на район "Люлин" - Столична община. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е надлежно съобщена на Матева, но въпреки това жилището не е освободено. След прекратяване на наемния договор жалбоподателката и членовете на семейството й държат имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразно постановена. Възраженията на жалбоподателката, че не са налице основания за прекратяване на договора за наем, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани, тъй като не засягат основанията за изземване на имота, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОС. Релевантно за приложението на нормата е наличието на правно основание за владение или държане на имота. В случая наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на семейството й безспорно е прекратено по реда на чл. 46, ал. 2 ЗОС с изрична заповед на кмета на район "Люлин", Столична община, която е влязла в сила. Това налага заключението, че жалбоподателката и членовете на семейството й държат имота на отпаднало основание, поради което са налице предвидените в чл. 65, ал. 1 ЗОС предпоставки за изземване на жилището. Доводът на жалбоподателката, че договорът за наем не е прекратен и е станал безсрочен, тъй като тя продължава да ползва имота и да заплаща дължимия наем, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 236 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се отнася за договори, сключени между равнопоставени субекти, по отношение на вещи, собственост на частни лица и не намира приложение при предоставяне под наем на жилища – общинска собственост, чието управление и ползване се подчинява на специален ред, а именно: Законът за общинската собственост, който в чл. 15, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 препраща към ЗЗД единствено по отношение на прекратяването на наемните правоотношения и поддържането и текущите ремонти на общинските имоти, предоставени за ползване и под наем. Правилно е преценено, че в конкретната хипотеза предпоставките на чл. 65 ЗОС са изпълнени и процесната заповед на кмета на район "Люлин" - Столична община е законосъобразна. Ето защо като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения е отхвърлил жалбата на Матева, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,