Решение № 1871 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2010 г.

Решение № 1871 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Албена Асенова Чакърова и Николай Николаев Чакъров против решение № 172 от 26.03.2010 г. на Министерския съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга", участък от км 42+800 (пътен възел "Младост") до км 44+720 (край на участъка в строителство), обн. ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г., в частта относно поземлен имот № 490, находящ се в гр. София, район Витоша, кв. Симеоново, м. "Малинова долина-Бункера III етап", нанесен в кадастрални листове № 722 и № 723 от кад. план на гр. София от 1994 г., целият с площ от 1 705 кв. м, описан в т. 25 от Приложението на Решение № 172 и определеното обезщетение за отчуждаването на 518 кв. м от този имот - 76 923 лева, което жалбоподателите намират за занижено и несъответстващо на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна, като моли съда да се придържа към установената съдебна практика. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите, чрез процесуалните си представители поддържат становище, че от предложената съдебно-оценителна експертиза следва да отпадне нот. акт № 122/2009 г., тъй като имотът предмет на тази сделка не е аналогичен и със сходни характеристики с процесния. Пледират прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна при следните съображения: С оспорваното Решение № 172 на МС от 26.03.2010 г., постановено на основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС (в редакцията на текстовете отпреди изменението на Закона публ. в ДВ, бр. 87/05.11.2010 г.) е отчуждена част от 518 кв. м, от поземлен имот (ПИ) 490, находящ се в гр. София, район Витоша, кв. Симеоново, м. "Малинова долина-Бункера III етап", нанесен в кадастрални листове № 722 и № 723 от кад. план на гр. София от 1994 г., целият с площ от 1 705 кв. м. Този имот е описан в т. 25 от Приложението на Решението, като на собствениците Албена и Николай Чакърови е определено обезщетение от административния орган в размер на 76 923 лева. Посочената стойност е въз основа на оценка, изготвена от независим оценител на административния орган - Агенция "Пътна инфраструктура" с данни, че същата е възложена на 16.11.2009 г. (писмо № 53-00-4925 от 16.11.2009 г.), изготвена по реда на § 1а от ДР на ЗДС. Като източници на информация оценителите са ползвали данни, предоставени от НСИ за среден пазарен наем, данни от водещи агенции за недвижими имоти, данни предоставени от отдел ТСУ и други служители на общината. На 15.09.2010 г. по делото е представена, назначената от съда съдебно -оценителна експертиза, в която вещото лице е дал заключение за "пазарната цена" на отчуждавания имот по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС. Средната стойност, изчислена на базата на всички обсъдени пазарни свидетелства - нот. акт № 116 от 18.05.2009 г. за покупко-продажба и нот. акт № 122 от 16.09.2009 г. за учредяване на договорна ипотека, както и представените с молба на процесуалния представител на МРРБ от 13.08.2010 г. 10 броя писмени доказателства - нот. актове, вписани в Службата по вписванията е 394, 73 лева за кв. м от отчуждаемия имот или общо обезщетение за процесните 518 кв. м - 204 468 лева. Експертизата е коригирана от вещото лице на 21.09.2010 г., като в това заключение са включени допълнително представени от страните писмени доказателства. И тази оценка е коригирана в съдебното заседание проведено на 17.01.2011 г., по искане на страните, като вещото лице, въз основа на всички представени писмени доказателства е посочил окончателно средна пазарна цена от 368, 01 лева за кв. м или обща за отчуждавания имот - 190 631 лева. При тази фактическа установеност жалбата е основателна. Оценката на процесния имот, дадена от независимия експерт не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 1 от ЗДС да бъде равностойна. В случая не става ясно как е формирана тази оценка, след като не са представени пазарните аналози, използвани от оценителя. Назначеното от съда вещо лице е обсъждало писмени доказателства - копия от нот. актове, вписани в Службата по вписванията в период от една година преди възлагането на независимата оценка на административния орган, поради което същата отговаря на изискванията на по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. По възражението на заинтересованите страни от оценката на вещото лице да бъде изключен нот. акт № 122/16.09.2009 г. (т. 2 от коригираната експертиза с дата 21.09.2010 г.) за замяна на недвижим имот настоящата инстанция намира следното: Предмет на тази замяна са 1/18 ид. части от незастроен неурегулиран ПИ, находящ се в гр. София, район Витоша, вилна зона "Малинова долина-Бункера III етап", от една страна и апартаменти - самостоятелни незавършени обекти в сграда, от друга. При това положение е налице очевидното различие в характеристиките на отчуждавания имот и предмета на посочената сделка по нот. акт № 122, поради което тази сделка следва да бъде изключена от оценката на вещото лице. При това положение осреднената стойност се равнява на 322.71 лв. за кв. м, а общия размер на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната площ от 518 кв. м на 167 164 лева. Що се касае до представените по делото от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството с молба от 13.08.2010г . девет броя актове - пазарни свидетелства, а именно - нот. актове № 48, том. VI, рег. № 10127, дело № 363/2009 г.; № 174, том II, рег. № 7191, дело № 344/2009 г.; № 168, том I, рег. № 2461, дело № 148/2009 г.; № 111, том. VI, рег. № 10512, дело № 1021/2009 г.; № 107, том I, рег. № 5661, дело № 95/2009 г; № 71, том. VI, рег. № 10267, дело № 984/2009 г; № 70, том. VI, рег. № 10266, дело № 983/2009 г.; № 132, том. VI, рег. № 10692, дело № 1042/2009 г. и № 72, том. VI, рег. № 10279, дело № 985/2009 г., то същите са неотносими, тъй като визират сделки с имоти, намиращи се в гр. София, но административен район "Лозенец", а не "Витоша". С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането на жалбоподателите за присъждане на понесените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважено. Видно от представените доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 700 лв., от които 400 лв. внесени с платежно нареждане от 26.05.2010 г., представляващи депозит за изготвяне на заключението на назначеното от съда вещо лице и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 26.04.2010 г. В случая възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и не следва да се уважава. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, трето отделение