Решение № 7360 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на СИТ 97 ООД, ЕИК 121317122, чрез процесуалния му представител адв. Чакова, срещу Решение 7282/24.11.2023 г., постановено по адм. дело 216/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) СФР18-РД77-92/03.12.2018 г., издаден от органи по приходите в дирекция Ревизии и събиране на вземания" в Столична община, потвърден с Решение СОА19- РД28-6/22.02.2019 г., издадено за" кмета на Столична община, с който на дружеството са установени задължения и лихви за просрочие върху тях в общ размер на 179 598,85 лв., както следва: задължения за данък за недвижими имоти за периода от 2012 г. до 2016 г. в общ размер 50 334,97 лв., ведно с лихви от 21 861,91 лв.; и задължения за такса битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2016 г. в общ размер 74 734,09 лв., ведно с лихви от 32 667,88 лв. и дружеството е осъдено за разноски. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че РА е нищожен, защото е налице липса на персонална компетентност, която се разпростира не само върху оправомощаването, свързано с издаване на отменения РА, но и върху последващите процесуални действия, извършени от органа, възложил повторната ревизия. Излага доводи, че площта на сградата, находяща се на [улица], е определена неправилно. Оспорва и начислената ТБО. Подробни съображения развива в касационната жалба. Моли за отмяна на атакуваното решение и за прогласяване нищожността на процесния РА или за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Кмета на Столична община, чрез пълномощника юрк. Дакова, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Представя списък с разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Делото е в етап на втора касация. С Решение 73/05.01.2023 г., постановено по адм. дело 12519/2021 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено постановеното при първоначалното разглеждане на делото Решение 4980/27.07.2021 г. по адм. дело 3428/2019 г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА СФР18-РД77-92/03.12.2018 г., издаден от органи по приходите в дирекция Ревизии и събиране на вземания" в Столична община, потвърден с Решение СОА19- РД28-6/22.02.2019 г., издадено за" кмета на Столична община, с който на дружеството са установени задължения и лихви за просрочие върху тях в общ размер на 179 598,85 лв., както следва: задължения за данък за недвижими имоти (ДНИ) за периода от 2012 г. до 2016 г. в общ размер 50 334,97 лв., ведно с лихви от 21 861,91 лв.; и задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 2012 г. до 2016 г. в общ размер 74 734,09 лв., ведно с лихви от 32 667,88 лв. за собствени недвижими нежилищни имоти, находящи се на територията на Столична община в районите Витоша, Средец, Триадица, Младост и Лозенец. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за законосъобразност на процесния административен акт. Според съда РА е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. Не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е приел, че ДНИ и ТБО за процесните имоти са законосъобразно определени. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба за нищожност на процесния РА. Настоящият съдебен състав не споделя извода на съда, че той е издаден от компетентни органи. Не е спорно по делото, че началото на ревизията е сложено със ЗВР СФР17-РД01-40/07.07.2017 г., издадена от П. Д. И. - началник на отдел Ревизионен контрол" в дирекция Ревизии и събиране на вземания" в Столична община, с която е възложена ревизия на жалбоподателя СИТ 97" ООД за установяване на задължения за ДНИ и за ТБО за периода от 2012 г. до 2016 г. Обект на ревизията са нежилищни имоти, притежавани от дружеството, намиращи се на територията на Столична община. Впоследствие е издадено Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка СФР17 ВК66-647/27.11.2017 г. Спорен между страните е въпроса дали ревизионният акт е издаден от компетентен орган и поражда ли същият валидно правно действие. Съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено РА да се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая не са налице основанията, предвидени в чл. 7, ал. 3 от ДОПК, които да обосноват изземването на преписката по процесната ревизия от П. Д. И. органът възложил ревизионното производство, и възлагането ѝ на Е. К. К. с аргумент - трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Съгласно приложеното по делото Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка СФР17 ВК66-647/27.11.2017 г., издадено на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК разглеждането и решаването на ревизията е иззето от П. И. орган по възлагането на ревизията, като са възложени на Е. К., в качеството му на възлагащ орган. В решението са изложени мотиви, че възложилият ревизионното производство орган по приходите П. И., е в продължително отсъствие поради отпуск по болест, което ангажира и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Или решението навежда на хипотеза на временна неработоспособност, която от друга страна се възприема като трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Това обаче е в противоречие със съдебната практика, която се е консолидирала около разбирането, че отпускът поради болест, в хипотезата на временна неработоспособност не съставлява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК, а временна такава, поради което в такива хипотези следва да бъде издавана заповед за заместване при условията и реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител. Както нееднократно се посочва в практиката на ВАС нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК е специална и допуска изземване на компетентност само в строго определени случаи и служи като гаранция, че ревизионните актове се издават при условията на обективност, безпристрастност и законосъобразност. След като решението за изземване на конкретната преписка от органа, който я е възложил, е издадено без да са налице основанията за изземване, посочени в текста на закона, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА в качеството на орган по възлагането въз основа решението за изземване на правомощия, не притежава съответната материална компетентност. Липсата на персонална материална компетентност се разпростира не само върху оправомощаването, свързано с издаване на отменения ревизионен акт, но и върху последващите процесуални действия, извършени от органа, който е издал следващия ревизионен акт. Това е така, защото чл. 155, ал. 4 ДОПК регламентира ясно, че при отмяна на ревизионен акт при административното му обжалване преписката се връща на органа, възложил ревизията. Това е така, тъй като с отмяната на първоначално издадения ревизионен акт и връщането на преписката не започва ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на съществуващото производство. ЗВР от 31.07.2018 г. е издадена не за да се възложи ново ревизионно производство, а за да се потвърди висящността на съществуващото. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в закона съвместна компетентност на издателите на РА, опорочаването на участието дори и на единия от тях влече нищожност на ревизионния акт като цяло, което е сторено в процесния случай. Във връзка с гореизложеното, като е приел процесния РА за валиден и е отхвърлил жалбата срещу РА, административният съд е постановил неправилен и необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това да бъде прогласена нищожността на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените разноски, възлизащи общо на сумата от 1 436,79 лева за държавна такса за касационната инстанция. Не са представени доказателства за заплащане на поискания адвокатски хонорар в размер на 9 700 лв. за касационна инстанция. За първа инстанция разноските възлизат на 9 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Общо за двете инстанции НАП следва да бъде осъдена да заплати на касатора 11 136,79 лв. НАП следва да бъде осъдена да заплати на АССГ и разноски в размер на 90 лв. за вещи лица, понесени от дружеството в първоинстанционното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,