Решение № 4817 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5530/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, подадена чрез пълномощника гл. юрисконсулт Б. Балашев, с която се обжалва Решение 83/04.04.2023 г., постановено по адм. дело 807/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С посоченото решение са отменени по жалба на Зърнени храни - В. Търново ЕООД, гр. В. Търново, [улица], вх. А, подадена чрез пълномощника адв. Мандиков, Писмо изх. 0023-3324/21.06.2022 г на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, с което е отказано финансиране на Проект вх. 0023-2331/13.05.2022 г. и Заповед 0023- 3254/20.06.2022 г. на изпълнителния директор на АХУ, с която е утвърдено окончателното класиране на проектите по Методиката за финансиране на проектни предложения на работодатели съгласно чл. 44, ал.1 от ЗХУ, в частта, касаеща жалбоподателя. С решението е постановено връщане на преписката на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания за постановяване на нов законосъобразен акт, за което е определен едномесечен срок от влизане в сила на първоинстанционното решение. Присъдени са деловодни разноски в полза на жалбоподателя. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и се претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и за заплатена държавна такса за касационното оспорване. Ответникът Зърнени храни - В. Търново ЕООД, представляван от пълномощника адв. М. Мартинов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните такива от касатора. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С подадената жалба, въз основа на която е образувано съдебното производство, е оспорено Писмо изх. 0023-3324/21.06.2022г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, с което според жалбоподателя е отказано финансиране на Проект вх. 0023-2331/13.05.2022г. Горното писмо обаче има само уведомителен характер и не представлява подлежащ на обжалване административен акт. Същото е издадено въз основа на Заповед 0023-3254/20.06.2022 г. на Изпълнителния директор на АХУ, с която е утвърдено окончателното класиране на проектите по Методиката за финансиране на проектни предложения на работодатели съгласно чл. 44, ал.1 от ЗХУ и са посочени подлежащите и неподлежащите на финансиране проекти. Именно тази заповед в частта ѝ, с която е посочен като неподлежащ на финансиране проектът на Зърнени храни - В. Търново ЕООД Оборудване на ново работно място , представлява подлежащия на обжалване административен акт. Първоинстанционният съд при проверката си по чл.158 от АПК не е констатирал несъответствието на жалбата с чл.150, ал.1, т.5 от АПК, конституирал е страните и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. При проведеното такова на 09.03.2023 год. процесуалният представител на жалбоподателя е направил уточнение, че жалбата следва да се счита за подадена срещу Заповед 0023-3254/20.06.2022 г. на Изпълнителния директор на АХУ и е посочил, че тя не е била получена от доверителя му. При това заявление съдът с протоколно определение е допуснал изменение на петитума на жалбата. Приел е, че същата следва да се счита за предявена и срещу Заповед 0023-3254/20.06.2022 г. на Изпълнителния директор на АХУ, след което е в рамките на същото заседание е разгледал делото и го обявил за решаване. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че в подадената жалба, с която е сезиран, не са излагани обстоятелства по чл. 150, ал.1, т.6 и т.7 от АПК по отношение на заповедта, с която към този момент жалбоподателят твърди, че не е бил запознат, а единствено по отношение на писмото. В съдебно заседание съдът не е дал указания на процесуалния представител на жалбоподателя да уточни в какво се състои нейната /на заповедта/ незаконосъобразност и липсва формулирано искане, съобразено с правомощията на съда по чл.172, ал.2 от АПК. Освен това съдът не е съобразил, че и в първоначално подадената жалба също липсва коректно направено искане по смисъла на чл.150, ал.1, т.7 от АПК. От същата е видно, че не е формулиран петитум да се отмени изцяло или отчасти, да се измени или да се обяви нищожността на оспорения адм. акт, а формулираното такова е : моля да приемете, че извършеното класиране по отношение на доверителя ми е неправилно и незаконосъобразно и разпоредите да бъде извършена нова оценка на проектното предложение . Освен това при допуснато изменение на петитума на жалбата в съдебно заседание, което в конкретния случай се изразява в посочване като оспорен на друг административен акт, различен от този в първоначално подадената жалба, съдът е следвало да предостави възможност на ответника да представи нов писмен отговор в сроковете и по реда на чл.163, ал.3 от АПК. Като не е сторил горното и непосредствено след допуснатото изменение на петитума е приключил съдебното производство, обявявайки делото за решаване, съдът е накърнил правата на ответника, което представлява съществено процесуално нарушение. Такова нарушение е и разглеждането на жалба, неотговаряща на изискванията на чл. 150, ал.1, т.6 и т.7 от АПК, доколкото въпросните разпоредби касаят редовността на съдебното сезиране, очертават предмета на съдебното производство и обуславят задължение на съда за произнасяне по чл.158, ал.1 и сл. АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С оглед горното и при така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение в частта му, с която е постановена отмяна на Писмо изх. 0023-3324/21.06.2022г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, е недопустимо, тъй като въпросното писмо не представлява подлежащ на обжалване административен акт. Ето защо в тази му част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а съдебното производство прекратено. В частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на Заповед 0023-3254/20.06.2022 г. на Изпълнителния директор на АХУ, доколкото същото е станало въз основа на нередовна жалба, съдебното решение също е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на производството следва да бъдат дадени указания на жалбоподателя за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на чл.150, ал.1 от АПК, респективно на ответника следва да бъде предоставена възможност да представи писмен отговор във връзка с допълнената и уточнена жалба. С оглед изхода на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се определят. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,