Решение № 4170 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1268/2013 г.

Решение № 4170 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1268/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Димо Тодоров Димов от гр. Тополовград, срещу решение № 232/29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 279/2012 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-ЮЦР-139 от 22.05.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Димо Тодоров Димов срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-139/22.05.2012 г. издадена от н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "масивна селскостопанска постройка", намиращ се в УПИ I-321, кв. 15 по плана на с. Капитан Петко войвода, община гр. Тополовград. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без строителни книжа, че същият не е търпим, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. По делото безспорно е установено, че процесният строеж е изпълнен от жалбоподателя без строителни книжа, като правилно е прието от административния орган и съда, че изграждането му е извършено след 1992 г. Към тази година при одобряването на новия кадастрален план за населеното място, не е нанесен в него, както и не са представени други доказателства, че е изграден преди м. април 1987 г. По делото безспорно е установено също така, че част от строежа попада в улица, т. е. в чужд имот, както и е установено, че не е деклариран като незаконен строеж съгласно изискването и в сроковете по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, както и че не е искано провеждането на процедура по § 183 и 184 ПЗР на ЗУТ. При така установените правнорелевантни факти и обстоятелства, при правилно прилагане на закона съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на материалноправните разпоредби, поради което се касае за незаконен строеж, който е нетърпим и подлежи на премахване. Обстоятелството дали сградата е пета или шеста категория е относимо само досежно обжалваемо ли е решението на съда с касационна жалба или не. След като административният орган е приел, че е пета категория, а не е установено друго, настоящата инстанция също приема, че е пета категория и че решението на съда е обжалваемо с касационна жалба, поради което я разглежда по същество. Това обстоятелство не е относимо относно фактите и обстоятелствата, че се касае за незаконен и нетърпим строеж, който подлежи на премахване. Неотносимо за незаконността и нетърпимостта на строежа е, дали е приложена регулацията на имота, в който тя е изпълнена. Правилно съдът е приел, че при издаването на заповедта е спазена процедурата, като жалбоподателят е бил уведомен за започването й, след като е присъствувал на съставянето на акта, подписал е същия, направил е възражение срещу него писмено. Неприложим за случая е новоприетия § 127 от ЗИД на ЗУТ от 2012 г., като не подлежи на обсъждане в настоящето производство, тъй като законосъобразността на заповедта се преценява към момента на издаването й, а в посочения ЗИД на ЗУТ липсва преходна норма относно приложимостта на този § към висящите производства. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението, които се споделят от настоящия състав, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението като валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК