Решение № 15929 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10943/2019 г.

Решение № 15929 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10943/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по молба, подадена от Сдружение "ВЕНЕТИЦА", със седалище и адрес на управление гр. Долна Баня, ул. "Търговска" № 53, офис Партер, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 469 от 14.01.2019 г., постановено по адм. д. № 10108/2018 г. по описа на Върховен административен съд. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 239, т. 3 АПК и чл. 239, т. 1 АПК и е мотивирана с обстоятелството, че с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440 по описа за 2017 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адмд. № 1757/2019 г. по описа на същия съд, е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Твърди се, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, съгласно която влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Алтернативно се изтъква наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, че в случай, че съдът не възприеме наличието на основание за отмяна на съдебното решение по чл. 239, т. 3 АПК. Посочва се, че влязлото в сила решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440 по описа за 2017 г. на тричленен състав на Върховен административен съд и нищожността на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", следва да се приеме за ново обстоятелство по см. на чл. 239, т. 1 АПК, което е от съществено значение за делото и не е могло да бъде известно на страната при решаването му. Иска се отмяна на съдебно решение № 469 от 14.01.2019 г., постановено по адм. д. № 10108/2018 г. по описа на Върховен административен съд. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" в писмено становище оспорва искането за отмяна на влязлото в сила решение като недопустимо, алтернативно - и като неоснователно. В подкрепа на доводите за недопустимост се изтъква, че релевираното основание за отмяна няма характер на нововъзникнало обстоятелство по спора за законосъобразността на наложената финансова корекция от изпълнителния директор на ДФЗ по договор № 23/313/00271 от 20.12.2013 г., доколкото обявяването на Методиката като подзаконов нормативен акт за нищожна е отчетено от съда предвид чл. 195, ал. 1 АПК, макар решението за това към този момент взе още да не е е влязло в сила. Посочва, че се обявената за нищожна Методика не е причина за налагането на санкция, доколкото същата е само средство за определяне на размера, при установено основание за налагането й. Основание за налагането на санкцията е констатираното и потвърдено от съда договорно неизпълнение. Неоснователността на искането за отмяна, според ответника се основава на предвиденото в чл. 195, ал. 1 АПК закона действие на решението, с което подзаконовите нормативни актове се отменят като незаконосъобразни или се обявяват за нищожни, поради което макар и обявен за нищожен този подзаконов нормативен акт е породил своите правни последици. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 и т. 1 АПК, поради което е допустимо за разглеждане по същество. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения: С решение № 469 от 14.01.2019 г., постановено по адм. д. № 10108/2018 г., чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е отменил по жалба на изпълнителния директор на ДФЗ решение № 686 от 22.06.2018 г., постановено по адм. дело № 796/2017 г. от Административен съд – София област, в частта му, с която е отменено решение № 23/313/00271/3/01/04/01 с изх. № 01-6300/133 от 01.06.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която e определена стойността на договор № 23/313/00271 от 20.12.2013 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 313 "Насърчаване на туристическите дейности" от ПРСР 2007-2013 г. като основа на финансовата корекция относно допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по договор № 23/313/00271 от 20.12.2013 г. и и вместо него е постановил решение с което е отхвърлил жалбата на Сдружение "Венатица" срещу решение № 23/313/00271/3/01/04/01 с изх. № 01-6300/133 от 1.06.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която e определена стойността на договор № 23/313/00271 от 20.12.2013 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 313 "Насърчаване на туристическите дейности" от ПРСР 2007-2013 г. като основа на финансовата корекция относно допустимите разходи, финансирани със само със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по договор № 23/313/00271 от 20.12.2013 г. С решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440 по описа за 2017 г., оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. по жалба на същото Сдружение " ВЕНЕТИЦА" тричленен състав на Върховен административен съд е обявявал за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като е приел, че подзаконовият нормативен акт е издаден от органа при липса на законово установена компетентност за издаване този вид актове, както и че същият не обнародван в Държавен вестник. В решението на касационната инстнация мотивите на първоинстнационния състав се подкрепят, като се изтъква и че само законът може да оправомощи даден орган да издаде нормативен акт, а законодателят преценява необходимостта от правна регламентация на правоотношенията с подзаконов нормативен акт, т. е. степента на правна абстракция на нормите, той определя коя материя трябва да бъде регламентирана на подзаконово ниво и кой е органът, който да стори това. Нормативната компетентност не е нещо, което се подразбира, предполага или прехвърля. За да издаде, измени или допълни нормативен административен акт, съответният орган е необходимо да има изрична законова делегация. Особено значимо е въздействието, което нормативният административен акт оказва върху съответния вид обществени отношения, върху правните субекти, за да се остави безконтролната възможност да се използва държавната принуда чрез издаването на нормативни административни актове. Наред с това нерегламентираното издаване, изменение и допълване на нормативни административни актове би поставило на изпитание вътрешното единство на съществуващата в държавата йерархия на нормативните актове, която предопределя юридическата сила на нормативните актове и по този начин гарантира правната сигурност. В случая такава делегация за издаване на нормативен акт от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който акт регламентира сериозен санкционен режим след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, няма. Въз основа на горните фактически обстоятелства, на които Сдружението се позовава за да обоснове основателността на искането си, настоящият петчленен съста намира, че не са налице основания по чл. 239, т. 3 и чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на на решение № 469 от 14.01.2019 г., постановено по адм. д. № 10108/2018 г. по описа на Върховен административен съд. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове е извънреден способ за защита и е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Стриктното тълкуване на основанията за отмяна, произтичащо от извънредния характер на този способ за защита, не позволяващ прилагане на разширителното им тълкуване и прилагане, води до извод, че законовият израз " когато актът е основан.... на акт.... на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен" не може да обхване случаи на обявявана нищожност или отмяна на подзаконовите нормативни актове. Административнопроцесуалният кодекс изрично урежда действието на решението за отмяна в чл. 195, ал. 1, като, за разлика от отмяната на индивидуалните и общи административни актове, предвижда действие на решението занапред, а подзаконовият нормативен акт ще се смята за отменен не от момента на издаването му, а от деня на влизането в сила на съдебното решение. Предвид изложеното, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, което Сдружението релевира е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е и твърдението за наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според същата норма актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Неоснователността на искането произтича отново от уреденото от АПК по изричен начин действие на отмяната - чл. 195, ал. 1. Подзаконовите нормативни актове, по определението, дадено в чл. 75, ал. 1 АПК, съдържат административноправни норми, т. е. предназначени са да регулират обществени отношения по общ и абстрактен начин. Отмяната на подзаконовия нормативен акт няма обратно действие и създадените права и задължения от акта запазват действието си. С оглед на изложеното искането на Сдружение "ВЕНЕТИЦА", със седалище и адрес на управление гр. Долна Баня, ул. "Търговска" № 53, офис Партер, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 469 от 14.01.2019 г., постановено по адм. д. № 10108/2018 г. по описа на Върховен административен съд следва да се отхвърли. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в представения по делото писмен отговор на процесуалния представител на ответника – изпълнителен директор на ДФЗ се явява основателно и Сдружение "ВЕНЕТИЦА". следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на горното, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд