Решение № 12399 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване . Образувано е по касационна жалба на И. Ю. Х., против решение 3182/31.07.2024 г., постановено по административно дело 384/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е: 1) отхвърлена жалбата на И. Ю. Х., срещу Решение 1012-26-128-2/04.04.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане РВ-3-26-01547946/28.02.2024 г. на Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Хасково.2) осъдена И. Ю. Х. да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касационната жалбоподателка, чрез представляващия процесуален представител прави искане оспорения съдебен акт да се отмени и да се постанови друг, с който да се отмени и решението на директора на ТП на НОИ Хасково като незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Хасково, в приложена молба-становище възразява основателността на касационната жалба и прави искане да се остави в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като предлага атакуваното с нея решение на Хасковския административен съд да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане РВ-3-26-01547946/28.02.2024 г. на Ръководител на Контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Хасково, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на И. Ю. Х. да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения обезщетение за бременност и раждане за периода от 04.10.2022г. до 18.11.2023г. в размер на 10357.10 лв. главница. Органът е извел решаващ извод, че получените от Х. осигурителни плащания са били недължими, което се е установило от получени (в резултат на проверки от контролни органи) нови данни след изплащането им, имащи значение за определяне на правото на получаване, и понеже сумите са изплатени неправомерно, те подлежат на възстановяване от лицето. За да не уважи жалбата на Х. срещу разпореждането, с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 04.04.2024 г. директорът на ТП на НОИ Хасково е споделил установените фактически обстоятелства от проведеното административно производство. Провеждайки съдебния контрол, решаващият съд не е намерил несъответствие на изводите на административния орган, ответник в настоящото производство с приложимите правни норми. Решаващият мотив за да бъде приложена разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е изведен от безспорното обстоятелство, че касационната жалбоподателка не е установила трудова дейност като регистриран земеделски производител, от което не е възникнало осигурително правоотношение. Обсъждайки приложените и относими писмени доказателства, административният орган стига до правния извод, че изплатените обезщетения за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО, обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.54 от КСО без прекъсване за периода от 11.08.2020г. до 17.11.2023г. са неоснователно получени. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал становище, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, без да са допуснати процесуални нарушения при издаването му, и е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че през процесния период, за който има безспорни доказателства, че жалбоподателката е била регистриран земеделски производител. Правилен е извода, а касационният състав на Върховния административен съд го споделя изцяло, че не са представени убедителни и безспорни доказателства за периода да е извършвана трудова дейност. Единствено са представени договори за наемане на земеделска земя лозе с площ по малка от 1 дка. Абстрахирайки се от това, че за периода не е продавана земеделска продукция, жалбоподателката не доказва и да е обработвала земята, с цел добив на такава продукция. През периода, безспорно е получавала обезщетение от фондовете на ДОО във връзка с временна нетрудоспособност за бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Поради това е приет за правилен извода на административния орган, че за жалбоподателката не е възникнало правото на обезщетение за временна неработоспособност, респективно изплатените му осигурителни плащания са били недължими и подлежат на връщане по реда на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим, постановен по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваното съдебно решение не страда и от твърдяните от касационния жалбоподател пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Административният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от административния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Оплакванията в касационната жалба и поддържани от представляващия жалбоподателката процесуален представител са бланкетно поднесени и се акцентира върху нецелесъобразността на административния акт. Следва да се посочи, че в хода на административното производство, касационната жалбоподателка не оспорва издадените задължителни предписания за заличаване на данни по чл.5, ал. 4, т.1 от КСО за да установи трудова дейност като земеделски производител; пред първостепенния съд също не ангажира доказателства, опровергаващи доводите на административния орган. Същественият въпрос, на който следва да отговори съда в случаи като процесния, е дали касационната жалбоподателка в относимия за спора период е извършвала реална трудова дейност като земеделски производител в приложимостта на определението по § 1, т. 5 от ДР КСО, и оттам, имала ли е статута на осигурено лице, което би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам в последващ период и правото му да получава обезщетение за временна неработоспособност по посочените осигурителни рискове. За да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, не е достатъчно да има формална регистрация на земеделски производител, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, дори да е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената разпоредба т. е. лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба. Следователно липсата на упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава, я дисквалифицира като самоосигуряващо се лице по с право на осигурителни плащания. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая, правилни са изводите на административния съд, съобразени с посочената в обжалваното решение съдебна практика на Върховния административен съд, че в административното производство са открити нови обстоятелства, от които компетентните органи са приели, че обезщетенията за посочените периоди са получавани добросъвестно. Съдебният състав на Върховен административен съд, шесто отделение прие, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Сочените оплаквания от касационната жалбоподателка, за неправилност на съдебния акт, не намират опора в данните по делото и изцяло се опровергават от правилните правни изводи на първостепенния съд. В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Хасково също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора съдебни разноски се дължат на ответника по касационната жалба, като в условията на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП се присъжда в полза на Национален осигурителен институт сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение