Решение № 1351 от 7.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез процесуалния си представител С. Попова и на М. Караджова от гр. Габрово, чрез адв. Ненов против решение 186/11.07.2022 г. по адм. дело 809/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В жалбата на ДНСК се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. По подробно изложени доводи моли да се отмени обжалваното решение, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да го отмени изцяло. Претендира разноски в производството пред двете съдебни инстанции. В жалбата на М. Караджова се твърди, че решението противоречи на събраните по делото доказателства. В съдебно заседание, ДНСК, чрез гл. експерт Стойнов и в представен писмен отговор оспорва жалбата на М. Караджова и моли решението на бъде отменено. В съдебно заседание, М. Караджова и в представен писмен отговор поддържа жалбата си и оспорва касационната жалба на ДНСК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за процесуална допустимост на касационните жалби като намира, че производството по делото е проведено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и предлага на съда да бъде върнато на ново разглеждане. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по искова молба на М. Караджова от гр. Габрово против ДНСК - София и Габровски административен съд с цена на иска 300 000 лева. Претендира се, че посочените имуществени и неимуществени вреди са причинени от ответниците в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение на нищожна Заповед ДК - 02-СЦР -30/2.5.2011 г., противоречаща на Решение на ГРС 100/3.6.1995 г. съобразно Наредба 13/2001 г. С Определение 69/8.2.2019 г. настоящата инстанция е прекратила производството, като е намерила обективно и субективни съединените искове за недопустими и е прекратила производството по тях. След като с определение 10453/4.7.2019 г. е отменено прекратителното определение по настоящото дело и са дадени задължителни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, чрез обозначаване на ответниците, цената на иска и какъв вид отговорност се претендира, съдът е разпоредил на ищцата да отстрани посочените нередовности с разпореждане от 8.7.2019 г. връчено на ищцата на 11.7.2019 г. На 19.7.2019 г. с вх. 3381 по делото е депозирана молба от ищцата, с която същата посочва като ответници Административен съд - Габрово с адрес: гр. Габрово, ул. Райчо Каролев 4 и ДНСК с адрес гр. София, бул. Христо Ботев 4. Като цена на иска е посочила, че към първия ответник размерът на претендираните имуществени щети е 25 000 лева и неимуществени 75 000 лева, ведно с лихвата от 01.10.201З г. до окончателното изплащане на сумата. По отношение на втория ответник - цената на иска е 75 000 лева -имуществени вреди и 150 000 лева неимуществени вреди, ведно с лихвата от 01.10.2013 г. до окончателното заплащане на сумата От двамата ответника се иска физическо възстановяване на неправомерно разрушената част от имота ѝ. С оспореното съдебно решение административният съд е осъдил ДНСК гр. София да заплати на М. Караджова от гр. Габрово сумата в размер на 5000 лева, представляващи неимуществени вреди от нарушение на чл. 8 от ЕКПЧОС и е отхвърлил исковата молба в останалата част. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че със Заповед ДК - 02-ДЦР-30/2011 г. издадена от Началник РДНСК СЦР към ДНСК - София е разпоредено премахването на незаконен строеж, основен ремонт по чл. 148 от ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилище, намираща се в УПИ XIV370 в кв. 110 по плана на гр. Габрово. Същата е обжалвана и отхвърлена с решение 127/06.12.2011 г. на Административен съд - Габрово по адм. д. 154/2011 г., потвърдено с решение 4508/28.03.2012 г. по адм. д. 1737/2012 г. по описа на ВАС. С решение 12032/01.10.2012 г. по адм. д. 6908/2012 г. петчленен състав на ВАС е оставил без уважение искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение. С писмо изх. ГБ 124-00-189/09.04.2012 г. на РДНСК - Габрово, и известие за неговото доставяне, ищцата е уведомена за започване на принудителното изпълнение. С Писмо изх. ГБ 1450-07-092/1.8.2012 г. е насрочено на изпълнението ѝ от 21.08 - 24.08.2012 г. като с Определение 196/17.08.2012 г. по адм. дело 195/2012 г. на ГАС, жалбата срещу него е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, влязло в сила. Направено е от ищцата искане за спиране на принудителното изпълнение, насрочено с горното писмо, което също е оставено без разглеждане, тъй като е посочено, че принудително изпълнение би имало само, ако заповедта за премахване е влязла в сила. С писмо за принудително изпълнение на заповедта на 08.10.2012 г. на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение. Издадено е възлагателно писмо на основание чл. 225, ал. 4 от ЗУТ във вр. с чл. 271, ал. 3 и чл. 286 от АПК, въз основа на сключен договор от 27.07.2012 г. с РОТСТРОЙ 2009 ЕООД, за което ищцата е уведомена, и е подала жалба против него, по повод на която е образувано адм. дело 193/2012 г. по което е постановено окончателно решение за отхвърлянето му с 205/11.09.2012 г. С Определение 197/17.8.2012 г. по адм. дело 194/2012 г. е оставена без разглеждане жалбата ѝ против Писмо на ответника изх. ГБ 1450-09-707/09.10.2012 г., с което се кани доброволно да премахне незаконния строеж в противен случай ДНСК ще предприеме принудително изпълнение. На посочената дата 08.10.2012 г. е започнало принудителното изпълнение като е съставен протокол обр. 3 за установяване състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение. Съставен е и констативен протокол от 17.01.2013 г. на работна група РДНСК - Габрово относно възстановяване на частта от строежа, премахната през 08.10.2012 г. ведно със снимков материал. Насрочено е второ принудително изпълнение на 01-04.10.201З г., по което също е издадено възлагателно писмо изх. ГБ-1450-06-966/20.09.201З г, връчено на ищцата, отново е съставен протокол обр. 3 за състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение, констативен протокол от 01.10.201З г. на служители на РДНСК - Габрово за спиране на премахването поради потвърждаване законосъобразността на действията на ДНСК по премахването с Решение 319/03.10.2013 г. по адм. дело 149/2013г. на ГАС. По делото са приети и писмени доказателства, административните преписки по обжалваните Заповеди на РДНСК - Габрово, както и писмени доказателства, изхождащи от ищцата. Също така е изслушана единична и тройна технически експертизи. Въз основа на така установените факти, съдът приел в мотивите си, че досежно допустимостта на иска е налице произнасяне в отменително Определение 10453/4.7.2019 г. на ВАС по адм. дело 5921/2019 г. и горепосоченото Определение 246/22.7.2019 г. по настоящото дело, влязло в сила, с което предявеният иск против ГАС е оставен без разглеждане като процесуално недопустим, както и искът за фактическо възстановяване на имота в предишното състояние и извършване на довършителни работи, които са били възпрепятствани от административния орган, доколкото е налице незаконно изпълнение на нищожната Заповед за премахване на незаконен строеж. В заключение съдът е приел, че с оглед изложената правна рамка следва да се съобразява с размера на вредите, които се присъждат при нарушение на националното право, и в този смисъл е приел, че сумата от 5000 лева се явява определена по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, като е взел предвид поведението на ищцата, която не е изпълнила доброволно влязлата в сила Заповед, не е предприела мерки по укрепване на сградата, че притежава и друг недвижим имот, няма намалена работоспособност, и други семейни обстоятелства, които да сочат на по-голям размер. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съдът не е преценил събраните доказателства в тяхната съвкупност и е изложил необосновани изводи, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай, с оспореното решение, административният съд е приел, че предмет на делото е иск срещу ЮЛ ДНСК, с който се претендират имуществени и неимуществени вреди, в резултат на фактически действия по изпълнение от страна на ДНСК на Заповед за премахване на незаконен строеж, което е станало в нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. При изследване на въпроса за нарушение на правото по чл. 8 ЕКЗПЧОС, ЕСПЧ прилага тест, който включва отговор на въпроса, дали е налице защитим по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧОС интерес, дали е налице намеса в упражняване на правото от страна на държавните власти. Ако това е налице, дали намесата е обоснована с национална правна норма и дали е оправдана с някое от основанията по §2 на чл. 8 ЕКЗПЧОС, т.е. дали тя преследва една или няколко легитимни цели, след което се изследва въпросът дали е необходима в едно демократично общество, дали тя е пропорционална. Въпросът за пропорционалността на мярката може да се изследва в рамките на съотношението - цел на мярката - степен на засягане на правния интерес на гражданина, тъй като това са рамките, поставени от чл. 6 АПК. От значение за правилното решаване на делото, е изясняване на обстоятелството, дали процесният имот представлява единствено жилище за Караджова, с оглед позоваване на нарушение на правата по чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Този юридически факт е бил задължителен за обсъждане от съда, който трябва да прецени съобразността на действията по изпълнение, както с подзаконовите нормативни актове /Наредба 13/2001 г./, така и със законовите разпоредби на АПК, и с нормите и стандартите по защита на основните права на гражданите, установени в ЕКЗПЧОС и съдебната практика на ЕСПЧ. Настоящия касационен състав на Върховния административен съд счита, че не е безспорно установено, нито е обсъдено в мотивите на съда, дали сградата, част от която е предмет на премахване, има характеристика на жилище за Караджова по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, доколко е налице трайна фактическа връзка на постоянно обитаване от страна на лицето. В този смисъл остава неизяснено дали е налице защитим по чл. 8 от ЕКЗПЧОС интерес. От първоинстанционния съд не е извършено прецизно изследване и на въпроса относно действителното състояние на първия етаж от сградата законната част, дали е годна или негодна за ползване. Кредитираните по делото единична и тройна технически експертизи не са изяснили безпротиворечиво този въпрос. С оглед на това касационната инстанция намира, че предвид посочените пропуски изводите на съда за претърпени вреди са недоказани, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,