Решение № 16940 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2013 г.

Решение № 16940 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район, чрез процесуалния му представител против решение № 366/12.06.2013 г. по адм. д. № 173/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответникът Васко Теодосиев Кръстев, чрез пълномощника си в писмен отговор поддържа неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира деловодни разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № ДК-02-ЮЦР-430/23.11.2012 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен строеж "Тавански етаж и покривна конструкция", находящ се в УПИ II-1175 в кв. 82 по плана на град Септември, извършен от оспорващия Кръстев без одобрени проекти и разрешение за строеж. С обжалваното решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта. За да постанови този правен резултат, съдът, въз основа на изготвената след оглед на място съдебно техническа експертиза и свидетелските показания е приел, че в процесния УПИ описаният в констативния протокол № 211/26.10.2012 г. строеж е премахнат доброволно. Освен това, констативният протокол, е издаден преди обжалваната заповед и с него е установено, че незаконният стореж е премахнат до ниво подова плоча, всички вътрешни тухлени зидове и стоманобетонни плочи са премахнати, с изключение на два комина и три странични надзида. Височината на западния тухлен зид е 90 см., а ширината 25 см., на южния и източния съответно 1.60 см. и 25 см. Има отвор за тавански прозорец. Със заповедта, издадена въз основа на този констативен протокол, началникът на РДНСК е приел, че обектът не е премахнат. С решението административен съд Пазарджик правилно е счел, че въпросните надзидове са показани и съществуват в основния проект, а незаконната покривна конструкция е премахната изцяло. В този смисъл изграденият обект не отговаря на дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, а заповедта е издадена при отсъствие на предвидените материалноправни предпоставки и грешни фактически констатации. При тези факти съдът е приел, че описаният в заповедта строеж не е налице и е отменил последната като незаконосъобразна. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съгласно определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ "строеж" е всяко съоръжение, което трайно променя субстанцията и начина на използване на поземлен имот или сграда. Останалите след разрушаването на място тухлени зидове не попадат в цитираното определение за "строеж". При издаване на заповедта по чл. 225 ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Противно на изложеното в обстоятелствената част на административния акт "тавански етаж и покривна конструкция" не е установена, предвид което обоснован в унисон с материалния закон е решаващият правен извод за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. От касационната жалба и представените по делото писмени доказателства става ясно, че има издадена и друга заповед № ДК-02-ЮЦР-432/23.11.2012 г. относно същия обект, но тя е предмет на друго производство. В настоящото производство, предметът на обжалваната заповед е премахването на незаконен строеж "тавански етаж и покривна конструкция". Безспорно е установено, че нарежданията са изпълнени и заповедта е издадена без да съответства на обективната действителност. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото, поради което същото е и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Воден от този резултат на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски, съгласно своевременно направеното искане, приложения списък и договора за правна защита и съдействие в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение