Решение № 12483 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 143/2011 г.

Решение № 12483 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 143/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на кмета на Община Ловеч против Решение № 139 от 18.11.2010 г. на Административен съд гр. Ловеч по адм. д. № 376 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Осъм"АД със седалище и адрес на управление гл. Ловеч, Северна индустриална зона, представлявано от Милен Соколов Свиленов, е отменен Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци /АУЗТБО/ № 17 от 09.11.2009 г. на кмета на Община Ловеч, с който на адресата на акта са определени задължения за услугите "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и "предоставяне на пластмасов съд" за 2006, 2007 и 2008 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод от страна на съда, че северната индустриална зона на гр. Ловеч не попада в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и процесните услуги не са предоставени от общината. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба "Осъм" АД не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: По делото е безспорно установено, че жалбоподателят пред първоинстанционния съд е собственик на процесните недвижими имоти и е подал декларация за тези имоти по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 2001-0-М1010776 от 31.01.2001 г. Подадени са последващи декларации като по последната от тях отчетната стойност на имотите е 3 497 610,90 лв. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали за имотите се дължи такса битови отпадъци за представена услуга по поддържане чистотата на територии за обществено ползване, тъй като относно таксата за "Осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци" жалбата е била призната от ответника пред първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Предвид събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, изводите, направени от първоинстанционния съд, са обосновани и правилни. Изложените от съда мотиви относно липсата на мотиви в оспорения административен акт относно определяне на размера на процесните задължения за "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" са подробни, задълбочени и напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, а посоченият порок на административния акт е самостоятелно основание за отмяната му. Правилно съдът е приел, че тежест на административния орган, издал акта, е да докаже фактическите и правни основания за издаването му, което в случая означава да докаже реалното престиране на процесните услуги. От приетите като доказателства по делото заповеди, издадени от кмета на община Ловеч за процесните периоди, е видно, че в съответствие с чл. 62 ЗМДТ са определени границите на районите, в които общината организира събиране и извозване на битовите отпадъци, и имотите на ответника по касационната жалба не са посочени в тях. Не са представени и доказателства, че в района на имотите на дружеството са предоставяни тези услуги. Заключенията на приетите по делото експертизи установяват, че има доказателства за почистване на бул. "Мизия", но не и такива, че имотите на жалбоподателя са на този булевард. Обратно, от неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза с в. л. арх. Ковачева се установява, че този булевард не минава пред имота на оспорващия- това ясно се вижда от скицата, приложена към заключението. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,