Решение № 11420 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, подадена чрез гл. юрк. Ламбов срещу решение 2187 от 15.03.2024 г., постановено по адм. дело 1047 по описа на Административен съд гр.Бургас за 2023 г. С обжалваното решение по жалба на С. Х. А. е отменено решение 32-197331/26.05.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация (МД) МRN 20ВG001007018152R2/21.04.2020 г. - употребяван мотоциклет, марка Ямаха, модел XVи на основание чл. 105, § 3 и § 4 Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 105, § 4 и § 3 Регламент /ЕС/ 952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране от С. Х. А. мито и ДДС общо в размер на 1 946.17 лв. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според касатора е неправилен извода на съда, че е налице нарушение по отношение на реда и условията за провеждане на последващ контрол, тъй като извършената проверка е на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, а не на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Твърди, че органът е обосновал основателни съмнения относно декларираната от вносителя митническа стойност на мотоциклета. Според касатора в оспорения административен акт са изложени подробни мотиви за неприложимост на вторичните методи за определяне на новата митническа стойност на стоката, предвидени в чл. 74, пар. 2 от МКС и административният орган подробно е обосновал необходимостта от прилагане на метод, предвиден с текста на чл. 74, пар. 3 от МКС. Касаторът обжалва пъвоинстанционното решение и в частта за присъдените разноски, като иска същите да бъдат отменени. Алтернативно намалени. Моли, за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и разноски за платена държавна такса пред касационна инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника на основание Решение по дело С-438/2022 г. на СЕС за касационната инстанция. Ответникът С. Х. А., чрез адв. Василева, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък (л. 36) и доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар в размер на 550 лв. (л. 37 л. 38). Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е било решение 32-197331/26.05.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД МRN 20ВG001007018152R2/21.04.2020 г. - употребяван мотоциклет, марка Ямаха, модел XV; първа регистрация: 01.01.2013 г.; цвят: черен; раб. обем: 1854 куб. см.; мощност: 72 КWDIN; двигател: бензин, шаси: JYAVP21Е8DА007636, внос от САЩ, в размер на 10 956.16 лв. и на основание чл. 105, § 3 и § 4 Регламент /ЕС/ 952/2013 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 105, § 4 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране от С. Х. А. мито и ДДС общо в размер на 1 946.17 лв., от които мито 429.30 лв. и ДДС 1 516.87 лв., ведно със законна лихва, считано от 21.04.2020 г. до датата на връчване на решението и лихва за забава от изтичане на срока по т. 8 от решението до окончателно изплащане на задължението. В хода на административното производство е установено, че: На 21.04.2020 г. А. е декларирал с МД MRN 20BG001007018152R2 стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, а именно: употребяван мотоциклет, марка Ямаха, модел XV, първа регистрация: 01.01.2013 г., цвят: черен; раб. обем: 1854 куб см; мощност: 72 KWDIN; двигател: бензин, шаси: JYAVP21E8DA007636, внос от САЩ. На база на декларираните данни в МД митническата стойност на стоката е определена в размер на 3 577.52 лв., съгласно разпоредбата на чл.70, § 1 Регламент/ЕС/ 952/2013, а именно на базата на договорената стойност. Декларираното условие на доставката е FOB Франко-борд. Взетите под отчет и заплатените вземания за мито са в размер на 228.07 лв. и ДДС в размер на 823.62 лв. Във връзка с последваща проверка относно достоверността на декларираната митническа стойност, митническите органи са изискали информация от митническите власти на държавата на износа САЩ. Установено е, че в представената по линията на международното сътрудничество EEI с ITN: Х20200228649335 и XTN 201870280 - 591340440, е посочена стойност на мотоциклета, поставен под режим допускане за свободно обращение в Република България при експорта му от САЩ 6 000 USD, която е по-висока от декларираната стойност при вноса. Митническият орган е приел, че тези установявания обосновават основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 952/2013 и с писмо, изх. 32-98564/14.03.2023 г. от С. А. е поискана информация, която да потвърди, че декларираната стойност на стоката е действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата и за износа в Съюза; документи, които са свързани със сделката, удостоверяващи формирането на продажната цена, всякакви други данни и информация, удостоверяващи стойността на декларираната стока, както и писмени обяснения от вносителя за извършената сделка. А. е приложил всички притежавани от него документи във връзка с вноса на стоката към МД. Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, peг. 32-150108/20.04.2023 г., вносителят е уведомен, че следва издаване на решение от Директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката по подадената МД, с конкретно изложени мотиви. На 26.05.2023 г. А. е подал становище с вх. 32-196330, в което е изразил несъгласие с мотивите в съобщението за изменение на декларираната митническа стойност на стоката. На 26.05.2023 г., въз основа на мотивите, изложени в съобщението по чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, peг. 32-150108/20.04.2023 г., Директорът на ТД Митница Бургас, е издал Решение 32-197331/26.05.2023 г., с което е определена нова митническа стойност на стоката на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Административният съд е приел, че не са спазени правилата за осъществяване на последващия контрол, регламентиран в разпоредбите на чл.84а - чл.84м от ЗМ, тъй като извършените запитвания до американските митнически власти, както и анализи, и проверката на поучената информация е следвало да бъдат извършени от компетентните органи, предвидени в чл.84б от ЗМ, след издаване на заповед по чл.84в от ЗМ, и при спазване на всички останали специфични законови правила и процедури за осъществяване на последващия контрол. Решаващият съд е приел, че в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Съдът е посочил, че твърдението на митническия орган за неприложимост на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. Според съда не става ясно в каква база данни е търсена сочената като липсваща информация, а за изключване приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза, т.е да е търсена информация не само в националната митническа информационна система, но и в базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. Първоинстанционният съд е приел, че за митническия орган е налице задължение да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки, което в случая не е сторено. Съдът е посочил, че по делото липсва съставен протокол за извършените от органа действия по чл. 50 от ДОПК, вр. чл. 84ж от ЗМ. По изложените съображения, първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразен изводът на митническите органи, че данните, предоставени от американските митнически власти представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Съдът е посочил, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013., митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 с.р. при определяне на митническата стойност на стоката. Съдът е изложил съображения и относно претендираните разноски, като е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., не е прекомерно. При произнасянето по разноските са взети предвид направените доказателствени искания и проведените съдебни заседания, фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното съдът е присъдил на А. разноски общо в размер на 810 лв., представляващи 10 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение. Решението е правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и е постановил правилно решение, макар настоящата инстанция да не споделя изцяло изложените мотиви в него. Правилно е определен основния спор по делото, а именно: дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Основателни са доводите на касатора, че изводът на решаващия състав за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт не намират нормативна опора. Разпоредбата на чл. 48 МКС регламентира последващ митнически контрол на декларирането, като тази правна уредба е възприета и доразвита в ЗМ чл. 84 до чл. 84а. Съгласно чл. 84, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ, последващата проверка е свързана със спазването на изрично определена в закона процедура по чл. 84а и следващите ЗМ, изискваща издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола, уведомяване на субекта по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ при последващата проверка на декларацията митническите органи не са длъжни да спазват точно разписана процедура и са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В случая оспореното решение е издадено на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, въз основа на проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и в придружаващите я документи, спрямо която законодателят не е предвидил изискване за издаване на заповед за възлагане, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Позоваването на писмата от Служба Митници и гранична охрана на САЩ, са основание да се приеме, че административният орган е обосновал съмненията си и се е справил с доказателствената тежест да установи основателността им. Въз основа на това е стартирано процедура за промяна в декларираната митническа стойност на автомобила. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение е изпълнено и в конкретния случай са изложени необходимите мотиви. В случая са обосновани възникналите съмнение у митническите органи, които са предпоставка за промяна в декларираната митническа стойност. Митниеската стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Също така, ако митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд , че административният орган не е мотивирал неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. Чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, б. а или б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на § 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Митническият орган не е определил митническа стойност за така описания мотоциклет в МД, а е изложил мотиви, че липсва информация за периода 21.01.2020 г. до 21.04.2020 г. за внос на стоки, които са еднакви или сходни с внасяните стоки, поради което са неприложими разпоредбите на чл. 74, § 2, б. а и б. б от Кодекса. За неприложими са приети и разпоредбите на чл. 74, § 2, б. в и б. г, тъй като е посочено, че липсва база данни за единичната цена на която внесената стока или сходна стока се продава на територичта на Съюза, както и липсват данни за разходите за материали, използвани за производството на декларираната стока. При горните твърдения, митническият орган е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. В случая не е ясно какви проверки са направени и в кои бази данни, за да се обоснове неприложимост на методите по чл. 74. § 2 от МКС. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността , съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая не е обусловен извода, че е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, т.е с подобни параметри. Митническия орган не е освободен от задължението да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Това не е сторено, като видно от книжата по делото липсва съставен протокол за извършените от него действия по чл. 50 от ДОПК вр. чл. 84ж от ЗМ. Митническият орган не е положил дължимата грижа при използването на методите да проучи всички източници на информация и базата данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. В тази насока са решения по дело С-46/16 и С-187/21. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г. чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, коментиран по-горе, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Обжалваното решение е правилно в тази част и следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционноторешение следва да бъде коригирано в частта за присъдените разноски. С оглед материалния интерес на спора 1 946.17 лв., както и с оглед правната му и фактическа сложност на А. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 494.62 лв., изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и за платена държавна такса в размер на 10 лв., поради което решението следва да бъде отменено в частта за разноските за сумата над 504.62 лв. Основателно е оплакванегто за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение за касационна инстанция от ответната страна. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 494.62 лв. Материалният интерес по спора възлиза на 1 946.17 лв., като съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният дължим размер е 494.62 лв. Настоящият състав намира, че същото е в съответствие с Решение по дело С-438/2022 г. на СЕС.