Решение № 34 от 3.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9025/2013 г.

Решение № 34 от 3.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9025/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. Панчева, против решение № 2384 от 10.04.2013 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 32 състав, по адм. д. № 8601/2012 г. С жалбата и в писмена молба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, с която е отменено процесното уведомително писмо в частта, с която е удържана сума в размер на 312,73 лв. по НР1 и 7,98 лв. по СЕПП. Касационният жалбоподател твърди, че посочените суми са прихванати в изпълнение на издаден АУПДВ, преди влизане в сила на съдебно решение № 8308 от 11.06.2012 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в атакуваната му част като незаконосъобразно. Ответникът - Тотка Генкова Тепавичарова оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Петрова, която пледира за оставяне касационната жалба без уважение и за потвърждаване решението на Административен съд София - град, като претендира присъждане разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото първоинстанционният съд в съответствие с изискванията по чл. 168 АПК е разгледал служебно всички основания за отмяна на административния акт, посочени в чл. 146 АПК. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е приел, че липсата на точно посочено основание на причината, поради която е удържана сумата по уведомителното писмо не може да се обоснове с предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е бил издаден АУПДВ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният администартивен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2384 от 10.04.2013 г. е отменено по жалба на Тотка Генкова Тепавичарова уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-070-6500/605 от 20.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в ЧАСТТА му, с която е удържана сума в размер на 312.73 лв. по НР1 и 7.98 лв. по СЕПП и е отхвърлена жалбата в останалата и част. Със същото решение Тотка Генкова Тепавичарова е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция сумата от 151,00 лв. - деловодни разноски по компенсация. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е разгледал всички възражения на жалбоподателката и е приел, че жалбата е частично основателна само относно удържаната сума чрез прихващане, възлизаща на 312.73 лв. по НР1 и 7.98 лв. по СЕПП. В частта, с която е отхвърлена жалбата на Тотка Генкова Тепавичарова не е постъпила касационна жалба и тази част не е предмет на настоящото касационно производство. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд София - град точно е констатирал, че с процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - РА се е произнесъл по искането на земеделската производителка за подпомагане и видно от приложените към писмото таблици недопустимата за подпомагане площ по СЕПП, по НР1 и по СНДП е в размер на 0.02 ха, като процентът на наддекларирана площ по СЕПП и по НР1 е 1.65 %, а по СНДП 3.77 % и е определен съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Санкционираната площ е в размер на 0 ха и за трите мерки. Оторизираната площ е равна на заявената: по СНДП и НР1 - 1.23 ха, а по СНДП - 0.55 ха. В писмото е отразено, че от оторизираните суми е удържана сума в размер на 320.71 лв. общо от плащанията по НР1 и СЕПП. По СНДП сумата е платена в пълен размер. Съдът се е позовал на изслушана и приета без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза. Изведено е заключение, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Първоинстанционният съд точно е преценил, че при извършената административна проверка е установено, че земеделският производител Тепавичова е заявила 0,55 ха земеделска площ и само за 0,02 ха по СЕПП не се стопанисват от нея и недопустимата площ е много малка част от заявената за подпомагане, а поисканата сума по всяка схема е била одобрена в пълен размер. В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че основният спорен въпрос между страните е законосъобразно ли е удържана сумата от 320.71 лв., която е посочена в последната таблица на уведомителното писмо. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че от текста на процесното уведомителното писмо не може да се определи конкретната причина, поради която е удържана сумата, с оглед на което е прието за основателно възражението на земеделския производител, че писмото е немотивирано. В таблицата са посочени три основания при наличието, на които се правят удръжки от оторизираните суми - приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". Съдът е констатирал, че в хода на процеса е представено съдебно решение № 8308 от 11.06.2012 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по дело № 16158/2011 г., от което е изведено правилно предположение, че сумата е удържана поради издаден АУПДВ. Първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че ако удържането е поради този АУПДВ, то с неговата отмяна с влязлото в сила съдебно решение е отпаднало и основанието за удръжката. От съществено значение е обстоятелството, че цитираното съдебно решение е постановено на дата 11.06.2012 г., която е предхождаща датата на издаване на процесното уведомително писмо - 20.07.2012 г., тоест към момента на извършеното прихващане, АУПДВ вече е бил отменен и не е съществувало ликвидно и изискуемо вземане спрямо Тотка Генкова Тепавичарова. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Процесуалният представител на ответника по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноските по делото, но решаващият съдебен състав констатира, че не са представени доказателства за направени разноски. С оглед на това претенцията за разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение