Решение № 6684 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5918/2016 г.

Решение № 6684 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5918/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на ИА "Главна инспекция по труда" против решение по адм. д. № 5587/2015 г. по описа на Администативен съд С.- град. И. отмяна на решението с оплаквания за неправилност поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА целите в работния план са в максимална степен конкретни, постижими и съгласувани с целите на административната структура. Съдът не е изложил мотиви защо счита, че целите са формулирани общо. Не е допуснато нарушение по чл. 13, ал. 1 от Наредбата, заключителната среща е проведена на 14.04.2015 г., направени са обсъждания и коментари, след завръщане на служителя от отпуск, поради което е неясно защо съдът е посочил датата, но приел, че няма данни за същата. Оценяващият ръководител няма задължение да поставя оценки по видовете компетентности, а само да посочи мотиви за годишната оценка. Неправилно съдът приема, че неизпълнението на преобладаващата част от целите в работния план не е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя . Изпълнението на плана на дирекцията е цел 6 от индивидуалния работен план, а чл. 16, ал. 4, т. 1 от Устройствения план посочва, че директорът на Дирекция "Инспекция по труда" ръководи, координира, контролира дейностите. Като е посочил чл. 16, ал. 2, т. 1 от УП съдът е обсъдил ненаведено възражения, което ограничава правото на защита на касационния жалбоподател. На директора на Дирекция "Инспекция по труда" са пряко подчинени инспекторите по труда, а директорът е длъжен да извършва проверки и да възлага задължения на инспекторите. Съдът не е направил разграничение между ръководните функции на директора и правомощията му да извършва проверки. Предвид чл. 21 от УП са неправилни изводите на съда, че директорът няма пряко задължение за броя и вида на извършените проверки. Съдът развива противоречиви мотиви, че инспекторите са подчинени на директора, но в същото време сами се контролират. Необясним е мотивът на съда, че жалбоподателката е оценявана на основание данни от информационната система на агенцията, а не по официални данни и това се е отразило на обективността на оценката, защото данните на ИА са официалните данни. Ответната страна Н. В. К. оспорва касационната жалба с доводи за правилност на съдебното решение. Твърди, че и трите етапа по атестиране са опорочени. Работните цели в работния план не отговарят на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА, защото не могат да се определят като измерими по обем и качество и не са заложени критерии, по които да се измерва междинната среща на 29.07.2014 г. няма препоръки, поради което дадената годишна оценка" неприемливо изпълнение" е коренно различно и противоречи на коментара на ръководител от 23.07.2014 г. и чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Допуснато е нарушение и на чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата . Няма данни за датата на проведената годишна среща, не е налице безпристрастно и компетентно оценяване въз основа на обективно установими факти. Не става ясно въз основа на какви констатации е дадена годишната оценка. Нарушени са чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 17, т. 6 от Наредбата. Дадените оценки на началник отдел "АИПО" и " БТКД", в дирекцията "ИТ-Софийска област" са "изпълнението надвишава изискванията", което е оценка за работата на дирекцията. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Н. В. К., против заповед № 376/4.05.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратеното й служебно правоотношение поради получена възможно най-ниска годишна оценка, потвърдена на 24.04.2015 г. от контролиращия ръководител, за изпълнението на длъжността директор на Дирекция" Инспекция по труда Софийска област", Главна дирекция " Инспектиране на труда" в ИА "Главна инспекция по труда". За да отмени заповедта първоинстанционният съд приема, че не е спазен чл. 13, ал. 3, 16, т. 5 и чл. 16, ал. 4 от Наредбата, защото няма данни за направените обсъждани и коментари на самото събеседване, не става ясно въз основа на кои точно изявления на служителя е прието, че същата няма компетентност. Оценката е немотивирана относно направен извод за неправилно приложение на закона поради отмяна на актове издадени от служителя и прекратяване на административно-наказателни преписки. Съдът приема, че неизпълнението на плана за проверки не се дължи на неизпълнение на задължения на служителката, а на нейни подчинени, като в плана няма данни за количествени критерии. Данните били изведени от информационната система, не са официални данни, което според съда представлява необективно и некомпетентно извършена оценка. Настоящият съдебен състав споделя крайния резултат по делото по следните съображения: Правният проблем по делото е, че на междинната среща по чл. 12 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), проведена на 29.07.2014 г. оценяващият ръководител В. Добрева е посочила, че служителката изпълнява целите на работния план подписан на 4.03.2014 г., няма други коментари и препоръки по 12, ал. 2 и 3 от Наредбата. Заключителната среща е извършена извън посочения в чл. 13, ал. 1 от Наредбата срок от 1.01. до 31.01.2015 г., по обективни причини, свързани с отсъствие на служителя по болест. Подписите под годишната оценка са поставени на 14.04.2015 г. като оценяващият ръководител В. Д. е мотивирала оценка "неприемливо изпълнение" по четири от седемте цели на индивидуалния работен план, а оценката е потвърдена от контролиращия орган на 24.04.2015 г. Тъй като Н. К. заема ръководна длъжност и следователно има контролни функции спрямо служителите в двата отдела АИПО и БТКД по р. III от длъжностната характеристика, съгласно чл. 13, ал. 3, т. 1 от Наредбата оценяващият ръководител и оценявания обсъждат "степента, в която са постигнати целите от индивидуалния работен план", а не степента, в която са постигнати изисквания за преки задължения и конкретни задачи, каквото е изискването по чл. 13, ал. 3, т. 2 от Наредбата към служители на експертни длъжности със спомагателни длъжности и на технически длъжности. Съгласно чл. 16 от Наредбата годишната оценка на изпълнението на длъжността за служител на ръководна длъжност се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности. Затова неправилно съдът приема, че е допуснато нарушение още на първия етап от процедурата по оценяване - чл. 9, ал. 3 от Наредбата, поради формулирани работни цели, които не могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове. Освен това оценката съдържа конкретна статистика, въз основа на която е направен анализ от оценяващия орган, че степента на целите е неприемливо изпълнена по смисъла на чл. 16, т. 5 от Наредбата. Необосновани са изводите на съда, че оценката е направена без данни неизпълнението да зависи изцяло от служителя, предвид ръководните и организационни задължения на служителката по длъжностната характеристика. Оценяващият ръководител обаче има задължението по чл. 18, ал. 1 от Наредбата да извърши оценката на изпълнението на длъжността "безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства" и да мотивира оценката. Това означава, че в случай като настоящия е длъжен да посочи конкретни факти, настъпили в периода след междинната среща на 29.07.2014 г. до 31.12.2014 г., въз основа на които е настъпил обрат в изпълнението, обусловил най-ниската оценка. Оценяващият и контролиращият органи приемат за неприемливо изпълнение на преобладаващата част от задълженията на служителя, показване на компетентност, умения и поведение, като неотговарящи на изискванията по т. 2 от Приложение № 1 към Наредбата за управленска компетентност, работа в екип, комуникативна компетентност, ориентация към резултати, професионална компетентност, др. В случая: а/. няма конкретни факти кога и къде е следвало да се извърши последващ контрол на предприятия, допуснати смъртни злополуки по цел 2, б/. не са посочени дати на дадени, но непроверени като изпълнение предписания по цел три, в/. не е ясно след като има изплащане на 6 117 038 лв. в 21 предприятия през "отчетния период" защо е прието, че съвместните проверки с други органи не са повишили ефективността и какво точно от цел 4 не е постигнато, г/. Няма данни кога е следвало да се направят неизвършените 292 проверки в предприятия (посочени във формуляра за корекция на л. 95), колко и кога са извършени проверки са в предприятия, за които вече е установена практика на спазване на законодателството по цел 6. Положителната оценка, дадена на служителя на междинната среща и липсата на обективно установими факти, настъпили след това и послужили за основание за даване на най-ниската оценка "неприемливо изпълнение" като годишна оценка, водят до извод за неспазване на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Във формуляра за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността е посочено допълнително и неизпълнение на цели по т. 1 относно компетентността, като изрично има мотиви, че служителят не познава изменението в нормативна уредба относно издаване на разрешителни за извършване на специални и технологични взривни работи по ЗЗБУТ и не се е явявал като процесуален представител по дела по ЗАНН. Отново няма конкретни посочени факти относно неосъществено процесуално представителство поради липсата на юрисконсулт, което да обоснове най-ниската оценка. От изложеното се налага извод за правилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради допуснато от административния орган нарушение по чл. 18, ал. 1 от Наредбата, с което е опорочена процедурата по оценяване. Предвид изхода на делото е основателно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв, ( хиляда лева), за което е представено писмено доказателство. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение