Решение № 2011 от 23.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Желев ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. М. Богдев, против решение 1052 от 28.07.2022г., постановено от Административен съд- Варна, 25-ти състав, по адм. д. 31/2022г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г. на областния управител на област Варна, за изземване на два ПИ с идентификатори 10135.3515.1776 и 10135.3513.1779, заедно със сградите в тях. С жалбата и в съдебно заседание се релевират отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според жалбоподател, съдът е нарушил материалния закон и е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото не е изследвал релевантното обстоятелство - държат ли се имотите без правно основание. Според касатора изтичането на първоначално уговорения срок на договора не е прекратил сключения между страните договор за съвместна дейност, предвид отправеното на 19.10.2021 г. предизвестие за прекратяване на договора и същият е бил продължен с конклудентните действия на страните по него. Изразява становище, че в процесния договор изрично е договорено, че средствата, които са вложени от Желев ООД следва да бъдат възстановени, а в случая сградите, които са обект на изземването са изградени изцяло с инвестиция от касатора, като тези обстоятелства не са взети под внимание и договорът не е бил прекратен добросъвестно от ответника. Посочва, че съгласно чл. 359 ЗЗД всичко придобито за дружеството е обща собственост на съдружниците, а от друга страна в чл.16 от договора е уточнено, че придобитото по време на действие на договора е собственост на съдружниците, при определени от тях дялове, поради което липсва правна логика да се изземват сгради, правото на собственост върху които не принадлежи на държавата. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да му присъдят направените разноски по делото. Ответникът областният управител на област с административен център Варна оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Дикова, която с писмен отговор и с писмена молба от 24.01.2023г. пледира за потвърждаване обжалваното съдебно решение и процесната заповед, като законосъобразно постановени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът министърът на правосъдието оспорва касационната жалба чрез упълномощени юриск. Тончева и юриск. Домузчиева, които с писмен отговор и в съдебно заседание заявяват становище за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Правят искане се присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава писмено заключение за частична основателност на касационната жалба, защото правилно и законосъобразно е прието от съда, че са налице основанията на чл.80, ал.1 ЗДС за издаване на заповед за изземване на процесните имоти. Според участващия по делото прокурор обаче съвместната собственост не била прекратена по уредения законов ред и изземването е следвало да стане след уточняването на този въпрос или поне след уреждане на временното ползване на имотите. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Желев ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 1052 от 28.07.2022 г. е отхвърлена жалбата на ЖелевООД против заповед РД-22-7706-3 от 07.01.2022 г. на областния управител на област Варна, за изземване на имоти частна държавна собственост, ведно с построените в тях сгради; Желев ООД е осъдено да заплати на областна администрация Варна сумата от 100 лв. /сто лева/ и на Министерство на правосъдието сумата от 220 лв / двеста и двадесет/, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Варна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че министърът на правосъдието е активно легитимиран да инициира производството по чл. 80 ЗДС, тъй като е принципал на ДП ФЗД съгласно чл. 37, ал. 3, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на което процесните два поземлени имота са предоставени за управление. Съдът посочил, че тъй като ДП ФЗД е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 ЗИНЗС, съответно е търговец по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и публично предприятие съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗПП, като предприятието е правоприемник на правата и задълженията по всички сключени договори, свързани с осъществяването на стопанската дейност на местата за лишаване от свобода, поради което в случая не е налице намеса на държавата в оперативното самоуправление на предприятието, а са предприети действия на принципала за защита на държавната собственост. Първостепенният съд счел за неоснователни твърденията на оспорващото дружество, че с оглед съдържанието на процесните два договора за съвместна дейност е налице неуреден въпрос във връзка със собствеността. Съдът посочил, че целта и на двата договора е постигане на икономически резултат и максимално ангажиране на лишените от свобода с трудова дейност, а единствено придобитото по време на действие на договорите и в резултат на съвместната дейност е обща собственост на двете страни по договора и то при определените между тях дялове, като е вписано изрично, че построените обекти остават за Затвора Варна, в случай че след изтичане на срока на действие на договорите страните не сключат нов такъв, при други условия и срок т. 18 и от двата договора. АС - Варна е преценил, че договорите за съвместна дейност се различават от договора за гражданско дружество (чл. 357-364 ЗЗД), тъй като вещите, свързани с предмета на договора за съвместна дейност, са изключителна собственост на съконтрагента, който ги предоставя и те не се трансформират в съсобствени, какъвто е ефектът при сключването на договор за гражданско дружество. В настоящия случай съдът е приел, че двата процесни договора целят постигане на икономически резултат, посредством експлоатацията на двата имота частна държавна собственост, и изграждане на обекти в тях, а не прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗЗД или създаване на съсобственост. Първоинстанционният съд е акцентирал, че двата договора безспорно са с определен срок 20 години и същият е изтекъл през 2018 г., като след изтичането му, не са налице данни да е сключен нов писмен договор, при други условия и срок, поради което имотите се държат от жалбоподателя без правно основание. Съдът е приел още, че с оглед наличието на доказателства за изтекъл 20-годишен срок на договорите, то твърдението на оспорващото дружество, че договорите са станали безсрочни, основаващо се на изпратеното на предизвестие от 19.10.2021 г. за прекратяване на договора е неоснователно и обуславя липсата на правно основание за владеенето на имотите. На последно място съдът е преценил като неоснователни твърденията на Желев ООД, че обжалваната заповед се явява несъответна на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Оттук е изведено заключение за неоснователност на жалбата на оспорващото дружество за отмяна на процесната заповед. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното решение точно е констатирано, че материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 ЗДС, в случая са изпълнени. Съгласно цитирания текст имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва с издаване на заповед от областния управител. С разпоредбата на чл.80, ал.1 ЗДС законодателят е предвидил особен ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая е законосъобразен и правилен изводът на АС- Варна за наличието на кумулативно формулираните предпоставки в чл.80, ал.1 ЗДС. Видно от доказателствата по делото спорните имоти, които са частна държавна собственост, се владеят и държат от касатора без основание, тъй като съществувалите договорни правоотношения са прекратени през 2018г. Това е така, защото предвид специалния ред, предвиден в Закона за държавната собственост, нормите на чл. 357 и сл. ЗЗД, са неприложими, тъй като се явяват общи по отношение на тези в специалния приложим закон - ЗДС. Неоснователно е оплакването, че не е доказано имотите да се владеят от касатора без основание или на отпаднало основание. На първо място не се оспорва ползването на имотите от касатора, който посочва като основание за ползването им - договор за съвместна дейност 1811/29.09.1998 г. и договор за съвместна дейност 1823/01.10.1998 г., сключени с Варненския затвор. Тези договори са сключени за 20 години, считано от момента на утвърждаването им от ГУМЛС София. Към момента на издаване на процесната заповед срокът на действие на договорите е изтекъл. Договорите не са подновявани изрично или чрез конклудентни действия, както твърди касаторът, като във визираните договори не е регламентирана правна възможност за каквото и да е продължаване срока на договорите. Неправилно се тълкува съдържанието на адресираното до дружеството писмо от 19.10.2021г. По никакъв начин в това писмо не е изразено съгласие за продължаване ползването на имотите или само за продължаване на някой от договорите за съвместна дейност. Цитираното от касатора писмо не е издадено от представител на никой от двамата ответници по делото, поради което не е изразено годно волеизявление от името на министъра на правосъдието или на областния управител на Варна за удължаване срока на договорите. От съществено значение е обстоятелството, че нито в съдържанието на двата договора, нито в ЗЗД е предвидено продължаване действието на договорите за съвместна дейност, след изтичане на техния срок, от което следва, че изявлението на издателя на визираното писмо не може да се противопостави или да игнорира постигнатата категорична договореност още през 1998г. относно крайния срок на двата договора и невъзможността за удължаване на този срок. В случая е безспорно, че и двата договора за съвместна дейност са били сключени с конкретен срок 20 години, който в изтекъл през 2018г. Според т. 18 в раздел "Други условия" на процесните договори е посочено, че след изтичане на действието на договора, страните могат да сключат нов такъв, при други условия и срок, а ако това не стане, построените обекти остават за Затвора Варна, като по делото е установено, че не е сключен нов писмен договор между страните. В подкрепа на тези факти е и Протокол 215 от заседание на Управителния съвет на ДП ФЗД, проведено на 26.09.2018 г., на което е било обсъдено предложението на "Желев" ООД за придобиване на процесните терени по посочените по-горе два договора за съвместна дейност и изрично е посочено, че сроковете на действие на договорите изтичат на 29.09.2018 г. и на 01.10.2018 г., като е било взето и решение при продължаващо ползване на имотите от страна на касатора след изтичане на срока на договорите за съвместна дейност, да се иска заплащане на обезщетение за ползване без правно основание в размер на тяхната наемна цена. Неоснователно дружеството- касатор твърди, че наличието на неуредени сметки във връзка с построените сгради и направените други инвестиции е възможно да се извърши при действащо ДЗЗД, поради което същото не било прекратено и липсвали основания за намеса на държавата. В настоящия случай дори да се приеме, че процесните договори за съвместна дейност са договори за дружество по ЗЗД, то същите са сключени с определен срок на действие (20 години), а съгласно чл. 263, б. "б" ЗЗД дружеството се прекратява с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано. Следва още веднъж да бъде подчертано, че процесните два договора препращат към разпоредбите на ЗЗД и ТЗ само за неуредени въпроси. След изтичането на срока на договорите за съвместна дейност и прекратяването им отпада основанието, на което оспорващото дружество държи двата имота и при доказано право на държавна собственост, представлява основание за издаването на заповедта по чл. 80, ал. 1 ЗДС от областния управител. Съдът правилно е преценил, че неуредените облигационните отношения, състоящи се в заявени парични претенции за стойността на построените обекти на Желев ООД по договорите не означава, че е налице правно основание за държането им и не съставлява пречка за тяхното изземване, тъй като няма такова законово изискване като условие за осъществяване на правомощието на органа по чл. 80 ЗДС. Договорът за съвместна дейност не обвързва съконтрагентите с осъществяването на идентичен за двете страни стопански резултат. Същият следва да предоставя изчерпателна уредба на всички правоотношения, включени в предмета му на дейност. Възражението на "Желев ООД за неуреждане на въпроса за собствеността на построените обекти и за липсата на основание да се приеме, че същите са придобити по приращение на основание чл. 92 ЗС от собственика на поземления имот са неоснователни. По подобен казус вече е имал възможност да се произнесе и ВКС със свое Решение 127 от 19.07.2021г. по гр.д.2719/2020г. В процесния случай и в двата въпросни договора за съвместна дейност точно е разписано правото и задължението на "Желев" ООД само да построи и експлоатира обектите, както и да получи 80% от печалбата от експлоатацията им, а не да получи собствеността върху построените обекти. Видно е също, че в строителните книжа като възложител и инвеститор по чл. 161, ал. 1 ЗУТ е посочено Министерство на правосъдието Затвора Варна, в качеството на лице, на което е предоставено правото на управление на имота от името на собственика на имота Държавата. Както вече беше посочено по- горе, договорите за съвместна дейност имат за цел постигане на икономически резултат, чрез експлоатацията на имотите частна държавна собственост, и изграждане на обекти в тях, а не прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗЗД или създаване на съсобственост. В разглежданата хипотеза намесата на държавата е осъществена при условията, предвидени в закона и е насочена към постигане на легитимна цел. Ето защо като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения е отхвърлил жалбата на Желев ООД, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон и с целта на закона. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултски възнаграждения, възлизащи на 100 лв. за всеки от тях, който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,